архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
Литарт стр.61, бр.4, година XX, 2013г.
Литературни щрихи във времето


   Първоизточниците на казахската литература са дастаните (епосите) "Алъп Ер Тонга" (или Афрасиаб -легендарен предводител на тюркските племена) и "Шу батър", създадени през III-II в. пр.н.е. Научните изследвания доказват, че описаните в тях събития са тясно свързани с древната история на казахския народ. Писмените паметници от поречието на Орхон и Енисей свидетелстват, че изкуството на словото при тюркските племена се характеризира с поетична сила, дълбочина на мисълта и богато съдържание.

   Фолклорното наследство на тюркската литература е богато на легенди, сказания, пословици, поговорки, героически и лирико-епически поеми. Сред вечните образци на героичния епос на народите се нареждат "Алпамъс", "Кобъландъ", любимите на казахския народ социално-битови епически поеми "Козъ Корпеш -Баян сулу", "Къз Жибек", както и по-късните сюжети "АйманШолпан", "Келше къз", "Макпал къз". Писмената литература черпи с пълни шепи идеи и художествени образи от фолклора.

   През IХ-ХII в. с развитието на устното народно творчество и писмената литература се оформят първите представи за възпитателното значение на словесното изкуство. Речникът "Дивани лугат ат-тюрк" ("Речник на тюркските наречия"), съставен от Махмуд Кашгари, е неоспоримо свидетелство за културното равнище на тюркските народи през ХI в., както и литературно-исторически и етнографски сборник. Той съдържа няколкостотин стиха, десетки пословици, поговорки и мъдрости.

   Дастанът "Кутадгу билиг" ("Благодатно знание") е сборник от мъдри съвети и наставления на Юсуф Хас Хаджиб Баласагуни, един от най-високо образованите тюркски поети и писатели. Жанрът дастан е връзката между литературата и устната поезия. Диалогът се съчетава с формата на айтъса. Казахските жърау (съчинители и изпълнители на епични произведения) обогатяват темите и жанровете на древнотюркската писмена поезия, продължават философско-дидактичните традиции, привнасят патриотични мотиви, наченки на реалистично изображение. Първите изтъкнати представители на жанра са Кодан-тайшъ, Асан Кайгъ, Казтуган жърау. В творчеството им са отразени исторически събития от периода на формирането на Казахското ханство и казахския народ. Особен принос за развитието и разцвета на поезията има творческата дейност на Доспамбет и батъра Шалкииз жърау Тиленшиулъ. В произведенията им основните принципи на жърау, оформяни векове наред, придобиват своя завършен вид. Поезията жърау, обхващаща няколко века в казахската литература, често е обект на спорове и дискусии и е оценена по достойнство едва в края на 80те години на ХХ в.

   Видни представители на поезията на акините през ХVIII в. са Коктем и Шал. Основен мотив в съчиненията на Коктем (1745-1818 г.) са горестите и мизерията на сиромасите. В достигналото до наши дни наследство на акина Шал (1748-1819 г.) се засягат въпросите на религията, етиката и морала.

   Деветнадесети век бележи нов етап в историята на казахската литература. Развитието й се определя от творчеството на М. Отемисов, Ш. Жарънгасов, С. Аронов. Принос за развитието на казахската поезия през втората половина на ХIХ в. имат акините Б. Кожагулов (Биржан сал), А. Найманбаев, А. Корамсаула (Акан сери), Джамбул Джабаев. Творчеството на известния поет Джамбул Джабаев се разгръща сред бурните политически събития в края на XIX и началото на XX в., с остра социална насоченост, разобличаваща произвола на едрите феодали и царските чиновници. Произведенията на Абай (Ибрахим) Кунанбаев (1845 - 1904 г.) бележат нов етап в реалистичната литература с призив за доброта, знания, култура, честен труд, справедливост, любов към народа и родния край. Майсторството му се проявява най-ярко в "Осемстишия". Превежда и около петдесет произведения на Пушкин, Лермонтов, Крилов.

   През 20-те години на ХХ в. приключва процесът на формиране на прозата. Авторите Б. Майлин, М. Ауезов, С. Сейфулин, И. Жансугуров, С. Муканов, С. Шарипов, Ж. Тлепбергенов, Г. Мусрепов, Г. Мустафин, У. Турманжанов, Е. Бекенов пишат разкази, очерци, повести, романи. Те намират необходимите реалистични краски, за да изобразят персонажите си, да създадат ярки образи и характери. Съвременната литература се стреми да разкрива дълбините на вътрешния свят на човека, изобразявайки го правдиво и образно.

   От 1933 г. в Съюза на писателите на Казахстан функционира и секция "Руска литература". Романите на И. Шухов "Горчива линия", "Ненавист" спадат към значителните произведения в жанра на романа. През годините на Втората световна война в повестта си "Волоколамското шосе" (1943 г.) А. Бек пресъздава героичните образи на Баур-джан Момиш-Ули и ген. Панфилов. Следвоенният период е белязан от повестите "Обликът на слънцето" от И. Шухов (1950 г.), "Изходна точка" от В. Ванюшин (1952 г.). Н. Анов в романа си "Крилата на песента" (1959 г.) отразява социално-историческия портрет на Казахстан през 20-те години на ХХ в. Излизат "Снежна виелица" (1961 г.) на И. Шчеголихин, "Време без дъжд" на Г. Черноголовин и "Опасна зона" (1981 г.). В романа на М. Симашко "Комисарят Жангилдин" е представен образът на един син на казахския народ. Д. Снегин в двете части на творбата си "Сутрин и по пладне" (1976, 1982 г.) разширява границите на историческата тематика и създава образи на героични личности. В поезията израства ново поколение талантливи поети: В. Антонов, А. Елков, Д. Рябуха, Л. Скалковский, Ф. Моргун, В. Смирнов, М. Чистяков.
горе