 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.8, бр.5, година XVII, 2010г. |
|
|
Н. Пр. Юдит Ланг, извънреден и пълномощен посланик на Република Унгария в Република България
В МНОГО СФЕРИ ИНТЕРЕСИТЕ НА УНГАРИЯ И БЪЛГАРИЯ СЪВПАДАТ |
|
|
| |
|
Юдит Ланг е родена на 3 юни 1955 г. в Луценец.
Завършила е Философския факултет на Университет на науките "Еотвош Лоранд", специалност гимназиален учител. През 1982-1983 г. завършва Журналистическата школа към Държавния съюз на унгарските журналисти. През 2001 г. преминава квалификационен изпит по администрация в Унгарския административен институт.
Професионалното й развитие включва работа като кореспондент в Унгарската телеграфна агенция в Прага (1986-1990), журналист в икономическия всекидневник "Бизнес" (1991-1992). През 1993-1994 г. е референт за Словакия в Министерството на външните работи на Унгария. През 1994-1999 г. е консул в Посолството на Унгария в Братислава. В периода 1999-2002 г. е референт за Словакия към Министерството на външните работи на Унгария. През 2002-2006 г. е заместник-ръководител на мисията в Посолството на Унгария в Братислава.
Владее английски, чешки, словашки, руски, немски
Ваше Превъзходителство, двадесет години след краха на социалистическата система и няколко години след приемането ни в Европейския съюз как оценявате развитието на двустранните отношения, най-вече в икономически аспект: инвестиции, търговия, туризъм?
- Унгарско-българските политически, икономически, културни, обществени и други връзки са изключително добри на всички нива и в този аспект не съществуват никакви проблеми. Това е добре и така трябва да бъде, тъй като двете държави са близки партньори в рамките на Европейския съюз и НАТО, и в много сфери интересите ни съвпадат. Двете страни са сравними по отношение на площ на територията и брой население. Много са приликите и в исторически аспект, а изключителната взаимна симпатия между нашите народи вероятно се дължи и на тази "съдбовна" близост.
Развитието на двустранните икономически отношения е стабилно и независимо че икономическата криза определено предизвиква известен застой, перспективите пред двете страни в сферата на икономическото сътрудничество и търговията са много добри. В периода преди кризата унгарските фирми реализират все по-големи инвестиции в България. През 2009 г. унгарските инвестиции достигат 104,3 милиона евро, въпреки кризата. През първата половина на 2010 г. унгарски фирми са инвестирали 40,8 милиона евро, което ни нарежда на пето място в ранглистата на чуждестранните инвеститори. Общият размер на унгарските инвестиции е 1010,6 милиона евро, което ни поставя на 9-о място. Най-значимите инвестиции на действащи унгарски капитали са свързани с инвеститорската дейност на "ОТP", "Videoton", "Dunapack", "МКB" и "GPV-BULGARIA". В "ДСК-ОТP" се обслужват банковите сметки на три милиона български граждани. Факт е, че в периода на кризата големите многонационални фирми с унгарско участие са преустановили разрастването си, но в същото време заслужава да отбележим все по-нарастващия интерес от страна на малки и средни фирми по отношение на България. В следващите години се разкриват възможности за разширяване на сътрудничеството в редица сфери, като например възобновяеми енергийни източници (особено по отношение на оползотворяване на слънчевата енергия), проекти в областите екология, преработка на отпадъци, информационни технологии и иновации, а също така и биотехнологии.
България и особено българското Черноморско крайбрежие са все по-привлекателна дестинация за унгарските туристи - ако се абстрахираме от сегашния кризисен период, техният брой нараства от година на година. Убедена съм, че в сферата на туризма съществуват възможности за по-нататъшно развитие и задълбочаване на връзките. Унгария например предлага отлични условия за спа и лечебен туризъм. Традиционната балнеоложка култура в Унгария започва развитието си преди повече от две хиляди години. Нашата страна се нарежда на второ място в света след Исландия по капацитет на повърхностни термални запаси. Към момента са регистрирани почти 1300 термални извори, от които 270 се ползват в рекреативната балнеология и 139 в лечебната медицина. С цел оползотворяване на тези естествени ресурси са построени балнеоложки центрове, санаториуми, басейни и спа хотели, предлагащи широка гама услуги. В национален мащаб почти няма голямо населено място, в което да не функционира термален обект. Унгария предлага атракции и в областта на активния туризъм - няма да останат разочаровани почитателите както на велосипедния туризъм, така и на водните спортове. Широки възможности за избор имат и туристите с по-специални рекреационни изисквания, проявяващи интерес към голф игрища, ловни резервати или пещери. Извън туристическата сфера много потенциални възможности виждам по линия на културното сътрудничество, както и в областта на съвместни програми за обмен на научноизследователски опит, респективно за по-тясно сътрудничество в научната сфера. Добра основа в този аспект би могло да бъде съвместното участие в разработване на общи проекти в рамките на Дунавската стратегия.
- Нямате ли усещането, че през тези години партньорството между Унгария и България навлезе в застой - и двете страни гледат на Запад за сметка на партньорството помежду си?
- Разбира се, както България, така и Унгария са заинтересовани да привличат чуждестранни инвестиции. В този аспект желани партньори са не само страните от така наречения "Запад", но и редица други все по-бързо развиващи се страни от всички райони на света. Независимо от това, двустранно сътрудничество винаги е имало и ще има и не бих казала, че то отбелязва застой през изминалия период. Това се отнася не само за икономическата сфера, но също така, например, и по отношение на партньорството в рамките на Европейския съюз, което вероятно стои малко встрани от общественото мнение, но в рамките на което нашите две страни членки системно съгласуват позициите си при решаване на проблеми и въпроси от билатерален интерес.
- Кои сфери могат да бъдат посочени за пример на добро сътрудничество между нашите две страни?
- Да започнем с международни въпроси: Унгария, България и Хърватия заедно признаха Косово, съвместно с България открихме посолство в Тбилиси. Въпреки икономическата рецесия, в която се намират двете страни, отчетните данни за двустранния икономически и търговски оборот са добри: по информация на Унгарската статистическа служба оборотът през 2009 г. е достигнал 693,59 милиона евро, от които 526,44 милиона евро се падат на унгарския износ, а 97,15 на вноса. През есента на 2009 г. Унгария бе страна-партньор на Пловдивския международен технически панаир. Активно се развиват културните връзки и със задоволство мога да отбележа, че българската публика определено проявява интерес към унгарската музика и литература, както и към унгарското филмово, сценично и изобразително изкуство. Естествено, винаги съществуват допълнителни възможности за разширяване на двустранните връзки в области като икономика и търговия, култура, образование, наука и развитие на гражданското общество. В личен аспект имам желание и воля да подпомагам активно този процес.
- Не е известно страната Ви да е имала проблеми при усвояването на средствата от европейските фондове. Може ли Унгария да бъде полезна с опита си в тази сфера? Търсена ли е такава помощ от българска страна?
- Унгария се присъедини към Европейския съюз преди шест години, след почти десетгодишен преговорен период. В процеса на подготовка за присъединяване законовата, държавната и икономическата системи в Унгария постепено бяха хармонизирани с правилата, действащи в ЕС. Унгария наистина разполага с добър опит в усвояването на средства от европейските фондове. По моя инициатива от есента на 2008 г. унгарски специалисти консултират българските си колеги относно решаване на проблеми, свързани с усвояване на европейските фондове. Под формата на обучителни семинари и срещи за обмяна на опит са били обсъждани теми, свързани основно с обществените поръчки, но също така и проблеми в транспортната сфера. Доволна съм от резултатите, постигнати в рамките на българско-унгарския "twinning"-проект в областта на обществените поръчки, който приключи през м. септември 2010 г. При инициатива от българска страна имаме готовност да продължим да споделяме нашия опит в усвояване на европейските фондове.
- От началото на следващата година поемате председателството на ЕС, ясни ли са вече приоритетите за тези 6 месеца?
- Периодът на испано-белгийско-унгарското председателство на ЕС е натоварен със сериозни предизвикателства в икономическата, социалната и екологичната сфера. Разрешаването на тези въпроси изисква по-голяма координация и взаимодействие в рамките на взаимно допълващата се дейност на председателското трио в рамките на този 18-месечен период. Акцентът пада върху излизане от икономическата криза, разработване на по-стриктен финансов регламент и "exit"-стратегии. Сред приоритетите фигурира по-нататъшно развитие на европейските политики, въпроси на енергийната сигурност и борба с климатичните промени.
Що се отнася до унгарското председателство, ние, естествено, ще продължим да разглеждаме въпросите, наследени от белгийското председателство. Сред големите теми биха могли да бъдат, например, осъществяване на стратегията "Европа 2020", подготовка на финансова перспектива за следващия период, процесът на разширяване, Европейската политика на добросъседство, енергийна сигурност и ефективност. Унгария е заинтересована от успешен старт на Дунавската стратегия на ЕС, но също така и от изграждане на по-интегрирана политика за водите. Сред плановете фигурира и присъединяването на България към Шенген.
- Страната Ви натрупа стаж в Европейския съюз, но не бърза да се присъедини към Еврозоната. Защо изчаквате?
- За Унгария въвеждането на евротото е, от една страна, задължение, а от друга - гаранция за едно по-предвидимо и бързо развитие. С влизането си в Европейския съюз нашата страна се ангажира да насочи усилията си към създаване на условия за въвеждане на общата валута, респективно да въведе еврото при изпълнение на критериите. За малки страни с отворени икономики, които са силно интегрирани със съседите си, практиката потвърждава предимствата на общата валута. Най-новият европейски опит обаче показа ясно, че въвеждането на еврото само по себе си не е чудотворен лек. Произтичащите от въвеждането на еврото предимства могат да бъдат изцяло оползотворени само тогава, когато са подкрепени от стриктна икономическа политика. Предвид интересите на унгарската икономика и явните предимства на общата валута от наш интерес е еврото да бъде въведено възможно най-скоро. Чрез провеждане на целенасочена икономическа политика подходящи условия за това могат да бъдат създадени през първата половина на това десетилетие. Въпреки че влизането в еврозоната вероятно ще бъде подложено на още по-строг подбор, като най-близка, реална дата за присъединяване виждаме началото на 2014 г. Най-важното условиe в този аспект е да бъдем приети в системата "ERM-II" през първата половина на 2011 г. и да свием дефицита в държавния бюджет под 3%.
- Каква дейност развива Унгарският културен институт?
- В рамките на съществуващите финансово-икономически условия Културният институт прави всичко възможно да представя различни области от унгарската култура на онази част от българската публика, за която това представлява интерес. През изминалия период бяха осъществени редица класически концерти, представени бяха фолклорни и джаз формации, литературни вечери, изложби на накити и фотоси, дни на киното, премиери на книги и семинари. За моя най-голяма радост все по-голяма част от тези прояви се осъществявят извън столицата. Убедена съм във важността на унгарското културно присъствие в България и вярвам, че по-доброто взаимно опознаване на културата, историята и традициите на нашите две страни е в състояние да съдейства ефективно за постигане на успехи в търговско-икономическата сфера и за осъществяване на пълноценно сътрудничество. В настоящия период на икономическа криза това действително е по-трудно осъществимо, но несъмнено има полза от организирането на унгарски културни прояви и в съседните страни.
- В личен план с какво се чувствате най-близка с нашата страна?
- Очарована съм от природните и културно-исторически богатства на вашата страна. Невероятно е чувството да скиташ в планината или да медитираш край морето. Да разглеждаш историческите забележителности, манастирите, фреските и иконите в черквите, традиционните български къщи с характерна архитектура, да посещаваш непознати музеи и галерии. България има редица изтъкнати музиканти, певци, актьори, художници, скулптори, писатели. Концертите, филмите и изложбите създават едно неповторимо преживяване.
- Къде обичате да ходите най-много из България?
- Обичам да пътувам, а и част от моята мисия е да опозная по-добре страната. Общо казано - навсякъде. В същото време трябва да кажа, че обожавам морето, много добре се чувствам в Балчик, но също така във Варна или Созопол. Поради обвързаността им с нашата история близки са ми Видин, Шумен и Русе. Стара моя мечта е да отида в Родопите.
|
|
| Интервю на Валентин Костов |
|
| горе |
|
|
|
|
