 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.18, бр.5, година XVII, 2010г. |
|
Българи и унгарци често са влизали в близък досег в хода на историята, което предопределя позитивните и до днес отношения помежду им. Маджарските и българо-тюркските общности вероятно са се появявали заедно в редица точки на Евразия през хилядолетията. Така и на много места от Кавказ през Башкирия до Хазарската империя и от крайбрежието на Черно море до Трансилвания те са имали тесни контакти помежду си.
И сториците датират фактическите исторически отношения между българи и маджари от тридесетте години на ІХ в., когато в избухналия между българи и византийци конфликт по времето на византийския император Теофилос (829-840) маджарите се намесват на страната на българите в областите, разположени на север от долното поречие на река Дунав. Според най-новите и широкомащабни антропологически изследвания пристигащите в Карпатския басейн маджари са били еднотипни от антропологична гледна точка и приличали на прабългарите. Думи от славянобългарски произход са се запазили основно в речниковия фонд, свързан със земеделието и строителството: széna - сено, szalma - слама, lapát - лопата, gerenda - греда, szilva - слива, rozs - ръж, cserеsznye - череша, bab - боб, rozsda - ръжда, barázda - бразда, mezsgye - межда, ugar - угар, iga - хомот, иго и mészáros - месар.
Един от върховете в съжителството между българи и унгарци е четиримесечното пребиваване на Лайош Кошут в българските градове Видин и Шумен по време на неговото изгнаничество след потушаването на революцията и борбата за свобода от 1848-1849 г. (Виж: рубрика "Витрина")
БЪЛГАРСКОТО ПРИСЪСТВИЕ В УНГАРИЯ
Появата на българите в унгарските земи датира още преди маджарите да завладеят своята родина, предвид факта, че преди пристигането на Арпад Трансилвания е принадлежала към пограничните български територии. Преселването на българи започва по-късно, от 1365 г., когато Лайош Велики завладява Видин за известен период. Това е свързано и с началото на османското нашествие, когато въстаниците Константин и Фружин също бягат на унгарска територия. Тогава българи достигат до Сентендре. Началото на следващата преселническа вълна е сложено с потушаването на Чипровското въстание от 1688 г., а българите се установяват в района на Банат. Това са т. нар. банатски българи, които и до днес говорят местния български език и са римокатолици. През 1744 г. императрица Мария Терезия издава грамота на заселилите се тук павликяни, по-късно грамота е издадена и на селището Винга в област Темеш от Франц Първи през 1811 г. Тези българи понастоящем живеят само на територията на Румъния и Сърбия. Най-голямата преселническа вълна обаче продължава от втората половина на ХІХ в. до Втората световна война, като преселниците се заселват основно в района на Будапеща, Сегед и Мишколц.
Българите в Унгария живеят разпръснато в 170 селища на територията на страната, но две трети от тях са в Будапеща и района около нея, най-вече в Халастелек на остров Чепел и в Сигетсентмиклош. Големи групи от тях има също така в района на Мишколц и Печ. Независимо от това, че са малко на брой и живеят разпръснато, българите в Унгария са запазили своята етническа принадлежност и езика си през столетията. Причина за това вероятно е обстоятелството, че т. нар. български градинари навсякъде са живеели в етнически затворени, компактни групи и са упражнявали един определен занаят. Те се разполагали обикновено в покрайнините на големите градове, където семействата обработвали парцели по метода на интензивното земеделие, като прилагали тънкостите на модерното зеленчуко- и плодопроизводство. Тези групи от български градинари били от един етнографски район, те се преселили от Унгария основно от две селища - Поликраище и Драганово.
Навсякъде, където се заселвали, българите внедрявали интензивното, поливно зеленчукопроизводство. От една страна, българските градинари попълнили една липса в земеделското стопанство, от друга страна, създавали и удовлетворявали нови потребности. Обикновено наемали земя покрай по-големите градове и на сравнително малка площ отглеждали продукция за задоволяване нуждите на пазара, както и тези на индустриалните региони и градове. Българите са пренесли в Унгария патладжана. След Първата световна война стопаните наемали земите за все по-дълъг период, много от тях закупили земя, къща, жилище, и не си ходели вече всяка година в родината, много от тях дори се задомили в Унгария. Градинарите и търговците, които живеели и работели от по-дълго време в Унгария, основали през лятото на 1914 г. Дружеството на българите в Унгария, което функционира без прекъсване и до днес. Все повече хора нарушавали неписаните норми на гурбетчийството, като довеждали със себе си жените и децата си. Това директно довело до промяна в организацията на работа, която от кооперативно обработване на градините преминала в семейно земеделие.
ПО-ВАЖНИ ДАТИ В СЪЖИТЕЛСТВОТО МЕЖДУ УНГАРЦИ И БЪЛГАРИ
След Дружеството на българите в Унгария през 1916 г. е създадена Българската православна църква в Унгария. През 1918 г. е открито българско основно училище в Будапеща и същата година е отслужена първата православна служба на български. През 1924 г. българско основно училище е открито и в Мишколц, а през 1932 г. е осветен българският православен храм в Будапеща. През 1954 г. в Печ започва да функционира българско основно училище. През 1957-а година е открит Българският културен дом в Будапеща, а след това през 1981 г. отваря врати българско средно училище в унгарската столица. През 1995 г. е основано Републиканското самоуправление на българското малцинство в Унгария.
Най-голямото гражданско обединение на живеещите в Унгария българи е Дружеството на българите в Унгария. Най-големи промени в културния живот на общността настъпват в периода от 1991 до 2000 г., когато вследствие смяната на системата се стига до сериозни промени и в живота на българската общност. През това десетилетие се раждат нови граждански организации и фондации, трансформира се културният живот на дружеството и по-широкият кръг на местната българска общност. Всяко едно събитие, организирано от дружеството, е доказателство за това, че на територията на Унгария живеят българи, които питаят голямо уважение към своите корени, традициите и обичаите на своите предци. Дружеството на българите в Унгария има огромни заслуги за етнокултурното развитие на българската общност. Центровете на българската духовност в Унгария играят важна роля за съхранението на българския език, българското самосъзнание и идентичност. От 1992 г. в Унгария излиза двуезичното списание на дружеството - "Хемус", на обществена и културна тематика, чиято заслуга е представянето в тематично систематизирани броеве на различни аспекти от общото ни минало, връзките в областта на литературата и културата, както и известни или слабо известни факти от българската действителност, а звучащите на унгарски език класически и съвременни автори на българската художествена литература са шанс за произведенията, преминавайки през езиковата бариера, да въздействат върху унгарските читатели, проявяващи интерес.
Дейността на Българското републиканско самоуправление също се характеризира с многообразие. Негова задача е да подпомага и промотира танцовите ансамбли "Янтра" и "Росица", респективно театъра на българската общност "Малко театро", както и да открива български писатели и поети, живеещи в Унгария, да организира литературни вечери и да подпомага клуба на пенсионерите. Към дейността му спадат също така организацията на клуб "Балкан", съвместно организиране представянето на чужди и местни продукции, както и на прояви, насочени към опазване на традициите. Друга мисия е подкрепата за издателската дейност, съхраняването на българския език, както и организацията и подпомагането на Малцинственото училище с преподаване на български език.
През 1999 г. се създава Българският културен форум, който от началото на своето съществуване издава със собствени средства тръгналото като месечник двуезично издание със заглавие "Български културен форум", като паралелно с това се поддържа интернет страница със същото заглавие. Една от най-важните цели на дружеството в неговата дейност е съхраняването на майчиния език и опазването на идентичността сред българската общност в Унгария. Важно място в дейността им заема книгоиздаването и организирането на мероприятия, между които и литературно-музикални вечери.
Българската общност в Унгария може да се похвали с няколко състава за народна музика. Сред тях изпъкват фолклорният състав "Мартеница" и създадените от по-младата генерация танцови състави "Янтра" и "Росица", както и дружеството за опазване на традициите "Зорница", чиито членове са от по-старото поколение. Основаното през 1997 г. Българско младежко дружество дължи своето създаване именно на гореспоменатите два танцови състава. Съвместно с Българското републиканско самоуправление всяка година се организира, вече може да се каже традиционен едноседмичен езиков и фолклорен лагер за български и унгарски младежи.
Общообразователната институция на българите в Унгария е Българо-унгарското начално и средно училище "Христо Ботев", което функционира в съответствие с българската образователна програма. Учебното заведение се състои от детска градина, средно училище от първи до осми клас и средно училище от първи до четвърти курс.
Според данните от направеното през 1990 г. преброяване на населението българската общност е наброявала 1370 души. По време на преброяването през 2001 г. - 1358 души са заявили принадлежност към българския етнос, 1693 души са заявили привързаност към българската култура и традиции, а 1299 души приемат за свой майчин език българския.
|
|
| Посолство на Унгария в София |
|
| горе |
|
|
|
|
