архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ХЕРАЛДИКА стр.61, бр.6, година X, 2003г.
ИМПЕРИЯТА НА ХАБСБУРГИТЕ
ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА - КОШЕЛЕВА
Големият съставен герб на Австрийската империя



   Един от великите родове в световната история, династията на Хабсбургите оставя трайна диря в държавността и културата на Стария континент. Присъствието им в европейската цивилизация се проследява в един продължителен период от девет века (Х-ХIХ).
   Историческите сведения за началото на германския род Хабсбург са от Х в. и се свързват с името на Отон I, император на Римската империя. Неговият син дюк Вернер II Хабсбург построява първата родова кула-замък през 1020 г. в Страсбург. При дюк Вернер II (+ 1096) е изграден родовият замък в Арговия (Швейцария), а през следващия век Алберт III (+1199) прибавя към титлата си и граф на Цюрих.
Император Маскимилиан I със съпругата си Мария де Бурбогона, децата им Мария, Филип I Хубавия, худ. В. Стригел



   Още през Х в. в крайдунавските земи по средното течение на реката била образувана Източната или Австрийската марка, която през 1156 г. се превръща в херцогство. Граф Рудолф I (1218-1291), който притежавал сравнително неголеми владения в Елзас и Швейцария, постепенно отнел Австрия от чешкия крал Пршемисъл II и присъединил към земите си славянските области Щирия, Каринтия и Крайна. По негово време Виена е основна резиденция на рода. Така се слага началото на могъществото на Хабсбургите. Рудолф I е коронован за глава на Свещената Римска империя през 1273 г. Короната на империята е предадена на неговия син Алберт I (1255-1308) и на внука му Федерик Хубавия (1286-1330). Владенията и могъществото на Хабсбургите през следващите векове се разширяват на територията на източногерманските земи, Швейцария и Италия, на територията на Унгария и в населените със славяни обширни региони.
Алегория на поезията, худ. А. Дюрер

Филип I Хубавия, анонимен художник , ХVI в.

Филип II (1527-1598), худ. Тициан



   Родът подсилва позициите си чрез поредица от бракове с представители на старите аристократични родове. Граф Хабсбург е и херцогът на Кобург - Ернест I (1377-1427), син на Леополд III (1351-1386). През ХV в. Алберт V (1397-1439) е избран за император на Германия, Унгария и Бохемия под името крал Алберт II. Император Фридрих III (1440-1493) се опитва да склони великия руски княз Иван III да действат заедно срещу Полша. В резултат на битката при Нанси бургундските владения на убития Карл Смели били поделени между Людвик ХI и Хабсбургите.
   Начело на “Швабския съюз” в неуспешните опити за политически и стопански реформи и за повторно разгромяване на Швейцарския съюз стои император Максимилиан I Хабсбург (1493-1519). Той се счита за патриарх на императорската династия. Неговото царуване е свързано с утвърждаването на герба на Австрия.
Анна Австрийска, худ. П. Рубенс



   През ХVI - ХVII в. Хабсбургите завладяват по време на австро-турските войни Чехия, Силезия, Моравия, Хърватско и Унгария, а през ХVIII в. присъединяват Белгия, част от Италия, Полша и Западна Украйна. Най-голямата си мощ Хабсбургите постигат при царуването на император Карл V. Водят многобройни войни с Франция, а след победата на шестата антифренска коалиция през 1813 г. Виена се превръща в център на преговори, предопределили съдбата на европейските народи за десетилeтия. До революциите от 1848-1849 г. Хабсбургската монархия запазва значението си на велика европейска сила. През 1867 г. с промяна на конституцията е обявена дуалистичната монархия ­ Австро-Унгария. В края на 1918 г. многонационалната империя се разпада.
   Двуглавият орел е основен хералдически символ в герба на Хабсбургската императорска династия, който е съхранен като държавен знак на Австрия и до наши дни. Двуглавият орел като знакова фигура се появява още през III хил. пр. н. е. в шумерската държава, използва се от народите на Мала Азия и е широко разпространен във Византия и на Балканския полуостров. Като императорска инсигния двуглавият орел е въведен във Византия през ХIII в. от династията на Палеолозите и оттук е пренесен в Западна Европа. В големия съставен герб на Австрийската империя се включват гербовете на всички държави и територии, влезли в границите й, а в някои от неговите варианти е отбелязан и гербът на България.
горе