архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ВИТРИНА BG бр.6, стр20., година IX 2002г.
ЗЛАТОТО НА ТРАКИТЕ
н.с. Гавраил ЛАЗОВ
Албер II, крал на Белгия и кралица Паола заедно с президента Първанов и г-жа Първанова разглеждат изложбата
Ритон с подвизите на Херакъл и Тезей от Панагюрското златно съкровище. Краят на IV в. пр. Хр.
Сребърен ритон от Боровското съкровище, IV в. пр. Хр.
Антропозооморфен съд от печена глина от Каменно-медната епоха,V хил. пр. Хр. Голям Извор, Разградско
Таблична с пиктограми от печена глина от от Градешница, Врачанско, Каменно-медна епоха, V хил. пр. Хр.
Уникален бронзов тракийски шлем със сребърни апликации, IV в. пр. Хр.
Антропоморфен ритон от Габарево, IV хил. пр. Хр.
      На 3 октомври 2002 г. в залите на Двореца за изящни изкуства в белгийската столица Брюксел беше тържествено открита грандиозна изложба, представяща най-значимите археологически находки на тракийската древност. Откриването стана в присъствието на държавните глави на двете страни - президента на Република България г-н Георги Първанов, краля на Белгия и първите дами. Изложбата е най-значимата проява в рамките на фестивала "Европалия". Това беше предпоставка за предоставянето на 14 зали в брюкселския Дворец на изящните изкуства за нейното разполагане. Целта беше да се запознае белгийската публика и гостите на Брюксел с древните култури, развивали се по българските земи далеч във времето преди създаването на българската държава.

   Разположени на единия бряг на "моста" между Изтока и Запада на Стария свят, те са съхранили културни ценности, чиято наситеност нарежда стра-ната ни на едно от първите места в Европа. Началата са сравнително малко познати. Поради това именуването на най-ранните обитатели на българските земи като "Първите европейци" не е случайно. Археологическите разкопки в пещерата "Козарника" в Северозападна България датират с неоспорими научни методи присъствието на човека там преди близо 900 000 години. Все още не са достигнати най-старите пластове на този сензационен археологически обект. Липсва и последователността на проследяване до по-късните периоди.

   Кои са обитателите на днешните български земи през седмото хил. пр. Хр.? Каква е тяхната религиозна система? Натрупвани пласт след пласт в резултат на непрекъснато обитаване на едно място в продължение на хилядолетия, селищните могили са един красноречив пример за устойчиво развитие в пълно съответствие с природната среда с използване на нейните ресурси и повишаване на нейното плодородие. На територията на България те са около 700, като тази при Караново, Новозагорско, учените наричат "Дворец на праисторията". Повече от 100 антропоморфни и зооморфни фигури, култови масички и жертвеници, модели на храмове, култови сцени разкриват представите на нашите предшественици за света около тях. От експонатите става ясно, че те познават определени съзвездия, очертани на прешлен за вретено. Имат календарна система, фиксирана с редове от знаци, врязани в основата на модел на пещ. Ползват най-древните в Европа пиктограми, открити в Градешница, Врачанско. От култовата сцена, в района на Овчарово, Търговищко, узнаваме за ритуалите през тази далечна епоха. Каква е била социалната структура на траките? Как би могло да се отговори на този въпрос преди откриване на писмеността? Инфор-мация дава проучването на Варненския халколитен некропол, започнало в резултат на случайно откритие през 1972 г. До днес са проучени близо 300 гроба с голямо количество златни предмети с общо тегло над 6 килограма. В тях златото е използвано като символи на власт - най-древните, познати в историята. Те датират от средата на четвъртото хил. пр. Хр. и са по-ранни от първата династия на фараоните в Египет. В изложбата са включени погребалните дарове от първия гроб на Варненския некропол, както и от други места, което показва, че откритието при Варна не е изолирано явление. По това време започва експлоатирането на богатите находища от медна руда. Един от рудниците край Стара Загора е снабдявал със суровина значителен регион на Югоизточна Европа.

   На тази богата и плодородна земя се формира през бронзовата епоха етносът на траките. Те са първите засвидетелствани с писмени извори тукашни обитатели. За тях научаваме от Омировите "Илиада" и "Одисея". Омир описва тракийския цар Рез, който се явява под стените на Троя като съюзник на троянците с блестящи оръжия и колесница, които не подобавали на обикновените хора, а на безсмъртните богове. Това е отглас на богатството и могъществото на тракийската аристокрация в края на бронзовата епоха. Представеното Вълчитрънско златно съкровище е красноречиво доказателство.

   След Троянската война настъпват "Тъмните векове" на древната история на Европа. Но и в тях проблясват златни следи от тракийското могъщество. То е отразено в т. нар. таласократия - обясненията на античните автори, че след Троянската война траките имат морско господство близо един век, преди известните още морски народи от древността като египтяни, финикийци и др. От това време са котвите и части от тях от камък и по-късно от олово, показани заедно със слитък от мед с форма на волска кожа. Те посочват развитите търговски контакти с Източното Средиземноморие и района на Черно море през второто и първото хил. пр. Хр. За отстояването на независимостта си траките през посоченото време използват оръжия от бронз и желязо, намерени в богати гробове от това време. Късовете кехлибар от Балтика са доказателство за контактите със северните територии на Европа. По представените фибули може да се проследят и по-ясни връзки с различни етноси на Балканския полуостров. Най-значими са контактите на траките с техните южни съседи - древните елини. В резултат на интереса на древногръцките автори към тях днес знаем много за нашите предци. Според бащата на историята Херодот са най-многобройни след индусите в древността.

   Античните извори описват от пети век пр. Хр. тракийските царе. Могъществото им може да се проследи от разкритите богати гробни дарове и съкровища, представени регионално и хронологически до загубването на политическата свобода през първи век сл. Хр. Сред тях се открояват находките от некропола при Дуванлий, Пловдивско, свързани с ранния период на Одринското тракийско царство, както и тези от района на Русе, В. Търново, Ст. Загора и др.

   Величието на тракийското царство по времето на цар Котис I (383-359 г. пр. Хр.) съвпада с разцвета на тракийската култура. Наред със съкровищата от Летница, Борово и част от Рогозенското, са показани находките от Враца, Карнобат, "Долината на тракийските царе" - Казанлъшко, и др. Особено внимание е отделено на съдовете с надписи, съдържащи имената на тракийските царе Котис I и неговите наследници Керсеблепт, Аматок и Терес. Представени са и богати гробове и находки от територията на тракийските племена трибали и гети, както и от Югозападна България.

   Своеобразен акцент е Панагюрското златно съкровище от края на четвърти в. пр. Хр. То е представено в една зала със Златния Пегас от Вазово, Разградско, гробната находка от Равногор в Родопите и съкровището от Якимово, които очертават тракийската култура през III-II в. пр. Хр.

   Специално място е отделено на тракийското въоръжение, на чернофигурна и червенофигурна керамика от некропола на Аполония Понтика, проучван от Националния исторически музей, както и на находки от некрополите на Дионисополис, Месамбрия и други антични полиси.

   Три от залите представят находки от I-IV в. сл. Хр. Това е времето, когато траките загубват политическата си независимост, но запазват изконните култове към Дионис и Тракийския бог-конник. Приятна изненада от страна на домакините бе включването на два мраморни релефа от Кралския музей за изкуство и история, посветени на тези тракийски божества, открити на територията на Балканския полуостров. От българска страна бе включването на антропоморфен ритон от Габарево в позата на символа на Брюксел-манекен "Пис", по-възрастен от него само с 6 хилядолетия, което му предостави челно място в изложбата.

   Тук са показани и прекрасни образци на римската бронзова пластика, метални съдове, въоръжения, украси за колесници и накити.

   Бяха представени и портретни изображения на римски императори и императрици от мрамор, бронз и сребро, датирани I-III в. Това е времето, когато урбанизацията в тракийските земи достига своя апогей и дава повод на Константин Велики да възкликне: "Сердика (днешната столица на България - София) - това е моят Рим."
горе