архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
Общество стр.21, бр.4, година XX, 2013г.
Евразийската идея - новият път


   Евразийската идея е концепция за обединение на държави с цел икономическо, културно и социално взаимодействие в условията на равенство и зачитане на неприкосновеността на членкитe. На теория тя се заражда още през XX в., а днес е на път да се осъществи на практика.

   Трите стъпки на евразийската идея са реализирани по инициатива на Казахстан. Това са Евразийският икономически съюз (ЕАИС), Съветът за взаимодействие и мерки за доверие в Азия (СВМДА) и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Това са трите практически въплъщения на единния евразийски проект.

   Казахстанският подход към евразийството, пречупен през конкретните исторически условия от края на ХХ и началото на ХХI в., се основава на няколко принципа.

   Без да пренебрегва значението на културните и цивилизационните фактори, Казахстан предлага интеграцията да се основава преди всичко на икономически прагматизъм.

   Икономическите интереси, а не абстрактните геополитически идеи и лозунги са основната движеща сила на интеграционните процеси.

   База на бъдещия Евразийски съюз е Единното икономическо пространство като мащабен ареал на съвместното успешно развитие на членките.

   Винаги сме били и си оставаме привърженици на доброволната интеграция.

   Всяка държава и общество трябва самостоятелно да стигне до разбирането, че в глобализиращия се свят доброволната интеграция, съобразена с интересите на народа и страната, е най-прекият път към благоденствието.

   На Евразийския съюз трябва да се гледа като на обединение от държави въз основа на принципите на равенство, ненамеса във вътрешните работи, зачитане на суверенитета и неприкосновеността на държавните граници.

   Президентът на Казахстан предлага да се учредят органи, които да функционират на консенсусна основа с ясни и реални пълномощия, съобразявайки се с интересите на всяка страна членка -наднационални органи на Евразийския съюз.

   Това обаче по никакъв начин не предполага отказ от политически суверенитет. Точно такъв беше успешният опит на Европейския съюз, в чиято основа залегна равенството на интегриращите се партньори.

   Важно е да се подчертае, че при създаването на Евразийски съюз няма политическа носталгия -"реставрация" или "възраждане" на СССР. Подобни съмнения са фантоми от миналото, догадки и спекулации. Тук възгледите на Казахстан с ръководствата на Русия, Беларус и други страни съвпадат напълно. Евразийският съюз е отворен проект и би могъл да си взаимодейства например с ЕС или други обединения.

   Евразийската идея има дълбоки теоретични корени. Руското евразийство се оформя като политическа и философска концепция в началото на ХХ в. като резултат от усилията на изтъкнати теоретици. През XXI в. идеята за евразийска интеграция придобива реални очертания и вече функционират Евразийската икономическа общност и Единното икономическо пространство.

   Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев възражда идеите на евразийството и през 1994 г. става главен вдъхновител на съвременния формат за евразийска интеграция. Основните принципи и конкретната програма за формиране на ново интеграционно обединение - Евразийски съюз - бяха изложени за пръв път от Назарбаев преди 18 години в речта му пред научната общност на Московския държавен университет "М. В. Ломоносов".

   Днес последователите на тази идея виждат в нея добра перспектива. Тя дава възможност на държавите членки Русия, Беларус и други страни да заемат достойно място в глобалния свят, а на народите им да си взаимодействат в областта на икономиката и културата. Тя е общата история на членките, която те пишат заедно в момента. Успехът на евразийската идея зависи не само от политиците -той изисква усърден труд от учените и от специалистите в различни области, и активната подкрепа на гражданите.
горе