 |
|
| ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ |
стр.6, бр.5, година X, 2003г. |
|
|
Опитът на Чешката Република в процеса на интеграция |
|
|
инж. Ева Райнехлова,
МВнР на ЧР,
Дирекция “Евроинтеграция”,
Отдел за стратегия
на комуникациите |
|
| ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА СЕ ДОБЛИЖИ ДО ВСТЪПВАНЕТО В ЕС |
|
| Гражданите на Чешката Република в юнския референдум показаха своя интерес към членство в ЕС. След ратифицирането на Договора за присъединяване, подписан през април в Атина, няма да има пречки Чешката Република към определената в него дата заедно с останалите страни-кандидатки да се интегрира в демократичния съюз на напредналите страни на Европа и да стане негов пълноправен член. Докладът на Европейската комисия определи Чешката Република (заедно с Унгария) като страна, която е водеща в подготовката за интеграция в Европейския съюз. И така с встъпването на Чешката Република в ЕС на 1 май 2004 г. ще завършат с успех продължителните усилия в процеса на подготовка към членство. Чешката Република подписа Договора за асоцииране на 6.10.1993 г. (България на 1.03.1993 г.), и подаде молба за членство на 17.01.1996 г. (България на 14.12.1995 г.). |
|
| ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА - КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА |
|
Основни данни:
Чешката Република със своите около 10 милиона жители (10 283 млн. през 2001 г.) по численост на населението може да бъде приравнена към страните членки на ЕС, като Белгия, Гърция и Португалия и към Унгария от страните-кандидатки. След разширяването на ЕС Чешката Република ще бъде по този показател на десето място сред общо 25 страни -членки. Така всъщност ЧР не може да бъде причислявана към “малките страни”, макар че собствените й жители понякога сами си създават подобно чувство. Общата площ на ЧР е 78 866 кв. км, гъстотата на населението е 131 души на 1 кв. км. През последните години ЧР, подобно на някои други страни на Европа, среща затруднения заради ниския естествен прираст на населението, който е отрицателен : -1,7 на 1000 спрямо средния показател: 1,1 в страните членки на ЕС. В страните-кандидатки положението е подобно като в ЧР средният прираст е отрицателен: -1,0. Средната продължителност на живота в ЧР също е по-малка спрямо средната продължителност в страните на ЕС и то както при мъжете, така и при жените. Средната продължителност при мъжете в ЕС е 75,2 години, докато в ЧР само 72,1, а при жените разликата е също голяма в ЕС средната продължителност е 81,2 години, докато в ЧР само 78,5 години. Средните показатели на страните-кандидатки са още по-ниски. |
|
Икономическа характеристика
Ръстът на брутния вътрешен продукт в ЕС намаля от 3,3% през 2000 г. на 0,9% през 2002 г. в резултат на глобалното намаляване на темповете на развитие в световната икономика. Въпреки това глобално икономическо забавяне Чешката Република задържа ръста на БВП през 2000 г. и 2001 г. на ниво 3,1%, а през 2002 г. беше 2,0%. През 2002 г. инфлацията в ЕС беше 2,1%, а в ЧР беше по-ниска: 1,4%. Според методиката ILO безработицата в страните от ЕС през 2002 г. беше 7,8%, а в ЧР според тази методика нивото на безработицата беше 7,3%. Съществуват обаче големи регионални различия в нивото на безработицата. Особено за райони, засегнати от преструктурирането на промишлеността, високата безработица е постоянен проблем.
Въпреки големите разлики на икономическа производителност на страните членки и кандидатки, може да се констатира, че ЧР тръгна по пътя на икономически растеж и със сигурност има място в общността на най-развитите европейски страни. |
|
| ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА - ОТПРАВНИ ТОЧКИ КЪМ ЧЛЕНСТВОТО В ЕС |
|
Приближаващото членство на Чешката Република в Европейския съюз накара редица експерти да направят оценка на страната от гледна точка на това каква полза и какъв принос ще бъде реализиран както за самата нея, така и за цялата общност. Като едно от предимствата на ЧР се смята географското положение в центъра на Европа. За общността интеграцията на ЧР от тази гледна точка също е предимство. Именно географското положение на страната беше за чешките граждани един от аргументите, заради които в референдума те гласуваха за членство в ЕС . Малцина могат да си представят тя да остане извън ЕС и да бъде заобиколена (географски) от страни членки на ЕС.
Относителната стабилност на политическата сцена гарантира запазване на посоката на обществените и икономическите промени. Чешката икономика в общи линии успешно премина процеса на трансформация скоростта на промените на чешката икономика беше високо оценена от Европейската комисия. Поради добре развита инфраструктура и сравнително евтина работна сила страната се радва на интерес от страна на чуждестранните инвеститори. Работната ръка в Чешката Република е квалифицирана, гъвкава, лоялна и находчива, което предприемачите от чужбина високо оценяват. Външните инвеститори обаче продължават да се сблъскват с по-ниска производителност на труда. Те възприемат като отрицателен факт и ниската мобилност на работна ръка хората все още не са свикнали да се местят заради работата, често се чувстват като приковани към своето недвижимо имущество.
Продължават да съществуват и постоянно критикуваните от ЕС явления като високи данъци и прекалено голяма корупция.
Правителството подкрепя преференциите за чуждестранните инвеститори касае се и за изгодни цени на парцели и терени в развиващите се промишлени зони или най-различни данъчни облекчения. Очаква се прилив на инвеститори и след встъпването в ЕС, обаче за в бъдеще се предполага цялостна промяна на посоката: Чешката Република ще бъде много повече заинтересувана да привлече в страната високите технологии, световните постижения в медицината, биотехнологиите и да повиши общото ниво на изследвания. Ясно е, че ЧР ще се конкурира за инвеститори измежду другите присъединяващи се страни. Въпреки това понастоящем ЧР има потенциал, който според експертите оправдава оптимистичните икономически предвиждания. Става дума най-вече за това ЧР да се научи да разполага със своя потенциал така, че да го използва колкото е възможно най-добре и да не го пропилее. |
|
| КАКВО ОЧАКВА ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА ОТ СВОЯТА ИНТЕГРАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ? |
|
Напоследък темата дали има или няма изгода от разширяването на Европа постоянно занимава експертите и широките обществени слоеве както в настоящите, така и в бъдещите членки на ЕС. В Чешката Република темата бе особено актуална покрай референдума за встъпване на страната в ЕС. Мненията на експертите се обединяват в крайна сметка около тезата, че за новите страни-членки изгодите надделяват.
ЧР възприема Европейския съюз като значим фактор на стабилност в Европа. От своето членство очаква например подобряване на международното си положение, по-висок престиж и по-голяма сигурност за страната.
Общият европейски пазар, позволяващ свободно движение на стоките между всички страни-членки е за чешките производители голямо предизвикателство. Потребителите възприемат нарастващата конкуренция положително като резултат ще се повиши качеството на стоките и ще паднат цените. Обикновено производството за по-голям пазар е по-икономично и по-евтино, отпадат разходите, свързани с движението на стоки през границите. Участието в Общия пазар впоследствие ще доведе до икономически ръст и постепенно до повишаване на жизненото равнище. Опитът на страните, които встъпиха в ЕС като по-малко икономически развити, показва именно такава тенденция.
Гражданите на Чешката Република ще имат право да пътуват, учат, работят, да се занимават с бизнес, да придобиват собственост и да живеят в която и да е държава-членка на Европейския съюз, без да имат нужда от някакви разрешения.
ЧР ще може да черпи от структурните и други фондове средства до размера, възлизащ на 60 милиарда чешки крони годишно.
Не по-малко значимо за Чешката Република ще бъде нейното включване в Шенгенската система, която позволява координирана борба срещу международната престъпност. |
|
| ПОДГОТОВКА НА ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕС |
|
Чешката Република се готви интензивно за своето встъпване и дългосрочно приспособява своите закони и администрация към изискванията на ЕС. Още по време на подготовката за присъединяване тя хармонизира своите правни норми с тези на европейската общност. Последователното прилагане на европейското право би трябвало да подобри функционирането на обществените институции и да ограничи възможностите за злоупотреба с пропуските и несъвършенствата в законите. Валидността на “европейските” принципи е същевременно и добра препоръка за чуждестранните инвеститори. Хармонизирането на правото върви и в такива области като борба срещу корупцията или прането на мръсни пари.
Интензивната подготовка на страната и в останалите области на обществения живот за влизане в ЕС намери своя израз в положителната оценка на Европейската комисия за напредъка на ЧР. Редовният годишен доклад на Европейската комисия от октомври 2002 г. констатира, че ЧР е изпълнила критериите за влизане в Европейския съюз. |
|
| СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО - УСЛОВИЯ, ДОГОВОРЕНИ ЗА ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА |
|
Най-проблемната глава по време на преговорите за присъединяване беше глава “Селско стопанство”, която бе затворена последна. Новите страни-членки ще се включат в общата селскостопанска политика (ОСП), което означава радикални реформи. За чешките земеделци това ще означава възможност да стъпят на общия разширен пазар на ЕС, но същевременно строго подчиняване и спазване на правилата на ОСП и ограничаване на свободното търгуване на световния аграрен пазар.
Условията за чешките селски стопани не са никак лоши. Чешката Република получи възможност да компенсира и изравни по-ниските преки плащания на ЕС от своите национални източници, или от средства, предназначени за развитието на селските райони. Положението на земеделците ще се подобрява с всяка изминала година финансовите средства постепенно ще нарастват чак до 2013 г. След това всичките преки плащания трябва да се изравнят и да станат еднакви за страните-членки и “стари” и “нови”. Чешките селски стопани, както и селските стопани от ЕС все повече се насочват към производство на качествени хранителни продукти, местни специалитети, екологична форма на обработка на земеделската почва, създаване и поддръжка на ландшафта. За ЧР един от приоритетите е и запазване на населението в селските райони. |
|
| ПРЕХОДНИ ПЕРИОДИ ЗА СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА РАБОТНАТА СИЛА |
|
| Силно дискутиран проблем в Чешката Република стана въпросът каква възможност ще имат чешките граждани да работят в страните-членки след встъпването в ЕС. Вероятно поради опасения от наплив на чуждестранна работна ръка и нарушаване на равновесието на пазара на труда, настоящите страни-членки предпочетоха възможността да наложат преходни периоди, които ще важат за гражданите на новите страни-членки. Този преходен период за свободно движение на работна ръка може да бъде прилаган в рамките на първите седем години. Това обаче в никакъв случай не означава, че чешките граждани няма да могат да си намерят работа в останалите страни-членки. Още сега пет държави (Великобритания, Ирландия, Швеция, Дания и Холандия) обявиха, че няма да ползват възможността за преходен период в тази област. Има предположения, че някои страни-членки ще използват правото на преходен период само за срок от две години. Преходен период не означава, че на чешките граждани е забранено да работят в другите страни-членки, а възможност на отделните страни да регулират своя пазар на труда с помощта на националното си законодателство. |
|
| ПРЕХОДНИ ПЕРИОДИ, КОИТО ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА ПОСТИГНА |
|
Интеграцията на новите страни-членки във функциониращата система на Европейския съюз не е проста задача. Не става дума само за сближаване на правните норми, но и за въвеждане на такива условия, че например в рамките на Общия пазар да не се получат някакви значими изгоди за гражданите на някои страни-членки или обратно неизгоди за други граждани на други страни. Страните-кандидатки получиха възможност да използват тези преходни периоди в областите, които изискват много сериозна подготовка за присъединяване към ЕС. Една от тези области е придобиването на недвижимо имущество. Става дума за земеделски земи и гори. За тяхната покупка от граждани на други страни ще важи седемгодишен преходен период, а за покупка на обекти, предназначени за отдих и възстановяване, ще важи петгодишен преходен период.
Договорени бяха преходни периоди и за някои екологични и хигиенни норми, за условията при отглеждане на животни и други. Чешката Република обаче сама има желание колкото е възможно най-бързо и най-добре тези норми да бъдат хармонизирани с нормите на ЕС . |
|
| ИНФОРМАЦИОННАТА КАМПАНИЯ ПРЕДИ РЕФЕРЕНДУМА |
|
Чешкото правителство организира преди провеждането на референдума за встъпване на страната в ЕС информационна кампания. Неин координатор и основен реализатор бе Министерството на външните работи на Чешката Република, и по-точно Отделът за стратегия на комуникациите в Дирекция “Евроинтеграция”. През последните години обществото беше постепенно подготвяно за решението относно встъпването в ЕС. Кампанията беше предвидена за първата половина на 2003 г., а самият референдум беше обявен за 13 14 юни 2003 г. Целта на кампанията, която имаше няколко качествено различни фази, бе не само обективно информиране за ЕС, но преди всичко разяснения, какви конкретни последствия ще има за нейните жители встъпването на Чешката Република в ЕС. Бяха направени редица публикации, предназначени за широки слоеве от населението и специализирани групи на обществото. В по-големите градове на Чешката Република бяха открити регионални европейски информационни центрове, които изиграха значима роля при информиране на населението. Благодарение на инициатива на местните ръководства в по-малките градове и населени места бяха организирани и градски европейски информационни центрове. Всички те организираха поредица от най-разнообразни мероприятия, преди всичко беседи и дискусии с граждани.
Всички телевизионни канали включиха в своята програма и собствени предавания, посветени на Европейски съюз, а в радиоефира експерти водеха дискусии по въпроси, свързани с проблематиката на ЕС. Гражданите имаха на разположение специално въведена безплатна телефонна информационна линия, беше създадена Интернет страница, където интерактивно се даваха отговори на актуални въпроси, служители на министерството участваха в беседи с хората из цялата страна.
В референдума за встъпване на Чешката Република в Европейския съюз участваха 55,21% от имащите право на глас, като 77,33% от тях гласуваха “за”. |
|
|
| горе |
|
|
|
|
