архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
Литарт стр.62, бр.4, година XX, 2013г.
Гадилбек Шалахметов


   Гадилбек Шалахметов е роден на 9 юни 1943г.;
1982 г. -главен редактор в Госкино (Държавен комитет по кинематография);
1986 г. - председател на Гостелерадио;
1991 г. - прессекретар на президента на Казахстан;
1992 г. -президент на телерадиокомпания "Мир";
2004 г.- депутат в парламента на Казахстан;
2009 г. - завеждащ Катедра по телевизия и радио в университета "Гумильов";
Академик на Националната академия на Казахстан.



Създавам стиховете си наум
в навалицата хорска в автобуса.
Дъхът стоуст съвсем не е парфюм,
а лъха на умора и покруса.
Стоим, притиснати, без дъх и мощ деца
и старци, влюбени младежи,
войници, и студенти, и копнежи,
тъга и радост, чанти и чертежи съединени
от маршрута общ.
И всеки стон сигнал е за беда,
а сърцебиенето - откровение,
и съм залят внезапно от вълнение:

какво единство в беззащитността!
Твори, поете!
Имаш дълг висок да
си на доверчивите опора,
в хазната на доброто с ясен слог
да звънне лептата на всички хора.
Така се ражда словото изкусно сред
задух, теснотия, суета...
Стоглавия Пегас мой - автобусът кръстосва
нощната Алма-Ата.

29.09.1984 г.


На моста в Гурев

Европа - надясно, наляво - Азия.
На две континентите ме разкъсват под
мене Урал се е втурнал към Каспий,
а аз - накъде аз самият съм тръгнал?
Подвикват ми: "Мърдай!", ръмжи клаксон нервно.
Надясно - за водка, наляво за мръвки,
търчат презглава, сякаш е за последно
и никой не спира, междата е тънка.
А аз съм разсечен
   oт нейната сабя,
надве ме разделя водата й горда,
аз Гурев съм,
   син на Хива и Самара,
царица Тамара
   и хана на Ордата!
От кал съм направен, така че напразен
е опитът с блясък фалшив да просветна,
за свойте приятели аз съм прекрасен,
за мен ще си спомнят в минутата сетна.
Моряна
   сред пламъка кървав се мята,
а факелът газов Курсай е опърлил.
Сърцето си вдигнал съм аз срещу вятъра то
пари, няма да го захвърля...
Хей, вие, хлапаци от Казахаул!
Сигнала ми ален
   сега приемете,
обичайте своя народ до полуда,
яхнете науката,
с плам работете!
Жив мост над Урал аз за вас ще направя,
по него минете -
там вятърът носи
нов полъх,
нов устрем -
   отляво, отдясно.
Върнете се после,
   но не като гости...
И ще проумеете
   святия смисъл
на този мост гуревски стар и изронен,
с търпение дните си дълги орисал
на два континента,
уж прост, а огромен...

Гурев, селище Курсай,
Февруари 1972 г.


Молитва

     На Олжас Сулейменов

Той, човекът - пропаст зряща
или тетива звънтяща,
шемет водопаден само
с него оцелява
истински една държава,
по очи не пада!...

Мост над бездна - вертикален,
земен сок, струящ в небето.
Моля се на ветровете
теб, народе мой, да пазят,
да не могат сили тъмни
да ти преломят крилете.

...Ала щом се кротне слънцето
и мътилката се слегне,
някой влага с длан ще гребне,
свел лице над водоема...
...Може би сълза измива,
може би мълви молитва,
може дъх да си поема.

Москва, март 1997 г.


***

     На Мурат Ауезов

Отиват си мойте другари,
кръгът се стеснява, уви.
Кого ли по пътя му стръмен
виелицата не пови?

На някого още съм нужен,
но рядко приятелски глас
ще чуя... И мисля си, друже,
че сдавам багажа и аз.

Къде гласовете си млади
забравихме? Скръбно мълчим.
Загубихме ги по площади,
отлитнаха те, яко дим...

А още за буйства, за песен
копнея, за спор до сълзи...
И вярвам - светът ни е тесен,
другарството той ще спаси!

Среднощ като сова ще писна
и бухал ще се отзове...
Не стане ли тъй - ще се пръсна,
завинаги аз ще замръзна
в надоблачните светове.

1.01.1985 г.

Превод: Надя Попова
горе