архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЕВРОПЕЙЦИ стр.24, бр.5, година XII, 2005г.
ПАКО ПЕНЯ ПРЕД СП. “ЕВРОПА 2001” ХОРАТА ТРЯБВА ДА СИ ОБЩУВАТ ЧРЕЗ ТОПЛИНАТА
“Новото във фламенкото сега е, че то е по-модерно, по-агресивно, но в него винаги е имало този респект към традицията.”
   Пако Пеня е роден през 1942 г. в Кордоба, Испания. Започва да учи китара на шестгодишна възраст. На 12 години свири като акомпанятор в различни професионални фолклорни групи, с които обикаля цяла Испания. Напуска училище на 14 години. За да изхранва семейството си, работи в нотариат и в железарски магазин. Всяка свободна минута посвещава на китарата. През 1963 г. с една от фолклорните групи заминава на турне в Лондон. Следващите години прекарва времето си, пътувайки между Лондон и Испания. На 24 години се установява окончателно във Великобритания. Реализира солови рецитали в Рони Скот Джаз Клуб, Карнеги Хол, Концертгебау - Амстердам. През 1970 г. основава своя фолклорна група, която бързо печели световна известност. Гастролира в най-известните зали в света. През 1981 г. Пако Пеня организира в родния си град фестивал на фламенкото, той е първият професор по фламенко китара в Консерваторията в Ротердам и артистичен директор на Международния фестивал по китара в Кордоба. Носител е на множество награди. През 1997 г. лично кралят на Испания му връчва Кръста и Почетния орден за заслуги. Считан е за реформатор на фламенкото, олицетворява едновременно автентичност и новаторство.
   - Във фламенкото винаги съществуват тези две противоположни тенденции - едната към отстояване на традиционния стил, а другата към обогатяването му с нови теми и вариации. Как гледате Вие на това?
   - Фламенкото винаги е било отворено да развива, да асимилира и да приема нови идеи. Затова то е толковяа живо в момента и винаги е било. Защото винаги е обогатявало себе си. С нови култури и фантазии на артисти. Разбира се, винаги са съществували хора, които са искали да защитят чистотата на миналото. Но днес съществува едно фантастично развитие на фламенкото, защото в последните декади сцените по света станаха много интернационални, те се отвориха за комуникация, дадоха възможност на хората да преживеят всякакви нови неща, докато преди това не бе лесно. Новото във фламенкото сега е, че то е по-модерно, по-агресивно. В него винаги е имало този респект към традицията и едновременно с това артистите винаги са се опитвали да правят нещо ново, нещо красиво. Така че фламенкото е стил, който винаги се учи от другите неща.
   - Коя музика се връзва най-добре с фламенкото - от другите култури, от другите традиции?
   - Трудно е да се каже. Зависи кои артисти са въвлечени, какви неща те виждат и чуват, различни от другите. Но разбира се, съществуват много комбинации. Например великият Пако де Лусия е използвал различни ритми - арабски, еврейски, африкански и др. Фламенкото се свързва много добре и с джаза. Понякога може да се комбинира и с класическия хор, което придава нов цвят, нов звук към този на фламенкото - нещо, което аз използвам. Това е фламенкото - един жив стил, който може да се сближава с други култури, стига да проявяваш респект към различното. Въпросът не е да вземеш други елементи и да ги поставиш вътре в стила, въпросът е да познаваш другите култури и тогава ти си творец, тогава знаеш повече и музиката ти става нещо повече. Това е естественият път на създаване на всичко ново. Така че зелената светлина я има, но никога не се знае крайният резултат.
   - Смятате ли след посещението си в България да използвате нещо и от нашите православни песнопения, от нашия традиционен фолклор?
   - Защо не, това е въпрос, както казах по-преди, първо, да срещнеш другата култура, да изпиташ уважение към нея, разбиране. Но не може да се пристъпи към нещо, само защото е хубаво като звучене. Много лесно се борави с емоциите на различни нива. Важно е да има креативност. Преди много години аз съм открил българските женските хорове - те са нещо изключително. Тогава написах нещо по-различно - меса, в която използвах тези гласове.
   - Защо кръстихте вашият реквием - “Реквием за Земята”. Не е ли всеки реквием по-скоро за мъртвите, реквием за небето, за другия свят?
   - Въпросът тук е, че аз смятам, че планетата Земя е страдала векове от действията на хората. Намирам, че е необходимо да работим конструктивно. В моят “Реквием...” в тази връзка присъстват Молитви към Земята. Ние имаме нужда от правила на поведение към нашата Земя. На планетата, и заради нашето отношение към нея, също така умират хора. И това е смисълът, краят на моя “Реквием...” С една надежда за бъдещето. Защото моето послание е към човечеството - то да осъзнае, че не може да се продължава по този път на апокалипсис.
   - Как определят стилово Вашия “Реквием...” - повече като класика, или като фламенко?
   - Посланието е един емоционален плач за това, което се случва. Но то е фламенко.
   - Как успявате във Вашия живот да комбинирате толкова много професии -композитор, музикант, преподавател?
   - Аз обичам хората. За мен тяхната емоционалност и въздействието върху нея е предизвикателство. Обичам да създавам радост на хората, но също да виждам, да чувствам тяхната реакция. Това ме храни, то е като храна за мен. Не се уморявам от това.
   - Какво искате да кажете на хората с Вашата музика?
   - Искам да ги развълнувам. Единствената мярка за твоята работа е реакцията на хората. Хората са свободни да чувстват каквото чувстват, но в същото време разбираш, че имаш задачата да ги накараш, да ги подтикнеш към това. За мен най-важното е хората да си общуват чрез топлината.
Интервю на
Цветанка Еленкова
горе