архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
Общество стр.15, бр.4, година XX, 2013г.
История на Казахстан


   Преди новата ера

   Преди милиони години хората започват да усвояват плодородните, богати на дивеч земи около планините Каратау и Мугоджаръ, полуостров Мангистау и на север от езерото Балхаш, които днес принадлежат на съвременен Казахстан. Разкопките на халколитното селище Ботай потвърждават, че още през IV-III хилядолетие пр.н.е. племената, населяващи Северозападен Казахстан, опитомяват камилата, дивата овца, планинския овен, усвояват коневъдството и изработват предмети от мед, камък, кост и глина.

   През бронзовата епоха на територията на Казахстан живеят племена, носители на андроновската и бегазъ-дандъбаевската култура (XVII-VIII в. пр.н.е.) -храбри воини, занимаващи се със скотовъдство, земеделие и металургия.

   След тях се заселват саките, които водят номадски или полуномадски живот, а част от тях се занимават със земеделие (в долините на реките Сърдаря, Чу и Талас). Те са сред първите, овладели стрелбата с лък по време на езда, имат писменост, митология и се занимават с изкуство. Стилът на сакските живописци и бижутери е известен в научните трудове като "анималистичен". През VI-III в. пр.н.е. саките създават първата държава на територията на днешен Казахстан в района Жетъсу -Седморечие. За най-известната владетелка на южните саки (масагетите), населяващи районите край Аралско море, се смята Томирис. С войската си тя успява да плени един от най-влиятелните пълководци в древния свят - Кир (530 г. пр.н.е.).

   Десетилетие по-късно Дарий -четвъртият цар от династията на Ахеменидите, понася значителна загуба от храбрите номади.

   Сред най-добре проучените паметници на сакската култура са некрополът Бесшатър в долината на река Или и могилата Иссък в Алматинска област. В нея археолозите откриват останки на сакски воин в ризница от златни пластинки, когото наричат "Златният човек". В могилата са намерени и над 4 000 украшения от златен варак, бронзови и златни оръжия, статуетки и съдове.

   През III-II в. пр.н.е. в степите на юг и югоизток от Алтай се заселва народът хунну, съставен от монголски и пратюркски племена.

   Хунну води войни с Китайската империя, поради които император Цин Шъхуан заповядва построяването на Великата китайска стена.

   Империята на хунну се разраства и се простира от Манджурия на изток до Памир на запад и просъществува до II в. слид н.е. След това настъпва разцепление поради вътрешни и външни фактори. Част от хунну се изтегля в района на планината Джунгарски Алатау, където основават държавата Юебан. Друга група поема към днешен Западен Казахстан и се обединяват с угорските племена. През 375 г. съюзени хуно-угорски племена се насочват към Европа.

   Първото хилядолетие от новата ера

   През първото хилядолетие между монголските планини и Каспийско море започва процес на формиране на древнотюркски племенен съюз, което води до възниква не на държавност. През 551 г. в региона се образува първият хаганат, наречен Тюркски, впоследствие -Туркестан. Това спомага за развитието на занаятите и търговията. Основаването на Тюркския хаганат се отразява положително върху азиатско-европейския търговски път, наричан от днешните историци "Великия път на коприната". Изграждат се първите градове в степите -Чирик-Рабат, Отрар, Съгнак, Испиджаб, Тараз и Баласагун. Тюркският хаганат съществува като пълноценна държава по-малко от столетие и през VII в. се разпада на две части -източна и западна. Владетелите на Източния хаганат се настаняват в Алтай и край езерото Байкал. Западният хаганат, на свой ред, се разполага в степите от Иртиш до Волга, но по-късно се разпада на два хаганата -Хазарски и Тюргешки. С проникването на арабите в региона вторият е изместен от Карлукския хаганат. През VII-VIII в. китайските императори от династията Тан решават насилствено да присъединят част от Туркестан към империята си. Но и Арабският халифат проявява интерес към тези земи. С подкрепата на карлуките (тюркско номадско племе) арабите разгромяват китайската войска при р. Талас. Победилите араби донасят ислямската религия и характерната си писменост, която измества традиционното древнотюркско руническо писмо. Халифатът удържа завзетите позиции за кратко и през IX-X в. на територията на днешен Казахстан вече се създават две нови тюркски държави -Караханидската и Огузката.

   Караханидската държава съществува в първоначалния си вид до 1042 г., след което се разпада на две - Западно и Източно ханства. Останките от Караханидската държава са ликвидирани през 1212 г. Огузите обитават земите край Сърдаря и западната част на днешен Казахстан. Съюзени с Киевска Рус и Волжка България, те участват в бойни действия против Хазарския хаганат. В средата на XI в. все по-силното племе на къпчаците започва да притиска огузите, които са принудени да изоставят усвоените земи и да се преместят на южния бряг на Каспийско море, а по-късно - в Южен Кавказ и Мала Азия. Според историците днешните гагаузи, туркмени, азербайджанци и анадолските турци са преки потомци на огузите.

   Златната орда

   След като изтласкват огузите, към средата на XI в. къпчаците на практика завземат цялата територия на днешен Казахстан с изключение на Жетъсу - района на Седморечието. Земите, обитавани от тези племена, се наричали Дещ-и-Къпчак или Половецко поле. Това название, също както и терминът "половци" е възприето от европейците под влияние на руските военачалници. Самите къпчаци никога не са се наричали така. Те били смятани за едни от най-добрите воини в Азия. След завземането на Дещ-и-Къпчак от монголите племената на къпчаците образуват ядрото на бойната сила Златната орда. Не всички от тях минават под знамената на Чингиз хан. Западните къпчаци се оттеглят в Крим, смятани за родоначалници на кримските татари. През 1218 г. монголите нахлуват в територията на Казахстан. Войските на Чингиз хан разрушават до основи градовете Отрар, Съгнак и Ашнас. Тюркската степ е включена в монголските улуси, оглавявани от синовете на Чингиз. Владетел на Източен Дещ-и-Къпчак (от рат. Балхаш до долното течение на Волга) е Джучи - най-големият му син. След смъртта на Чингиз хан и сина му Джучи през 1227 г. монголската империя се разпада на няколко независими държави.

   Източен Дещ-и-Къпчак, част от териториите на Хорезъм и Западен Сибир са включени в Златната орда, държава, създадена от Бату - средния син на Джучи. Столица на империята става град Сарай Бату, разположен недалеч от днешен Астрахан. Съдбовна за владетелите на Златната орда е 1391 г. Тогава Тамерлан, наричан уважително от съплеменниците си "железния Тимур", разгромява ординската войска и могъщата дотогава държава се разпада на две части: западна - Акорда (Бяла орда) и източна - Кок орда (Синя орда). Втората, на свой ред, също се разделя на две - Ногайска орда и Узбекско ханство.

   Историята на Казахското ханство

   Суровата политика на хана на Узбекския улус принуждава султаните Джанибек и Гирей заедно с аулите си да напуснат степите на Сърдаря през 1460 г. Те се местят в Седморечието, където през 1465 г. създават Казахското ханство в земите на Есен буг, владетел на Могулистан.

   След смъртта на хана на Узбекския улус казахите се завръщат по бреговете на Сърдаря и прогонват неговите съюзници. Владетелите на Казахското ханство успяват да обединят под своето управление групата от племена в Източен Дещ-и-Къпчак и да разширят държавата си от река Иртиш до река Урал. При управлението на хан Тауке в Казахското ханство е приет сборникът със закони "Жетъ жаргъ" или "Седем правила". Той е дело на известните обществени дейци, учени и мислители Толе би, Казъбек би и Айтеке би. През 1718 г. Казахското ханство се разпада под натиска на джунгарите, но запазва наследената от монголите териториална структура от три жуза - Старши, Среден и Младши.

   Най-труден в казахско-джунгарските войни е периодът 1723 - 1727 г. По-късно той получава названието "Актабан шубъръндъ", в превод "Години на голямо бедствие". Джунгарите успяват да превземат градовете Туркестан и Ташкент. По издръжливост казахските воини не отстъпват на джунгарите, но враговете им разполагат с много повече огнестрелно оръжие, изработвано от пленени руски майстори под ръководството на шведа Йохан Густав Ренат. За разлика от своя противник бранителите нямат постоянна армия, но успяват да нанесат сериозни щети на джунгарската армия в някои отделни сражения. През 1643 г. отрядите на султан Джангир и опълчението на Старшия жуз начело с батър (богатир) Джалантос отбелязват победа в битката при Джунгарски Алатау, известна като "Битката при Орбулак". През 1654 - 1657 г., по време на четвъртата война срещу войските на хунтайджи Сенге, казахите си връщат Седморечието. През декември 1729 - януари 1730 г. при Анракайските планини джунгарските войски срещат силния отпор на казахските опълченци. Сраженията при реките Аягоз, Аръс и Булантъ заемат особено място в историята на казахско-джунгарските войни. През 1730 г., съзнавайки, че без външна подкрепа става все по-трудно да отблъсква окупаторите, ханът на Младшия жуз Абулхаир предлага на руската императрица Анна Йоановна да създадат военен съюз против джунгарите. Тя му предлага да приеме руски протекторат.

   За начало на присъединяването на Казахстан към Русия се смята 10. 10. 1731 г., като инициатор на процеса е ханът на Младшия жуз Абулхаир. Присъединяването на Старшия и Средния жуз към Русия продължава с години. Старшият жуз получава формално руско поданство на 10. 6. 1734 г. с указ на тогавашната императрица Анна Йоановна. Отдалечеността на региона от руските граници и близостта на Кокандското ханство забавят процеса и затова през 1818 г. Старшият жуз повторно отправя молба за руско поданство. През май 1824 г. император Александър I подписва грамота, с която дава на 14 султани на Старшия жуз из Седморечието руско поданство. През следващите 15 години останалите родове от жуза също полагат клетва за вярност към Русия. През 1830 г. владетелите на няколко области от Средния жуз по примера на своите земляци също изявяват желание да станат руски поданици. Руското правителство взема мерки за гарантиране сигурността на присъединените територии, за да защити новите си владения. Международното значение на търговските маршрути, прекосяващи ханството, нараства. В Казахстан започва приток на капитали за строителство на пътища, заводи и фабрики. Даден е нов тласък за развитие на търговско-икономическите отношения между двете държави. Променя се битът на казахските племена, номадите са принудени да се приспособят към неприсъщия им уседнал начин на живот. Поради недобре обмислената аграрна политика на новата администрация избухва криза в пасбищно-скотовъдската сфера. Заради изграждането на крепости и други военни укрепления казахите губят голяма част от най-тучните си пасища. Възникват т. нар. забранени зони - територии, до които местното население няма достъп. Освен това през 1822 г. е публикуван Устав, който ликвидира ханската власт в Казахстан. Нововъведенията предизвикват недоволство в казахското общество, което по-късно прераства в народно-освободителни въстания. Най-известни от тях са Селската война (Бунтът на Пугачов) през 1773 - 1775 г.; народното антифеодално и антиколониално движение на казахите от Младшия жуз, водени от Съръм Датов през 1783 - 1797 г.; въстанията на бедняците в Западен Казахстан през 1836 - 1838 г., ръководени от Исатай Тайманов и Махамбет Утемисов; Казалинското въстание на Жанкожи Нурмухамедов през 1856 г.

   Народният гняв избухва отново, когато през първото десетилетие на XX в. от централните райони на Русия в Казахстан са докарани около 500 000 селски домакинства във връзка с аграрната реформа на Столипин. Те получават над 17 милиона хектара земеделска земя, собственост на местното население.

   Казахстан в състава на СССР

   Установяването на съветската власт в Казахстан започва веднага след Октомврийската революция и приключва в повечето райони през март 1918 г. Перовск, днешният Къзъл Орда, е първото селище, в което работниците и войниците вземат властта от предишните управници на 30. 10. 1917 г. Сред последните градове, където се установява съветска власт, е Верни, днешният Алматъ (3. 3. 1918 г). През август 1920 г. е приет декрет за образуване на Киргизската съветска автономна социалистическа република в състава на РСФСР със столица Оренбург. Тя включва Акмолинската, Семипалатинската, Тургайската, Уралската, Букеевската и Оренбургската губернии. Пет години по-късно Киргизската АССР е прекръстена на Казахска АССР, в която се включват и Сърдаринската, и Жетъсуйската област, бивши територии на Туркестанската АССР, а също и Каракалпакската автономна област. По-късно тя е преобразувана в Каракалпакска АССР. Столица на Казахска АССР става град Къзъл Орда. През 1927 г. Алма Ата получава статут на главен град на автономията. През 1936 г. с решение на тогавашните власти Казахската автономна република е преобразувана в Казахска ССР. В края на трийсетте години на ХХ в. в републиката започва процес на индустриализация. Казахстан се превръща в един от големите промишлени региони на СССР. Като приоритетно направление се развива рудодобивът. През десетилетията Казахстан се превръща в основен доставчик на олово, цинк, титан, магнезий, калай, фосфор, хром, сребро и молибден за отбранителната и техническата промишленост на СССР. От началото на фашистката агресия в Казахстан са евакуирани над 400 завода и фабрики от европейската част на страната. Построени са нови градове, селища и заводи, в които заедно с жителите на Казахстан работят евакуираните концлагеристи от системата на ГУЛаг и трудоваците.

   Не само в тила, но и по фронтовете на Великата отечествена война казахстанците проявяват издръжливост, мъжество и героизъм. По данни на военните архиви тогава за фронта заминават 12 стрелкови дивизии, 4 национални кавалерийски дивизии, 7 стрелкови бригади. В Казахстан са сформирани около 50 полка и батальона от различни родове войски.

   През годините на войната 500 казахстанци стават Герои на Съветския съюз, над 100 - пълни кавалери на ордена "Слава". Талгат Бегелдинов, Леонид Беда, Иван Павлов и Сергей Лугански са удостоени два пъти със званието Герой на Съветския съюз.

   Развитието на Казахстан след Великата отечествена война

   През 1955 г. в Казахстан започва изграждането на военния полигон Байконур за изпитания на балистични ракети. По-късно полигонът е превърнат в главния космодрум на планетата. През 1957 г. от Байконур е изстрелян първият изкуствен спътник на земята "Спутник 1", а четири години по-късно, през 1961 г., полита първият космонавт на Земята - Юри Гагарин. Повече от половин век Байконур е сред водещите космодруми. След военните години в Казахстан, близо до град Семипалатинск, е построен най-големият в света полигон за изпитание на най-новите видове ядрено и атомно оръжие. През 1949 г. е тествана първата съветска атомна бомба РДС-1. Опитите нанасят сериозна вреда на екосистемата в Семипалатинския регион и през 1989 г. активисти от антиядреното движение "Невада" - Семей" се обръщат към ръководството на страната с искане за закриване на полигона. Знаково събитие е и мащабната селскостопанска кампания за усвояване на целината и запустелите земи. През 1954 г. на пленум на ЦК на Комунистическата партия на СССР е прието постановление "За по-нататъшно повишаване на зърнодобива и усвояване на целините и запустелите земи". Добивът на зърно в Казахстан достига повече от 597,5 млн. т. В резултат от кампанията републиката се нарежда сред най-големите производители на зърнени култури в света.

   Суверенен Казахстан

   След разпадането на СССР Казахстан е последната от съветските републики, която се провъзгласява за независима. Това знаменателно историческо събитие се състои на 16 декември 1991 г. Турция, САЩ и Китай са първите държави, признали независимостта на новата република.

   В дати:

   2. 1. 1992 г. Казахстан става член на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). През същата година е приет в ООН.

   15. 11. 1993 г. в Казахстан е въведена национална валута - тенге.

   20. 10. 1997 г. град Астана, бившият Акмола, е обявен за столица на Казахстан.

   25. 2. 1999 г. започва първото преброяване на населението.

   9. 7. 2000 г. е ликвидирана последната подземна галерия за ядрени опити на полигона в Семипалатинск.

   2003 г. е обявена за година на Казахстан в Русия с решение на правителствата на двете страни, а 2004 - за година на Русия в Казахстан.

   През 2003 г. и 2006 г. по инициатива на президента Н. Назарбаев в Астана се провеждат първият и вторият Конгрес на лидерите на световните и традиционните религии. В този пръв междурелигиозен форум взимат участие най-авторитетните представители на исляма, християнството, юдаизма, шинтоизма, индуизма, будизма.

   2007 г. е юбилейна за Икономическата и социална комисия на ООН за Азия и Тихия океан (ИСКАТО). Казахстан отбелязва 60-годишнината на ИСКАТО със специална пощенска марка "60 години от създаването на ИСКАТО". Тя е дело на известния казахстански художник Д. Мухамеджанов и е отпечатана в 50 000 тираж.

   Според доклада на Междудържавната статистическа комисия на ОНД Казахстан се нарежда на четвърто място сред страните от ОНД по темпове на индустриален растеж за 2008 г.

   През октомври 2010 г. в Казахстан се провежда Шестата конференция на министрите за околната среда и развитието на Азиатско-Тихоокеанския регион. Регионалният форум се провежда веднъж на пет години.

   Друго знаково международно обществено-политическо събитие в Казахстан през 2010 г. е срещата на върха на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в Астана. Участниците обсъдиха проблемите на сигурността в Европа, ситуацията, свързана с Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), както и текущи задачи на ОССЕ.
горе