архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ВЯРА стр.39, бр.4, година XV, 2009г.
Св.Богородица от обителта сред абаносовите дървета
Горан Благоев
Смятат го за най-стария, най-големия и най-богатия манастир на остров Кипър. Някога дори е бил най-заможният в целия Близък изток - притежавал е земи в Русия, Грузия и Мала Азия. Едно от преданията говори, че при потушаване на голямото гръцко въстание през 1821 г. османски части разграбват манастира и отнасят злато и сребро, натоварено на 16 камили. Но макар и разорена, обителта се въздига отново - казват, че и досега е най-едрият земевладелец на острова, запазвайки значително икономическо и политическо влияние в Кипър. Но финансовата му мощ бледнее в сравнение със славата, която му носи най-голямото съкровище, пазено тук от векове - чудотворната икона на Божията майка, прочутата в целия православен свят "Св. Богородица от Кикос".



   Преданието свързва този необикновен образ със Св. апостол Лука, който нарисувал три икони на Божията майка още докато била жива - когато й ги показал, тя ги благословила и така изображенията й получили божествената сила да вършат чудеса. Едно от тях Св. Лука изпратил на първите християни в Египет, покръстени от събрата му - ап. Марко. През 980 г. иконата е донесена в Константинопол и поставена в императорския дворец. Някъде в края на Х в. управителят на Кипър Емануил Вутумитис се парализирал, защото по време на лов обидил един аскет на име Исая. Монахът обещал да го излекува, но поискал Вутумитис да убеди василевса да му даде Богородичната икона от Константинополския дворец и да я донесе в Кипър. Исая наистина излекувал управителя и двамата се отправили към столицата при император Алексий Комнин. Владетелят на два пъти отказал да даде иконата. Накрая самата Божия майка му се явила и казала да изпрати чудотворния й образ в Кипър. Императорът не само сторил това, но дал и щедро дарение за съграждането на монашеска обител, в която да се пази иконата. Издигнали манастира в планината Троодос в югозападната част на острова - започнали да го наричат Кикос - по местното название на един вид абаносови дървета, които тогава растели наоколо. Когато донесли тук Богородичния образ, върховете на дърветата се наклонили почтително - покланяйки се пред майката на Спасителя и Владетеля на Вселената.

   Според историческите сведения основаването на манастира Кикос станало в началото на ХI в. Оттогава чудотворният лик на Божията майка е в главния манастирски храм. През следващите векове на четири пъти обителта изгаря до основи, но иконата остава невредима. Никой обаче не може да види необикновеното й изображение - покрива го позлатен обков от сребро, а горната му част е завита със златотъкан брокат. Свалят го само когато изнасят иконата на върха на планината по време на литийните шествия за дъжд. Но монасите, които носят чудотворния образ, вършат това изключително внимателно - те махат брокатената покривка, извръщайки глави настрани. Според преданието всеки, който погледне иконата, ще ослепее. През 1669 г. при поклонение в манастира александрийският патриарх Герасим се осмелил да повдигне покрова на Богородичния образ, но мигом изгубил зрението си. Прогледнал след дълга покайна молитва със сълзи на очи. Това твърде зловещо предание обаче доста противоречи на почитта, която християните имат към Св. Богородица като блага, любяща и всеопрощаваща майка. То всъщност кодира една древна традиция, разпространена сред православните в Близкия изток - а именно чудотворните образи да се пазят скрити зад скъпоценен покров. Вярва се, че светостта им е толкова голяма, че не всеки човек може да я понесе.

   Монасите от Кикос и хората от околните селища са убедени, че чрез своя чудотворен образ Божията майка им помага, като спира продължителните засушавания и им праща дъжд. "Св. Богородица от Кикос" почитат още като целителка на нелечими болести и най-вече на бездетство. Много жени, които с молитва са се обърнали към Майката на Спасителя, не след дълго сами са ставали майки. В обителта разказват за неотдавнашното чудо на "Св. Богородица Кикоска" - тя дарила със син и дъщеря една православна жена от Африка, която дълго нямала деца. В знак на благодарност щастливата майка кръстила двете си рожби в манастира.

   Небесната благодат, която чудотворният Богородичен образ излива непрестанно над Кикос, го превръща в непревземаем стожер на православието в Кипър. Каквито и завоеватели да са връхлитали острова - кръстоносци, османци, англичани - обителта винаги е оставала средище на православната духовност: монасите учели на грамотност местните деца, подпомагали финансово православните общини на острова, давали убежище на борците за свобода и независимост. Впечатлен от техните дела и благочестие, известният руски пътешественик Василий Григорович-Барски пише за тях по време на пътуванията си из Балканите и Мала Азия в средата на ХVIII в.: "Този манастир е прекрасен не само защото е рай на спокойствието, отделен от светската суета, а и заради добрия характер на своите монаси, които се отличават с добродетел, смиреност и вяра".
горе