архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ОБЩЕСТВО стр.22, бр.4, година XIV, 2007г.
Портрет на една кралица
Нина Симова
За холандския народ кралицата не е само държавен глава. Тя е обединител и изразител на нацията.

   Представата ни за Нидерландия, наричана най-често Холандия1, е свързана с портретите на Рембранд и пейзажите на Вермеер, с пъстрите лалета, сините порцеланови фигурки от Делфт и дървените селски обувки. Тези символи на страната заливат с различни цветове и форми магазини, улици и площади сред северния пейзаж с ниско небе и сиви облаци през есента и зимата и ярки, косо падащи слънчеви лъчи през пролетта и лятото. Сред всички тези предмети често пъти на почетно място във витрините се вижда цветен портрет с различна големина, винаги грижливо поставен в рамка - този на най-популярната личност в страната - Н. В. кралица Беатрикс.

   Нидерландия е конституционна монархия. Това на практика означава, че съгласно конституцията на страната кралицата е държавен глава и заедно с министрите съставлява правителството. През 1848 г. в Холандската конституция е записано, че монархът е неприкосновен. Отговорността за водената държавна политика носят министрите, които редовно се отчитат пред парламента за своите действия. Kралицата оглавява Държавния съвет и поставя подписа си под приетите закони. Тя определя посредник, който участва от нейно име при формирането на правителството след проведени в страната парламентарни избори. Всеки трети вторник на месец септември кралицата произнася своето тържествено "Тронно слово" пред Първата и Втората камара на Холандския парламент, в което очертава основните цели и задачи на правителството за следващата политическа година.

   За холандския народ кралицата не е само държавен глава. Тя е обединител и изразител на нацията в една мултикултурална държава, в която намират своето място имигранти от бившите холандски колонии, тя е активен участник в обществения живот. Н. В. представлява държавата извън границите на страната. Годишно тя предприема по няколко посещения в чужбина, включително в бившите холандски колонии. Не на последно място с честото си присъствие на различни събития и прояви тя показва искрен интерес към случващото се в холандското общество. Холандците са прочути с умението си да бъдат единни, да работят заедно, да се обединяват около една идея, да преследват и постигат обща цел. Те продължават традицията на своя модел, идващ от времето на суровата битка с морето, строежа на диги и отвоюването на територия от морето, за да изградят една от най-красивите държави в Европа. До тях винаги е кралицата, чието име означава "носеща щастие". Нея те почитат всяка година на 30 април - деня, в който преди 27 години кралица Юлиана се оттегля от задълженията си на кралска особа на 71-годишна възраст и първородната й дъщеря Беатрикс е провъзгласена за наследница на трона. На този ден, Деня на кралицата, Нидерландия се оцветява в оранжево. Това е цветът на кралското семейство и на нацията, почитащ името на благородника, чиито потомци са всички холандски крале - Вилем ван Орание2. Развяват се оранжеви знамена, главите се увенчават с оранжеви шапки със звънчета тип Тил Ойленшпигел, децата носят оранжев балон в едната ръка и оранжев сладолед в другата. Оранжевият цвят присъства само при отбелязването на празници. Разбрах това за първи път, когато, току-що пристигнала на работа в Българското посолство в Хага, проведох първата си среща с колеги от холандското външно министерство, облечена според мен в елегантен оранжев костюм. При запознаването ни те ме попитаха с усмивка "Впрочем какъв празник е днес?"

   По традиция кралските особи в Нидерландия получават образованието си в страната. Kралица Беатрикс следва в Кралския университет в Лайден - едно от най-старите учебни заведения в Европа. Там тя изучава теология, социология, европейско и държавно право, икономика, история и култура на Суринам и Антилите. През 2005 г. Н. В. е удостоена с титлата почетен доктор на университета заради аргументите й в полза на необходимостта от свобода на личността и произтичащите от нея отговорности.

   Спомням си, че при излъчването на телевизионен портрет на кралицата известният холандски писател Хела Хаасе посочи две основни черти на Н. В. - достойнство и хуманизъм (dignitas et humanitas). Ответната реакция на кралицата бе спонтанна: "Дано да е така. Сигурно всеки човек има две страни, които се опитва да обедини в едно цяло." Най-честото определение за нея е "силна доминираща личност", която умее да контролира събитията и да владее ситуацията. Придружаващи я в рамките на официални посещения дипломати са ми разказвали за нейната прословута, почти легендарна работоспособност: в края на всеки ден от посещението Н. В. задължително свиква своя екип за оценка и мнения за извършеното до момента. И докато всички очакват инструкциите за следващия ден с посивели от умора лица, през ума им минава един и същи въпрос: "Как е възможно тя да изглежда така, сякаш денят току-що е започнал?"

   В едно от малкото си интервюта по холандската телевизия Н. В. заяви, че "...перфекционизмът е основата на успеха". Именно перфекционизмът стои в основата на нейната неутолима жажда за повече информация. И тя следва неотменно тази максима. Единодушно е мнението на политиците: едва ли има друг човек в Нидерландия, който всекидневно да разговаря с толкова много хора. Задаването на въпроси, това е силното й оръжие. Пред нея винаги лежи предварително подготвен материал по предстоящия за обсъждане въпрос, а полетата на листовете хартия са изпълнени с бележки. Задава много въпроси - и отново си води бележки, така че винаги да може да се върне към даден проблем с контриращия въпрос: "Вижте, обсъдихме това преди седем години, тогава стигнахме до извода, че..." Често политиците са подлагани на истински разпит, без обаче да им се отнема правото на лично мнение: "Взехте ли предвид всички възможности? Не бихте ли желали все пак да обсъдим въпроса още веднъж заедно?" Имах възможността да се убедя лично в стремежа й да бъде максимално информирана, когато преди посещението й в България през 1999 г. чрез кралския протокол към Българското посолство бе отправена молба за предоставяне на подробни сведения за местата, които бяха включени в програмата й, сред които Храм-паметникът "Свети Александър Невски" и Рилският манастир.

   Когато човек минава покрай двореца "Ноордейнде" в самия център на Хага, който е работното място на Н. В., винаги се учудва на скромния му вид. Може би защото в представата ни все още са останали дворците от приказките с огромни зали, кристални полилеи и позлатени огледала. В този дворец обаче няма и следа от показност и пищност - в това се убедих сама, когато придружавах посланик Валентин Порязов при връчването на акредитивните му писма. Този ден се запечата трайно в паметта ми. Церемонията следва стриктно кралския протокол, който за щастие се оказа не така строг, както този в Испания или Великобритания например. За мое облекчение дори не беше необходимо да нося ръкавици и шапка. В уречения час пристигна една от кралските карети, за да ни отведе до двореца. Сякаш като на кинолента, в забавен каданс, прекосявахме познатите улици. При вида на кралската карета хората се спираха усмихнати и ни махаха с ръка. Стори ми се, че пътуването продължи дълго, то ме върна далече назад във времето. Сякаш от само себе си заглъхна шумът на уличното движение и единственият звук, който достигаше до съзнанието ми, бе чаткането на копитата на кралските коне. Пристигнахме. В двора ни посрещна Kралският оркестър, изпълняващ Българския национален химн. Главният церемониалмайстор ни посрещна на входа с лек поклон. За пореден път ме поразиха сдържаността и строгостта на двореца, този път отвътре - нищо излишно, никаква следа от разточителство или пищност. И същевременно - всеки предмет на мястото му, липса на излишна суетня, спокойствие, приветливост и сдържаност от страна на домакините. Любопитството надделя над обхваналите ме леко безпокойство и вълнение. Церемониалмайсторът ни поведе към приемната на Н. В. Не след дълго вратата се отвори широко и тя влезе с приветливата си усмивка. Изведнъж застана пред мен, подаде ми ръка и тъй като вече ме бяха представили, веднага се обърна с въпрос: "Знаете ли колко български студенти следват през тази академична година в Лайденския университет?" Слава богу знаех. Последваха и няколко други въпроса. В този момент разбрах, че страстта на Н. В. към задаването на въпроси никак не бе преувеличена.

   Другата ми среща с кралица Беатрикс бе съвсем неочаквана за мен. Тя се състоя в двореца "Хаус тен Босх", който е нейна резиденция. Този път задължението ми бе свързано с придружаване на съпругата на Симеон Сакскобургготски Маргарита по време на посещението им в Холандия през октомври 2004 г. Двамата бяха специални гости на кралица Беатрикс в нейната резиденция. Докато очаквах доня Маргарита в приемния салон на замъка - отново отличаващ се със строгост и липса на излишен лукс, заразглеждах с любопитство поставените във витрини произведения от прочутия делфтски порцелан. Шум от стъпки ме откъсна от съзерцанието на изобразения върху огромна ваза зимен пейзаж със замръзналите канали на Делфт. Неочаквано отново се озовах лице в лице с кралица Беатрикс. Срещата бе толкова изненадваща, че дори не остана време за притеснение. Н. В., сякаш предугадила мислите ми, просто ми подаде ръка, усмихна се приветливо, кимна с глава и каза: "Много се радвам да Ви видя отново. Доня Маргарита ще дойде всеки момент." Със сигурност бе предупредена за пристигането ми. Навярно й бяха припомнили, че вече сме се срещали. Едва ли е възможно да запомни всички, с които разговаря всекидневно. Вероятно жестът бе проява на учтивост. И все пак ми бе приятно да бъда разпозната. Проведохме кратък разговор. Н. В. продължаваше да се усмихва непринудено, дори ми направи комплимент за моя "отличен холандски език". Именно тази сдържаност, непринуденост и скромност са заложени като модел на поведение за цялото холандско общество, изградено през вековете върху непоклатимите устои на калвинисткия морал.

   Усмивката грее на лицето на Н. В. и на всички снимки с нейното семейство. Kралица Беатрикс има трима сина и осем внуци. Тя бе най-щастливата майка по време на сватбеното тържество на престолонаследника Вилем Александър и принцеса Максима в "Нюве керк" в Амстердам. Все ми се струва, че лично послание на Беатрикс към принцесата бе неочаквано прозвучалата под високите сводове на църквата музика на Астор Пиецола, изпълнена на оригинален бандонеон, сякаш искаше да й покаже, че родната й Аржентина не е толкова далече.

   И още нещо, което винаги много ме е впечатлявало - разностранните интереси на Н. В. Ценител и покровител на изкуството, самата тя е автор на поредица от скулптури. Природата и спортът също не са изключени от дневния ред. Kакто при всички холандци, на преден план стои ветроходството, и то винаги с нейната любима яхта "Де Хруне Дреек", подарък от холандския народ по случай осемнайсетия й рожден ден. Другите предпочитани спортове са тенис и ски.

   Най-често задаваният въпрос е дали холандската монархия има бъдеще. Отговорът определено е "да", тъй като последните анализи показват безрезервна подкрепа на монархията от страна на три четвърти от холандците. Проучвания на Бюрото по социално и културно планиране на Нидерландия сочат, че през последните 100 години позицията на монархията е заздравена не на последно поради факта, че кралският трон вече от един век се заема от жени. Една от тях, Н. В. кралица Беатрикс е реалният обединяващ образ на нацията в една бързо променяща се Европа.
горе