 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.4, бр.5, година X, 2003г. |
|
|
ВЛАДИМИР ШПИДЛА, министър-председател на Чешката Република:
НЕ Е ВАЖНО КОЛКО СИ ГОЛЯМ, А КАКВО ВЛИЯНИЕ ИМАШ |
|
|
 |
| - Общественото мнение в Чешката Република е на страната на членството в ЕС. Какво очакват нейните граждани след присъединяването й? |
|
| - Гражданите на Чешката Република с юнския референдум изразиха желанието си за членство в ЕС. Почти 77 % от всички, които участваха, дадоха своя глас за встъпване. Така не се потвърдиха прогнозите на някои скептици, че нашата общественост e хладнa спрямо съюза. За особено важно смятам това, че за членство се обявиха всички възрастови и демографски групи от населението. Подкрепиха го както младежта и студентите, така и пенсионерите, чиито глас “за” бе дори по-висок от средния за страната. Това говори за високото ниво на очаквания в нашата Република, свързани с пълноправното ни участие в този уникален европейски проект. |
|
| - Какви са предизвикателства пред Вашата страна като член в семейството на европейските държави? |
|
| - Встъпването в Съюза за нас не е само цел. В определен смисъл то е краят на пътя, който нашата страна още под името Чехословакия пое след падането на комунизма през 1989-1990 г. С една дума - връщаме се на мястото, към което нашият народ в Европa исторически принадлежи, мястото на пълноправен участник в европейския живот, напълно интегриран в общите структури. Встъпването ни в НАТО през 1999 г. означаваше преди всичко решаване на проблемите, свързани със сигурността и потвърждаване на нашите усилия за засилване на евроатлантическото сътрудничество. Присъединяването ни към Европейския съюз разбираме като следваща стъпка, която ще ни даде възможност за пълно споделяне на всички изгоди от политическото, икономическото и културното сътрудничество, стъпка, която ще сближи чешкия народ с народите, с които живее от столетия, с които взаимно си e влиял и сътрудничил. Своето членство ние не разбираме само като възможност за възползване oт изгодите, но и като шанс да дадем своя принос. Готови сме за солидарността на останалите да се отплащаме със своята солидарност.
|
|
| - Дoволно ли е Вашето правителство с договорените условия по отделните глави? Успя ли Чешката Република да догoвoри изгодни условия?
|
|
| - Ще cи позволя да отговоря крaтко. Преговорите за условията по встъпване бяха дълги и сложни, крайният резултат обаче си заслужава. Ясно е, че в такъв сложен процес, какъвто е разширяването на съюза, е необходимо да се направят отстъпки и от двете страни. Никога обаче не сме имали чувството, че резултатът от преговорите е несправедлив. Накратко - доволни сме, а също вярвам, че са доволни и нашите партньори от редовете на днешните членове. |
|
| - Когато преди години се заговори за “Двускоростна Европа”, бяха изразени опасения, че континентът отново ще бъде разделен. Според Вас съществува ли такова деление след като се прие формулата “10+2”?
|
|
| - Очевидно е, че всяка държава внася при встъпването си в ЕС не само своите навици и подходи, но преди всичко стартира от нивото, което до този момент е достигнала. Отнася се както за нивото на икономическото развитие, така и за политическата система, правния порядък - с една дума за всички области на живота. За последните 13 години трябваше из основи да променим нашето законодателство, да подпомогнем икономическия растеж, да усъвършенстваме методите на управление, за да бъдем подготвени за членството. Иначе, а то ни беше ясно от самото начало, щяхме по-скоро да си навредим с влизането в съюза, отколкото да спечелим. Всяка държава напредва с такава скорост на интеграция, на каквато е способна, а и до известна степен, каквато си избере. |
|
| - Това, че Чешката Република ще стане член на ЕС по-рано спрямо държавите от “втората вълна” - България и Румъния, ще доведе ли до промяна в отношението й към тях? |
|
| - Смятам, че е крайно време в нашите отношения с България и Румъния наистина нещо да се промени. Причината обаче не е в това, че Чешката Република стъпва вече в ЕС, а те все още преговарят за условията по встъпване. Причината е в това, че след разпадането на съветския блок се забравихме един друг. Нашето общо бъдеще в Европа - както в Северноатлантическия алианс, така и в ЕС - е добър повод да си спомним колко близки един на друг сме били. Смятам, че нещата вече започват да се променят, и това искрено ме радва. Пример може да бъде връщането на чешките туристи по плажовете на Черно море. Вярвам, че нашите отношения ще укрепнат, а това е и една от главните причини за посещението ми в България начело на нашата правителствена делегация. |
|
| - Няма ли усилията на бившите социалистически страни за влизане в ЕС да доведат до намаляване значението на билатералните отношения между тях? В какво се състои разликата в отношенията на ЧР със страните от В4 и в отношенията й с останалите страни-кандидатки? |
|
| - На по-голямата част от този въпрос вече отговорих. Мисля, че стремежът на страните от Средна и Източна Европа към Европейския съюз ще укрепи нашите контакти, и аз искрено желая това. А що се отнася до отношенията между държавите от Вишеградската група и останалите страни-кандидатки, трудно мога да говоря за цялата В4, въпреки че тази година ЧР председателства групата. Смятам обаче, че вишеградското сътрудничество не е в противоречие с добрите отношения с останалите кандидати. В рамките на В4 решаваме проблеми, които са актуални за посткомунистическите държави от нашия регион. Това обаче не може да навреди на нашите взаимни връзки с останалите страни, които се стремят към ЕС. |
|
| - Каква е Вашата оценка на икономическите отношения с България? |
|
| - Преди 1989 г. нашите икономики бяха повече обвързани отколкото днес. По разбираеми причини - нашите държави стояха на една и съща идеологическа платформа, която беше спрямо околния свят силно изолационистична. Тези бариери изчезнаха с падането на комунизма и пред нашите страни се отвори много по-широк свят. Позабравихме обаче, че икономическото сътрудничество не е само производство и търговия, но включва в себе си познаване на партньорите, на средата, включва и междучовешки отношения. Точно от този наш опит, от познаването на средата и традициите трябва да тръгнем отново. Членове на нашата делегация са и представители на бизнессредите у нас. Надявам се, че ще им се удаде възможност да намерят и обновят позабравените контакти, че икономическото сътрудничество ще получи нов импулс. В сравнение с миналото е налице една съществена разлика. Нашите икономики вече не действат по заповед, държавата вече не определя какво къде да се изнася и кой с кого да кооперира. Политиците днес определят само общата рамка на взаимното сътрудничество, опитват се да отворят вратата за бизнеса. Това ще бъде и нашата задача тук. Кой обаче ще влезе през вратите, които отваряме, зависи от качествата на предприемачите от Чешката Република и България. |
|
| - Каква ще бъде позицията на Прага след встъпването й в ЕС, докъде може да се разширява Европа? Може ли да включи и страни като Израел и Русия, както предлага Силвио Берлускони? Или ислямски държави като Турция и Мароко? |
|
| - Дискусията за големината на Европа не става въпрос за географския, а за политическия аспект на тази дискусия - е много актуална. Трудно можем в този момент да правим някакви заключения. Ясно е че светът се “намалява”, че области, които пред няколко десетки години бяха далеч една от друга, сега са свързани с много връзки. Би трябвало обаче да правим разлика между Европа в смисъл страни - членки на Съюза, и по-широкото политическо пространство, свързано с Европа. Убеден съм, че Европа не свършва на бреговете на Средиземно и Черно море. Старият континент влияе на събитията както в Северна Африка, така и на Близкия и Средния изток и обратно. Докъде ще се разшири ЕС в бъдеще е въпрос на още дълго развитие и много дискусии. Чешката Република е готова за откровени дебати по тази тема. |
|
| - Какво значение има инициативата “Регионално партньорство” и как ЧР разбира ролята на малките държави, каквато е и България, в бъдещата разширена Европа? |
|
| - В страните на ЕС доста често се говори за взаимното отношение между “малките” и “големите”. Аз лично не смятам нито България, нито Чешката Република за малки държави. Нашият опит от заседанията в Съюза показва, че на практика такова деление не съществува. В Съюза по-скоро се организират групи от държави, обединени от общи интереси, и съставът на тези групи се променя в зависимост от въпросите, които се решават. Изграждат се всъщност “коалиции на заинтересувани” без оглед на това, коя държава е малка, коя голяма. Бих добавил още нещо - моят опит говори, че не е важно кой колко е голям и силен, а какво е неговото влияние. Убеден съм, че и малка държава в Съюза може да има голямо влияние, ако успее да защити своето мнение и убеди в неговата правилност останалите партньори. И затова гледам на членството на Чешката Република в Европейския съюз с оптимизъм. |
|
| Интервю на Валентин Костов |
|
|
| горе |
|
|
|
|
