архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ДОСИЕ стр.14, бр.5, година XVII, 2010г.
История на Унгария
В ДРЕВНИ ВРЕМЕНА УНГАРЦИТЕ СА БИЛИ НОМАДСКИ НАРОД, ЧИЙТО ОСНОВЕН ПОМИНЪК БИЛО КОНЕВЪДСТВОТО. СЪЩЕСТВУВАТ СВЕДЕНИЯ, ЧЕ ТЯХНАТА НАЙ-СТАРА ПРАРОДИНА Е В РАЙОНА НА ПОВОЛЖИЕТО (МАГНА ХУНГАРИЯ). ВПОСЛЕДСТВИЕ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ДРЕВНИТЕ УНГАРЦИ СА ПРИНУДЕНИ ДА МИГРИРАТ НА ЗАПАД ПОРАДИ НАПАДЕНИЯ НА БЕШЕНИТЕ. ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА Х В. БОЙНИ НАБЕЗИ НА УНГАРЦИТЕ ПРЕДИЗВИКВАТ УЖАС В СЪСЕДНИТЕ РАЙОНИ НА ЗАПАДНА И ЮЖНА ЕВРОПА.



   Kняз Гиза търси помощта на немско-римския император, за да покръсти поданиците си, но този процес е завършен през 1000 г. от сина му - основателят на държавата Св. Ищван І.

   След потушаване на поредица от въстания срещу налагането на християнството известният крал-рицар Св. Ласло І успява в края на ХІ в. да укрепи държавата, а през 1091 г. превзема Хърватия. Неговият наследник - Калман Кънвеш, разширява властта си върху повечето далматински градове.

   През 1241-42 г. по време на нашествието на Монголската империя на запад ордите на хан Бату завземат Унгарското кралство за почти една година, след което неочаквано се изтеглят. По време на татарското нашествие половината от населението на страната е убито или отвлечено в робство.

   През ХІV в. при крал Лайош държавата достига най-голямата си площ.

   Унгарското кралство е една от най-силните държави в Европа през ХV в. При управлението на Жигмонд Люксембургски и на крал Матиаш страната достига голямо културно развитие, а столица става Буда.

   През 1526 г. в битката при Мохач османските турци побеждават унгарската войска. Убити са крал Лайош ІІ и значителна част от елита. След 1541 г. Кралство Унгария се разпада на три части: по-голямата част от днешната територия на страната е под турска власт, днешна Словакия и западните райони на област Дунантул стават владение на Хабсбургите под името Кралска Унгария, а Княжество Ердей е васално на турците. Това положение се запазва в следващите близо 150 години. Унгарският елит напуска окупираните територии и се преселва в Кралска Унгария и Ердей.

   Императорите от династия Хабсбурги постепенно налагат политика на абсолютизъм в Кралска Унгария и опитват да отнемат правата на унгарските благородници. По отношение на османските окупатори периоди на мирно съвмество съществуване се редуват с периоди на противопоставяне.

   През ХVІ в. унгарците почти изцяло се превръщат в поддръжници на калвинизма, като в контекста на съпротивата срещу Хабсбургите тази промяна се превръща в национален въпрос. Разпространението на новата религия в голяма степен се дължи и на подкрепата на князете на Ердей. През 1568 г., когато в Западна Европа се водят религиозни войни, първият княз на Ердей - Жигмонд Янош, пред народното събрание в Толда за първи път в световната история утвърждава със закон правото на индивидуално самоопределение в религиозен аспект.

   През първата половина на ХVІІ в. Княжество Ердей достига връхна точка в своето развитие. В сравнение с населението в другите две унгарски територии населението на Ердей живее по-добре.

   Към края на ХVІІ в. под ръководството на Хабсбургите християнските войски успяват да отвоюват окупираните от турците земи, които през Средновековието са принадлежали на Кралство Унгария, и през 1699 г. в Карлоца е подписано мирно споразумение. Впоследствие цялото Кралство Унгария става част от Хабсбургската империя. В началото на ХVІІІ в. под ръководството на Ференц Ракоци ІІ се прави опит за извоюване на незвисимост, завършил през 1711 г., когато с цената на много компромиси е подписано мирно споразумение в Сатмар.

   В началото на ХІХ в. с инициативата на Ищван Сичени започва реформаторският период, който включва общественото движение за обновяване на унгарския език. Връхната му точка е през 1844 г., когато Народното събрание обявява унгарския език за официален в страната.

   Под натиска на националната революция от 1848 г. и под ръководството на Лайош Ботяни се сформира независимо унгарско правителство, което цели коренна промяна на традиционното обществено устройство в страната. С приетите през април закони са премахнати благородническите привилегии и крепостничеството. След като Хабсбургският двор незаконосъобразно отменя унгарската конституция от 1848 г., избухва революцията за независимост, ръководена от Лайош Кошут. 1848 г. е символ на движенията за промени в Европа, но борбата за свобода в Унгария продължава най-дълго. В крайна сметка, с помощта на руски военни части Хабсбургите успяват да потушат въстанието.

   Много участници в борбата за свобода са екзекутирани или пратени в затвор. Наложената впоследствие диктаторска политика продължава повече от две десетилетия. През 1867 г. под ръководството на Ференц Деак се постига споразумение с Австрия и Кралство Унгария става присъдружна държава на дуалистично структурираната Австро-Унгарска монархия. Наред с конституционно определената кралска власт в страната се появава начална форма на парламентарна демокрация, отнасяща се за сравнително ограничен кръг граждани заради въведения имуществен ценз.

   Символ на половинвековния период на дуализъм, известен като "щастливите мирни времена", е кралското семейство - Франц Йозеф, управлявал от 1867 до 1916 г., и неговата обичана съпруга кралица Елизабет (Сиси). Този период се характеризира с политика на либерализъм. В рамките на реформите, инициирани от Йожеф Ътвъш - министър, отговарящ за проблемите на вероизповеданието, през 1868 г. са приети законът за националността (прецедент в световната история) и законът за народната просвета. През следващите десетилетия страната отбелязва огромно развитие във всички сфери на обществения живот и така наваксва изоставането си от западноевропейските държави. През 1873 г. с обединяването на Буда, Пеща и Обуда е създадена новата столица. Будапеща става един от големите европейски градове и отбелязва най-високия темп на растеж в региона - през следващите 20 години броят на жителите се удвоява и достига един милион.

   Някои от живеещите в страната национални малцинства, особено немскоговорящото, се асимилират и се самоопределят като унгарци. Важна е ролята на еврейството за гражданското развитие. Либералната обществена среда, характерна за втората половина на ХІХ в., мотивира почти един милион евреи от Източна Европа да имигрират в Унгария. През 1895 г. е приет закон ХLІІ, който постановява пълна религиозна равноправност по отношение на юдаизма.

   По време на Първата световна война Унгария е принудена да бъде съюзник на Австрия и Германия и в защита на чужди интереси дава стотици хиляди жертви, убити на руския и италианския фронт. По време на войната английската и френската външна политика са насочени към разбиване на единството на Австро-Унгария и подкрепят зараждащите се националноосвободителни движения. С приближаването на разгрома на Австро-Унгария на 28 октомври 1918 г. избухва т.нар. "цветна" революция, в резултат на която на 31 октомври е сформирано демократично гражданско правителство начело с Михай Карой. На 13 ноември крал Карой ІV обявява край на монархията в Унгария, а на 16-ти е провъзгласена Унгарска народна република.

   След края на Първата световна война на територията на бившата Австро-Унгария възникват нови държави. По смисъла на Трианонския мирен договор повече от 2/3 от територията и почти 1/3 от унгарското население на бившето Кралство Унгария са дадени на съседните страни. Цялата територия на Кралство Унгария преди войната е 325 411 кв.км. Ако се изключи територията на Хърватска, остават 282 870 кв. км, от които страната остава само с 93 963 кв.км. Населението на Унгария след войната и в новите граници е 7 615 117 души, при положение, че през 1910 г. е било 20 886 487.

   В периода между двете световни войни Унгария се управлява от Миклош Хорти. Функционира ограничена парламентарна демокрация по модел на системата от времето на дуализма. Въпреки че през 30-те години се появяват елементи с граждански характер, властта е в ръцете на благородническата средна класа. Териториалната ревизия става официална цел на властта.

   Унгария търси сътрудничество с двете страни, които подкрепят политиката на териториална ревизия - с фашистка Италия и с най-важния икономически партньор, нацистка Германия. Като резултат през следващите няколко години към територията на страната са частично възстановени областите, откъснати след Първата световна война - Фелвидиик, Карпатай, Ердей и Дилвидиик. През 1941 г. Унгария се включва във Втората световна война като съюзник на страните от Оста.

   Във войната на Германия срещу Съветския съюз унгарските войски на източния фронт понасят огромни човешки загуби. Същевременно Унгария все по-стриктно изпълнява исканията на Германия - приемат се закони, които лишават евреите от граждански права. През 1944 г. стотици хиляди са екстрадирани в немски концентрационни лагери, където намират смъртта си.

   След първите признаци, че Германия губи войната, правителството на Хорти прави неуспешен опит да премине на страната на съюзниците, а през март 1944 г. германските войски окупират страната. Хорти е принуден да подаде оставка и властта е поета от партия "Нилашкерестеш", подкрепяна от германските окупатори. Хиляди цивилни граждани са убити по време на установения от "нилашите" терористичен режим. През зимата на 1944-45 г. фронтовата линия се премества през цялата територия на Унгария - руснаците разбиват германците и окупират страната. Войната взима много жертви сред цивилното население, особено при превземане на Будапеща.

   Наред със стотиците хиляди хора, погубени в лагерите на смъртта поради своя произход, през Втората световна война Унгария дава около половин милион жертви - военни и цивилни. Загубени са отново всички съседни територии, присъединени през войната, а живеещите там унгарци са подложени на лишаване от граждански права и депортиране (в Словакия), депортиране и изпращане в трудови лагери (в Карпатай), кървави саморазправи (във Вайдашаг, южните провинции).

   В следващите няколко години в страната се установява многопартийна парламентарна демокрация и започва процес на бурно възстановяване. С подкрепата на Съветския съюз и изборни машинации комунистите вземат властта и през първата половина на 50-те години Матиаш Ракоци налага тотална диктатура по сталинистки образец. Десетки хиляди хора, обявени за политически врагове, са измъчвани, осъдени или екзекутирани.

   Революцията от 1956 г. е един уникален и смел опит на унгарския народ за отхвърляне на диктатурата. Министър-председател става Имре Над, който прекратява ангажиментите на Унгария по Варшавския договор, провъзгласява неутралитет и възстановява многопартийната система. Революцията е потушена от съветски войски и е възстановена комунистическата система начело с Янош Кадар. Около 200 000 унгарци емигрират на запад, възползвайки се от объркването през седмиците след потушаване на революцията. Имре Над и стотици участници във въстанието са екзекутирани. Останалите живи осъдени са амнистирани и освободени чак през 1963 г.

   След годините на политическо отмъщение следва период на "разпускане" - за разлика от страните от социалистическия блок, ръководеният от Кадар политически режим въвежда един сравнително мек вариант на комунистическа диктатура. За финансиране на този "гулаш"-комунизъм системно са вземани кредити от чужбина, връщането на които става проблемно след петролната криза от 1973 г. и това води до сериозно задлъжняване на страната.

   На 23 октомври 1989 г. е провъзгласена Третата унгарска република, най-важният политически акт на извършената през 1989-90 г. смяна на обществено-политическата система. Избрано е многопартийно народно събрание (пролетта на 1990 г.), ново правителство и президент. Независимо от извършеното политическото преустройство обаче, икономическото положение в страната остава тежко.

   В периода след 1990 г. Унгария следва политика, насочена към евроатлантическа интеграция. Страната става член на НАТО през 1999 г., а на 1 май 2004 г. се присъединява към Европейския съюз. На 21 декември 2007 г. Унгария се присъединява към държавите, прилагащи шенгенското споразумение, в резултат на което е прекратен постоянният граничен контрол на унгарско-австрийската, унгарско-словенската и унгарско-словашката граници.
Посолство на Унгария в София
горе