архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
СПОРТ стр.51, бр.5, година XIV, 2007г.
Спортът: световното лице на Сърбия
   Спортът в Сърбия е един феномен, за който повечето социолози и други наблюдатели нямат добро обяснение. Не само защото Сърбия е малка страна, само броят на регистрирани спортисти в отделни спортове в някои държави е по-голям, отколкото жителите на Сърбия. Въпреки това Сърбия печели медали на най-висшите световни спортни събития.

   Такива малки спортни сили не са малко, някои от тях са нашите най-близки съседи. Но е трудно да се намери друга държава, в която през последните две десетилетия се е случила поне част от събитията, през които премина Сърбия, като спортистите й продължават да печелят толкова голям брой отличия на големите състезания.

   Може да се започне от който и да било спорт, например баскетбол, в който сръбските състезатели от по-младите категории побеждаваха навсякъде, където се появяваха. След това можем да говорим за водна топка, волейбол - мъжки или женски, гребане, стрелба, бойни изкуства, тенис. Тенисът е най-новата и може би най-интересната история, защото всички са свикнали сръбските отбори да са сред най-добрите в колективните спортове, така че това вече не е тема за първите страници на световните медии. Тенисът обаче, който в Сърбия се играе от по-малко от хиляда регистрирани състезатели, е нещо съвсем невероятно. Трима сръбски състезатели са сред най-добрите в мъжката и женската ранглиста. В Сърбия тенис се е играл и по-рано, някои си спомнят за Бора Йованович, мнозина - за Боба Живоинович, покрай Моника Селеш мнозина се запалиха по този спорт, а краткият блясък на Йелена Докич стои като внезапно прекъснат разказ, без желания край.

   Сега обаче на световната сцена излязоха три имена. На страниците на голям брой издания вече са публикувани снимки на изпразнения плувен басейн в Нови Белград, в който през 1999 г., по време на бомбардировките, тренираше Ана Иванович. Знае се как започна да се занимава с тенис Йелена Янкович, а видеозаписите как Новак Джокович на шест години удря по топката от всички позиции, като при това почти не прави грешки, бяха показани на много телевизии. Йелена е само на 22 години, Ана и Новак едва навършиха двайсет. И не само успехите на големите турнири станаха техен разпознавателен белег - те са спокойни, смеят се и общуват със зрителите, те са харесвани, добре възпитани млади хора, публиката затова ги обича не само защото толкова добре играят.

   Тази година е и тяхната година, а всички очакват през следващите години да покажат още повече. Не само техните привърженици от Сърбия, но и тези на ватерполистите, баскетболистите, волейболистите, хандбалистите и на другите спортисти от времето на Югославия се разглезиха до такава степен, че на всеки друг резултат освен златен медал гледат като на слаб успех. Какво, втори в света? Не са първи? какво, пети, катастрофа! А Сърбия е малка страна, защо изобщо трябва да е първа в нещо, защо пета, десета. По какво още, освен в спорта, Сърбия е първа, пета или десета? Кой ще обясни това на сръбските запалянковци?

   В Белград има едно място, където се празнуват големите победи, понякога, когато разумът надделее, е достатъчен и независимо какъв медал. Това е пространството пред Кметството на града, място, където всеки спортист желае да се окаже поне веднъж. По-точно спортистите след спечелване на медал идват на голямата тераса на тази красива сграда в центъра на Белград, а пространството пред нея е запазено за запалянковците, от 50 до 100 хиляди, съобразно вида на отличието. В такива моменти на това място се пее и танцува, понякога и до късно през нощта. Така са посрещани баскетболистите, ватерполистите, волейболистите, волейболистките, както и Йелена, Ана и Новак, не се знае кой ще бъде следващият. Може би, упоритата маратонка Оливера Йефтич, която години наред е на върха в света, може би легендата на световната стрелба Ясна Шекарич, която дори не може да преброи победите си.

   Следващата година е олимпийска година, спортистите се подготвят старателно. В ход са и квалификации за Европейско първенство по футбол, Сърбия има още шансове да влезе в заключителната фаза, има млад, перспективен отбор. Това е нещо, което вероятно би зарадвало най-голям брой граждани на Сърбия, защото футболът е най-популярният спорт. През последните години обаче футболът стагнира, няма големи отбори, няма големи играчи. Тези, които помнят по-добре, още се сещат, че "Цървена звезда" е била европейски и световен клубен шампион, че "Партизан" е играл на финала на Купата на шампионите с прочутия "Реал Мадрид", но това е било отдавна. Имената на Бобек, Митич, Шекуларац, Милутинович, Джаич и други някогашни асове сега се споменават с носталгия.

   Затова на футболните състезания в първенството на Сърбия присъстват малко запалянковци и затова победите в другите спортове означават толкова много. Белградската арена, която може да приеме 20 хиляди зрители, бе препълнена неотдавна, когато Сърбия игра против Австралия за купата "Дейвис" по тенис. На трибуните можеше да се види транспарантът "Една страна срещу цял континент". Това естествено бе шега, но трябва да се има предвид какво означава в тениса Австралия, за да стане ясно защо победата на Джокович и Зимонич в дубъла за крайния триумф в мача бе посрещната с такова въодушевление. Същото се случва и когато Новак, Ана или Йелена побеждават на някой турнир, или играят във финала в Париж, Лондон и Ню Йорк. Те са лицето на Сърбия, това лице, което тя се старае да има във всички други области, в науката, икономиката... Ако се съди по спорта, Сърбия е на правилен път.
Посолство на Република Сърбия
Превод: Георги Стойчев
горе