архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ВЯРА стр.28, бр.5, година XII, 2005г.
Сантяго де Компостела, или има ли днес истински пилигрими
Михайлина Димитрова, БТА

Пилигрим е зазидал обувката си на морския бряг, за да остане завинаги нещо от него на “края на земята”.
   

ГАЛИСИЯ - ЗЕМЯТА НА АПОСТОЛА И НА КЕЛТСКИТЕ ЛЕГЕНДИ


   Kрасива и изпълнена с мистика земя са избрали учениците на Свети Яков за вечен дом на тленните му останки. Потомци на древните келти, галисийците са създали не само красиви градове, живописни села, множество творения на местното изкуство, но и чудесни легенди и митове, в които келтските предания, местните вярвания и традиционният католицизъм са се слели в неповторима симбиоза. Уникални за тази провинция са така наречените cruceiros - огромни каменни кръстове с различни сюжети, изваяни по тях, които се поставят като магически пазители на ключови места - по кръстопътища, на площади, в дворовете на имения и къщи, пред църкви и параклиси. Магическата символика на “Земята на огъня и водата”, както определят Галисия, се е пренесла и в стотиците предания за Апостол Сантяго и неговия път през земята на древните келти.


   Младо момче крачи бодро с туристически обувки и тежка раница на гърба из планинските пътеки на Галисия. Това е десетият ден, в който младежът върви пеша километри наред из най-зелената провинция на Испания. Спи в специално уредени хижи. Яде оставената там от доброволци храна, или каквото намери в раницата си. Наслаждава се на омайната природа наоколо и ако има късмет, не го вали дъжд. Целта му - парче земя на брега на Атлантическия океан, там, където свършва континентът и започва безкрайността (докато доплуваш евентуално до Америка).
   На това парче суша, Финистерре (Краят на земята, лат.), свършва и пътят на Сантяго. А момчето е съвременният пилигрим на новото хилядолетие. С не по-слаб ентусиазъм и не по-малко чисти подбуди от своите предци младият пилигрим е решил да се превърне доброволно в поклонник на Апостол Сантяго, или както е прието да се нарича в българската езикова традиция, Свети Яков.
   За пътя на Сантяго, неговите различни маршрути и съвременното пилигримство, обхванало милиони европейци, в Испания и католическия свят се пише и се говори много. Малко се знае обаче за една от най-интересните европейски традиции по нашите, балкански географски ширини. А който се е докоснал истински и на живо до Испания и нейната най-северозападна провинция Галисия, знае, че пътят на познанието за тези земи минава задължително през легендата за Апостола и поклонническата традиция (пилигрим на български означава поклонник).
   Естественият географски и исторически център на този достигнал и до днешни дни традиционен култ е столицата на Галисия Сантяго де Компостела. Там се издига величествена катедрала, паметник на култа към Свети Яков. Градът и катедралата обаче са само брънка, съвсем недостатъчна, в плетеницата от географски, исторически, култово-религиозни, културни, исторически, антропологически, че и лингвистични предпоставки, довели до възникването, оцеляването и за съвременния облик на пилигримството по иберийските земи.
   Легендите разказват как учениците на Свети Яков пренасят мощите му по море до иберийските брегове и след множество перипетии (в различните варианти на преданията приключенията взимат коренно различни обрати) полагат саркофага му на поле, на което получават божествено видение. Това поле е осеяно с множество звезди (el Campo de las Estelas) и там възниква селището Сантяго де Компостела (Свети Яков от звездното поле в буквален превод на български). Днес мощите на светеца лежат в подземието на величествената барокова катедрала, издигната на мястото на погребението му.
   За католиците Сантяго де Компостела се превръща в третото по святост място след Ерусалим и Рим, където заради мощите на Апостола всяка година се стичат милиони туристи и поклонници. Още на входа на прекрасната катедрала те посреща фигурата на светеца и се вярва, че който докосне колоната пред нея, е благословен от Апостола, по подобие на статуята на Свети Петър в едноименната катедрала в Рим. Християните се молят с благоговение и чакат с часове на огромни опашки пред мощите на Апостол Сантяго в подземието на катедралата. Вярва се, той изпълнява желанията на праведните християни. Във всеки случай всички опитват.
   Пилигримството днес се е превърнало в център на добре развита индустрия. Древните поклонници, предимно монаси с характерно облекло и атрибути, са минавали пеша през цяла Европа, за да се преклонят пред мощите на светеца. На дървените си тояги са окачвали огромни бели миди от бреговете на Галисия, за да потвърдят, че са стигнали до целта на странстванията си. Големите им кафяви шапки, предпазващи ги от палещото слънце, също са били окичвани с миди.
   И до днес духовната основа на култа към Сантяго остава непроменена - това е преклонението пред величието на светите отци на християнството и отрицанието на гордостта, себелюбието и личните амбиции чрез пречистващата роля на пътя като антропологически и философски символ. Съвременните пилигрими споделят, че откъсването от атрибутите на днешния забързан и полудял свят дори за краткото време на странстванията им се отразява изключително пречистващо на духа и тялото и дава нови сили. Малко от тези поклонници са дълбоко религиозни. Според специално направени проучвания те поемат по пътя на Сантяго, водени най-вече от познавателни, културни, исторически и туристически подбуди. Пречистващата зелена красота на избуялата галисийска зеленина, омайните брегове на реки и на океана, прекрасните планински кътчета и интересните местни забележителности превръщат пътя на Сантяго в незабравимо за цял живот преживяване.
   Милиони европейци днес да поемат към Сантяго де Компостела с раници на гърба, туристически обувки и един кат бельо за смяна. Пътят на Сантяго се изминава по три начина - пеша, на кон или с колело, ако искаш да получиш накрая специално издаден от Регионалната епископия сертификат. Има различни маршрути през континента, които се свързват с крайната цел. Те са обозначени със специални туристически колони и знаци, част от пътищата и пътеките са реконструирани напоследък с пари от европейските фондове. Пилигримите спят в специални постройки, наречени убежища, където има само елементарно създадени условия за почивка, сън и храна. Тези “refugios” се поддържат с доброволен труд и дарения от стотиците клубове на “Приятелите на Пътя на Сантяго”, пръснати из цяла Галисия и Испания.
   Най-известен е Френският път, който минава през Пиренеите, пресича Кантабрия и през Галисия стига до Сантяго де Компостела. Много използвани са и маршрутите през Португалия, от Обединеното кралство, който за малко минава и по вода, има и маршрути само за испанските поклонници от южната част на Иберийския полуостров. Пътят на Сантяго е основната причина за бурното развитие на селския туризъм в Галисия в последните години, за множество туристически инициативи и е обект на сериозни антропологически изследвания. Той дава хляб на множество отдалечени от центъра галисийски села и населени места.
   Най-оживено става в така наречените юбилейни години (xacobeos), когато празникът на Свети Яков през юли се пада в неделя. Последната юбилейна година беше 2004-та и Галисия отбеляза рекорден връх на туристи от цяла Европа, които са я посетили.
   Нека се върнем на нашия млад пилигрим, отправил се към Края на земята. В последните години към пътищата на Сантяго са добавени няколко нови разклонения, които го продължават на практика до края на Европейския континент. Общинските власти водят спорове с църквата дали имат право официално да се присъединят към пътя на Сантяго и да издават сертификати, защото не е исторически доказано, че тялото на Апостола е минало през тези места. Легендите обаче са толкова наситени с романтика, селищата, така живописни, и океанът на Края на земята така примамващо красив, че все повече пилигрими завършват своето пътешествие именно там, във Финистерре. От носа на това място още древните римляни са наблюдавали как огненото кълбо на слънцето потъва в окена и са вярвали, че именно оттук ...взима в лодката си душите на мъртвите, за да ги прекара към отвъдното.
   Един пилигрим неотдавна зазида обувката си на това магическо място, за да остане част от него и от пречистената му от пътя на Сантяго душа завинаги на Края на земята. Който е стъпил там, на крачка от безкрайния океан, ще разбере постъпката му и ще му завиди поне мъничко.
горе