 |
|
| ДОСИЕ |
стр.17, бр.4, година XV, 2009г. |
|
|
Българските заточеници в Кипър |
|
|
| Йоанис Теохаридис |
|
ВСЕКИ НАРОД В РАЗЛИЧНИ ПЕРИОДИ ОТ СВОЕТО ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ ИМА ВЪРХОВИ РЕВОЛЮЦИОННИ МОМЕНТИ. ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПО ВРЕМЕ НА ОСМАНСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО ТОВА Е АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ. ТО СЕ ЯВЯВА ОБОБЩЕН ИЗРАЗ НА НЕГОВИТЕ ЖЕЛАНИЯ И СТРЕМЕЖИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НЕЗАВИСИМА ДЪРЖАВА В РЕЗУЛТАТ НА ИКОНОМИЧЕСКИ, СОЦИАЛНИ, ПОЛИТИЧЕСКИ, ИДЕЙНИ И ДУХОВНИ ПРОЦЕСИ, ИЗВЪРШИЛИ СЕ ПО ВРЕМЕ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО. АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ ПРЕДИЗВИКВА КРАЙНО ИЗОСТРЯНЕ НА Т. НАР. ИЗТОЧЕН ВЪПРОС, РАЗТЪРСВА ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЯЛА ЕВРОПА И В КРАЙНА СМЕТКА ДОВЕЖДА ДО ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ.
Българската историография относно Априлското въстание е обширна. Естествено беше изследователите, занимаващи се с неговата история, да насочат вниманието си към предпоставките - обществено-политически, икономически и пр., подготовката на неговия ход, последиците от него и отзвука му в чужбина. Досегашните публикации обаче не проследяват достатъчно участта на неговите многобройни герои след потушаването му. Изключение правят някои трудове, имащи предимно справочен характер. Необходимо е да се обърне внимание на онези извори, които ни дават възможност да проследим условията на живот на революционерите по време на заточението им в различни краища на Османската империя и взаимоотношенията им с местното население.
Ще направим опит да проследим съдбата на заточените на остров Кипър, който е известен като място за заточение на непокорни провинили се още от византийско време. Както се потвърждава от многобройни османотурски документи, същата традиция спазва и османската централна власт, след като Кипър бил включен в пределите на Османската империя. Според същите документи още през XVIII в. срещаме сведения за българин, заточен на остров Кипър1.
С оглед на това интерес представляват османската документация, документите на чуждите консулства в Кипър, писмата, пенсионните дела и спомените на заточените на остров Кипър български революционери от Априлското въстание, които никак не са били малко.
Тук ще спрем вниманието си главно върху сведенията от спомените на копривщенския революционер Танчо Шабанов със заглавие "Описание на живота ми". Те представляват особен интерес, тъй като дават важни сведения за Кипър като едно от местата, където биват заточвани български революционери от Априлското въстание. Освен това чрез тях се разкрива интересната и колоритна личност на автора, който ги и илюстрира. В "Илюстрирана летопис на Априлското въстание" Анна Рошковска пише че графиките на двамата копривщенски революционери и творци - Христо Койчев и Танчо Шабанов - са част от едно ново изкуство по българските земи, в което тема на творбите са действителността, родолюбието, борбата.
Авторът споменава, че заедно с него в крепостта на Никозия били изпратени четирийсет и трима революционери, а като пристигнали там, заварили и други от Габрово и габровските села, без да споменава точния брой2. Точният брой на заточениците може да бъде установен, когато бъдат изследвани официалните османски документи на затворите в Никозия и Фамагуста. При съпоставяне на спомените на Шабанов с други източници във връзка с описваните от него събития се оказва, че те са напълно достоверни и могат да служат като първокласен извор.
Танчо Шабанов е роден между 1844-1847 г. в Копривщица. Революционната му дейност започва около 1877 г., когато става член на Копривщенския революционен комитет, основан от Левски. Неговото кафене се превръща в място за заседаване на комитета. Т. Шабанов е един от близките съратници на Г. Бенковски, Т. Каблешков, Н. Стоянов и други видни копривщенски революционери. По време на Априлското въстание неговият дом е склад за оръжие и място за заседания на революционерите. След потушаване на въстанието той бива арестуван в резултат на предателство. Времето от арестуването му до заточаването му на остров Кипър (15 септември 1877 г.) Шабанов прекарва в различни затвори, където разпитите и боят са ежедневие за него.
Но как живеят заточениците в крепостта Никозия? Както пише Т. Шабанов, те били затваряни в затвора на крепостта само вечерно време, а през деня, вързани с верига на крака, можели да се разхождат и упражняват някакъв занаят. "…Ние живяхме в този затвор много добре, защото през нощта ни затваряха, а през целия ден седяхме на двора… Като видяхме, че там (Никозия) ще можем да живеем, ние започнахме да се занимаваме с работа, кой каквото може, а аз се занимавах с плетенето на зимбили (торби от слама или коноп) или да шаря кутии".
Друг момент, на който Танчо Шабанов обръща специално внимание, е топлото отношение на местното население към самите заточеници.
Той пише, че в Никозия пристигнали в три часа сутринта. Като седнали в двора на крепостта да си отпочинат, при тях отишли няколко жители на града и ги почерпили с кафе, предложили им и храна. Когато жителите на Никозия разбрали кои са, веднага им се притекли на помощ: "В този затвор, щом пристигнахме, тамошните гърци ни донесоха пет-шест юргана за завивка и няколко ризи и гащи, но и по няколко гроша пари". Местните хора не ги забравяли и често им помагали с пари, особено по големите християнски празници. Т. Шабанов споменава, че "…за Коледа пак ни донесоха по няколко гроша, тъй и за Великден", който факт не е маловажен за заточениците, тъй като храната по онова време е била евтина, както сам той отбелязва. Друга вълнуваща картина ни се разкрива при освобождаването по силата на чл. 17 от Санстефанския договор и заминаването на заточениците. Като вярващи християни заточениците помолили местните жители да им отворят най-близката църква, за да се помолят. Църквата била отворена веднага, камбаните биели, последвала литургия.
Понеже оставали четири дни до заминаването обратно за родината, заточениците обиколили целия град и явно се сприятелили с много местни жители. Това личи от следващия откъс от спомените на Т. Шабанов: "…Когато щяхме да тръгваме от този град, няколко души от младежите ни събраха помощ и на всеки от нас дадоха по двайсет гроша пари от събраните. Като натоварихме колата и тръгнахме, мнозина от младежите ни изпратиха до края на града и се върнаха назад, защото вече стана късно - те не можаха да стоят повече при нас, и да искаха, защото часът стана дванайсет и калето се затвори".
Заточениците тръгнали от Никозия за град Ларнака, за да вземат кораба за Цариград. Там трябвало да чакат три дни до идването на кораба. Затова попитали за ханче. Отговаряйки им, че не съществува такова, хората ги разпитали кои са. Като разбрали, че са български заточеници, завели ги при църквата "Св. Лазар", отворили им и им дали стаи да спят.
Направихме опит да набележим няколко момента от участта на революционерите след Априлското въстание. С него бихме искали да подчертаем наложителната потребност от обстойни изследвания по този въпрос. По такъв начин ще се покаже по-пълно истинското родолюбие на Априлците, които след арестуването си са подложени на многобройни мъчения, преминават през много перипетии, в които показват високия дух на българските революционери. При описаните условия заточениците проявяват истинско мъжество, не би било лошо да бъде проследена дейността на всички тези революционери в освободена България и да се покаже тяхното място в обществения и политическия живот на страната.
1 НБКМ, Ориенталски отдел, ОАК 246/ 70
2 Юбилеен сборник Копривщица, стр. 316, 319, 327
|
|
| Текстът е научно съобщение, направено на симпозиум за университетски изследвания и преподавания на българска история у нас и в чужбина, проведен в Пампорово през 1981 г. - Бел. ред. |
|
| горе |
|
|
|
|
