архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ДОСИЕ стр.19, бр.5, година X, 2003г.
110 ГОДИНИ ЧЕШКА И СЛОВАШКА ОБЩНОСТ В БЪЛГАРИЯ
Мирослав Пржибил
председател
на Чехословашкия клуб
“Т. Г. Масарик” в България





   Контактите между чехи, словаци и българи датират от 60-те години на ХIХ век, когато в България идват първите чехи и словаци. След Освобождението на България от османско иго през 1878 г. пристигат в балканската страна със своите познания и опит и помагат на българите да усвоят нови производствени методи. Това става по време, когато в България се чувства остър недостиг на хора с професионален опит впоследствие на петстотингодишното османско робство.
   Чехи и словаци успешно се включват във възобновяването и развитието на младата и нова българска държава. Някои идват в страната още преди нейното освобождение. Сред тях е г-жа Хитилова по баща Ираскова, първата чешка културна деятелка в България. Тя пристига през 1844 г. и се захваща с просветна дейност като учителка в Карлово и Калофер. Става една от пионерите и разпространителите на чешката култура. От многото просветни дейци трябва да споменем името на д-р Константин Иречек, който известно време заема поста на зам.-министър, а по-късно и министър на просветата и полага организационните основи на българската просвета.
   В България идват още инженери и архитекти. Те строят мостове, железопътни линии, гари, промишлени предприятия и някои значими обществени сгради. В страната звучи и чешка музика. По това време почти всички военни капелмайстори са били чехи, които със своето творчество, изхождайки от традициите на българската народна песен, оставят трайни следи в българската музика.
   През този бурен период на възраждаща се България в София вече живеят стотина чехи и словаци, които още по онова време се делят на две групи. Едната група са дребните предприемачи и занаятчии - основното ядро на създаващата се общност, която няма свой център и е принудена да посещава австрийски дружества. Другата група са зараждащите се индустриалци, които се срещат при Прошек.
   През 80-те години на ХIХ в. се основава “Славянска беседа”, където чехи и словаци активно участват, създава се сдружение на чешките жени и това са първите кълнове на организационния живот в София.
   През 1892 г. се издава призив към всички чехи и словаци, живеещи в София, да се обединят в едно дружество и така да се премахне тяхната разпокъсаност. На този призив откликват десетина други, които подготвят конкретно предложение и програма за ново дружество.
   На 14 ноември 1892 г. се основава дружество “Чех” в София, което избира за свой първи председател Й. Доубрава. В общото събрание на дружеството участват 12 членове, до края на годината то има вече 67 членове и на първото общо събрание през 1893 г. присъстват 42. Началото е било трудно, тъй като дружеството не разполага с никакви финансови средства. Въпреки това парични помощи се събират и средствата се внасят в Народната банка в случай, че в София бъде открито чешко училище. Доказателство за силата на патриотизма на чехи и словаци са и събраните средства за строежа на Националния театър в Прага в размер на 1400 златни франка.
   Дружеството постепенно разширява своята дейност, създават се театрален, певчески и музикален кръжок, избира се училищна комисия. През 1894 г. за негови членове се приемат лица, живeeщи извън София, и то започва да се занимава с въпросите за оказване на социална помощ на своите бедни членове. Година по-късно се създава и гимнастическото дружество “Сокол”.
   В новото 20-то столетие “Чех” навлиза с нови сили. Постепенно се разширява неговата културна дейност и през 1912 г. вече се обсъжда въпросът за закупуване на собствен парцел за построяване на Дружествен дом. Създава се Фонд за покупки на чешки дом в София.
   Кризисните години преди Първата световна война и по време на войната оказват своето влияние върху дейността на дружеството. През август 1915 г. настъпва ново разцепление в него на два лагера - на славянофили и австрофили, предизвикано от различното отношение на членовете му към Австро-Унгария. С влизането на България в Първата световна война дейността му временно е спряна с официална обосновка, че редица негови членове са пeли подстрекателски песни срещу Австро-Унгарската монархия.
   С 1918 г. започва историята на новата чехословашка държава и това служи като импулс за активизиране дейността на дружеството. В София се създава Чехословашки национален съвет, в състава на който са поканени и представители на “Чех”. Чехословашкият национален съвет полага усилия да бъде признат от българските власти. Откриването на чешко училище отново излиза на дневен ред. През 1919 г. се публикува обръщение към чешките родители в София да запишат децата си в подготвителни курсове, в които първоначално ще се преподават чешки език, история и география. Година по-късно председател на дружеството става проф. Мръквичка и излиза първият брой на двуседмичника “Чехословашки обзор”, списван на чешки и български език.
   Годината 1921 протича под лозунга на обединяване на чехословашките организации в България в единен център и в дните 4-6 март в София се свиква I конгрес на чехи и словаци в България. По същото време в България пристига и първият чешки учител Йозеф Суханек.
   1924 г. е останала в историята на живота на чехи и словаци в България като обединителна за тях. Започва голяма агитационна кампания за построяване на собствен дом. На общото събрание през февруари се прави предложение за създаване на Чехословашко строително дружество в София, със задача да потърси за закупуване подходяща сграда и да започне събиране на парични помощи за Чешки дом, в който да се помещава и чехословашкото училище.
   Подготвителният комитет за строеж на Народен дом започва своята активна дейност. Първото учредително събрание на новото дружество “Чехословашки народен дом” е свикано на 16 юни 1924 г. Взема се решение за основаване на ново дружество. На 18 юли с. г. е решено да бъде закупена сградата на г-жа Анкова на ул. Кракра 15. На 7 септември тържествено се открива Чехословашкото училище в София.
   Общото събрание на дружество “Чех” през 1925 г. приема предложение дружеството да се влее в дружеството “Чехословашки народен дом.” С това завършва 33-годишната история на “Чех”, което остава пример на идеята за изграждане на собствен дом на чехословашките заселници в България и основа за колективния живот на чехословашката колония.
   След извършване на необходимите преустройства на 25 октомври 1925 г. тържествено се открива първият собствен център на чехи и словаци - Чехословашкият народен дом, носещ името на първия президент на Чехословашката република Томаш Гарик Масарик.
   Богата и разнообразна е дейността на чешката колония след влизането й в собствения дом. За това свидетелства и нуждата от пристрояване на голям театрален и гимнастически салон през 1929 г. Просторните помещения на народния дом дават възможност за организиране на редица приятелски чехословашко-български и славянски вечери, тържества и културни мероприятия. В културните програми звучи чешка музика, участват изтъкнати български артисти. В тази дейност активно се включват земляческият театрален кръжок, който представи редица пиеси от чешки автори, пожънали успех на чехословашка сцена.
   Една от забележителните прояви в дейността на дружеството в София е неговият куклен театър. По исторически документи кукленият театър е закупен от “Чех” през 1903 г. и е третата подред чешка задгранична сцена (1891 - Белград, 1897 - Чикаго, и 1903 - София).
   По това време Чехословашкият народен дом “Т. Г. Масарик” заедно със своите клонове в Горна Оряховица, Горна Митрополия, Войводово, Подем и Бръшляница има повече от 2000 членове.
   Дружеството в София от самото си начало отделя голямо внимание на духовната връзка с родината. От първите години на съществуването си то получава повече от 20 списания от Чехословакия. Още през 1894 г. библиотеката разполага с 500 тома литература. Днес тя притежава почти 10 000 тома и е най-голямата чехословашка библиотека на територията на България.
   През 1938 г. голяма група чехи и словаци посещават Чехословакия и по този повод членовете на дружество “Сокол” участват в Общосоколския събор в Прага. Децата са настанени в детски летни почивни лагери. Под впечатленията си от родината в края на 1938 г. в София се основава Дружество на чехословашката младеж, което през годините 1938-1945 изиграва забележителна роля за съхраняване на националното съзнание на земляческата младеж.
   Настъплението на фашистка Германия срещу Чехословакия през годините 1938-1939 се следи с тревога от чехословашката колония в България. На 23 септември 1938 г. в Чехословакия е обявена обща мобилизация. На 26 септември за родината заминават 14 чехословашки граждани, подлежащи на мобилизация.
   Периодът на Втората световна война се отразява и върху дейността на дружеството. Въпреки че то официално не е закрито, неговата дейност е забранена. Чехите обаче се събират в домовете си, следят политическите събития, оказват помощ на техни сънародници, успели да избягат от т. нар. Протекторат, събират парични помощи за пострадалите от бомбардировките над София и планират дейността на дружеството след войната.
   На 9 септември 1944 г. се учредява ново ръководство на Чехословашкия народен дом и се изготвя програма.
   До 14 дни Чехословашкият народен комитет е признат от българското правителство, а на 14 ноември 1944 г. и от правителството на Чехословакия. Така Чехословашкият народен комитет цели 20 месеца изпълнява ролята на дипломатическа мисия чак до нейното откриване през 1946 г.
   Периодът 1948-1950 принадлежи към най-тъжните години от живота на чехи и словаци в България. По-голямата част от тях откликват на призива на чехословашкото правителство да се завърнат в родината. Повече от 2000 души от София, Горна Оряховица, Горна Митрополия, Подем, Войводово и Бръшляница се изселват от България.
   През 1951 г. се приема нов устав и земляческото дружество се преименува на Чехословашки клуб в България. Новият устав превръща дружеството в организация, чиято основна цел е да подхване и обедини чехи и словаци, останали да живеят в България, да ги информира за събитията в родината им, да им припомня богатите традиции на чехословашко-българските отношения.
   Чехословашкият клуб в България развива широка просветна дейност. Редовно се прожектират чехословашки филми, организират се беседи и доклади във връзка със забележителни събития и годишнини в историята на двата народа. Честват се годишнини на изтъкнати личности в обществения и културния живот. От 1998 г. членове на клуба имат възможност всекидневно да следят програмите на Чешката телевизия. За децата се уреждат курсове по чешки език. Тук трябва да се отбележи, че Чехословашкото училище в София, открито през 1921 г., през годините на Втората световна война е закрито и поради намаляване броя на чехи и словаци след войната не е продължено.
   През 50-те години към Чехословашкия клуб се създава дамски певчески хор. Традициите на самодейния театрален колектив са пуснали дълбоки корени в живота на общността. За това свидетелстват няколко пиеси, поставени на сцената на дома.
   През 1948 г. голяма група мъже и жени от гимнастическото дружество “Сокол” участват в Спартакиадата в Прага. Това е последната изява на същото, тъй като само след две години то преустановява своята дейност. За 55-годишното си съществуване “Сокол” остави трайна следа в живота на чехи и словаци в София. Идеята “Здрав дух в здраво тяло” остава жива. Години наред в клуба работят кръжоци по здравна гимнастика, джаз-гимнастика, йога и карате. През 1990 г. група жени участва в Пражките гимнастически тържества. През 2000 година в ХIII Общосоколски събор участват 35 мъже и жени, които след изпълнение на масовите упражнения на стадиона “Страхов”, в тържествения парад по улиците на Прага носят историческото знаме на софийския “Сокол” от 1928 г.
   Дейността на Чехословашкия клуб надхвърля границите на София и през 70-те години се откриват два клона - през 1974 г. в Пловдив и през 1976 г. във Варна. Те не само осведомяват живеещите в тези градове чехи и словаци за актуалните проблеми в родината и България, но и са установили добро сътрудничество с местните органи и Дружеството за българо-чешко и словашко приятелство в двата града.
   Чехословашкият клуб в България поддържа активни отношения с Министерството на външните работи на Чешката република, което финансово подпомага културно-просветната дейност на клуба, с Чехословашкия задграничен комитет в Прага и Словашкото културо-просветно дружество в Братислава. По повод 60-годишнината от създаването на Чехословашкия задграничен комитет на председателя на Чехословашкия клуб в България бе оказана честта да поздрави президента на републиката от името на всички чуждестранни гости.

   На 16 декември 2001 г. се състоя извънредно общо събрание, на което бе приет нов устав. Общото събрание реши клубът да носи името на първия чехословашки президент Томаш Гарик Масарик.
горе