архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЕВРОПЕЙЦИ стр.22, бр.4, година XIII, 2006г.
Словенски личности за ЕВРОПА

ПРИМОЖ ТРУБАР
(1508-1586)


   Примож Трубар е словенски протестантски реформатор, откривател и първи суперинтендант на Протестантската църква в Словения, обединител на словенския език и автор на първата напечатана книга в Словения. Примож Трубар е роден в с. Рашица, до Велике Лашче, Словения. Следва висше образование в Залцбург, откъдето отива в Триест под опеката на епископ Пиетро Бономо. Запознава се с произведенията на писателите хуманисти и особено с Еразъм Ротердамски. Продължава образованието си във Виена, но не се дипломира, след което се завръща в Словения и става проповедник. Постепенно се насочва към протестантизма и през 1547 г. е екстрадиран от Любляна. Като протестантски проповедник в Ротенбург, Бавария, Германия, написва първата си книга на словенски “Катехизъм и Абецедарий”, която бива публикувана през 1550 г. в Тюбинген, Германия. През следващите години написва около 25 книги на словенски като най-важният му труд е преводът на целия Нов Завет. Трубар умира в Дерендинген, Германия (днешен Тюбинген), където е погребан.

ЮРИЙ ВЕГА
(1754-1802)


   Юрий Вега е словенски математик, физик и артилерийски офицер. Роден е в малкото селце Загорица, близо до Любляна. Баща му умира, когато той е едва шестгодишен. Учи в гимназия в Любляна, като се посвещава на латински, гръцки, немски, религия, история, география, математика. Завършва училище на 19 години, след което става навигационен инженер. Напуска Любляна пет години след дипломирането си и започва военна служба като професор по математика в Артилерийското училище във Виена. На 33-годишна възраст се оженва за благородничка от Ческе Будейовице. Участва в няколко войни. През 1788 г. служи под командването на австрийския имперски фелдмаршал Ернст Гидеон фон Лаудон в кампания срещу турците при Белград. Командваните от него няколко батареи допринасят значително за паднето на Белградската крепост. Между 1793 и 1797 г. се бие с френските революционери под командването на австрийския генерал Дагоберт-Сигизмунд де Вурмсер заедно с европейската коалиция на австрийска страна. През септември 1802 г. Юрий Вега е обявен за липсващ. След няколко дни търсене тялото му е открито в Нусдорф, край р. Дунав, близо до Виена. Полицейският рапорт докладва, че става дума за нещастен инцидент. Истинската причина за смъртта му обаче остава неизвестна. Като математик Вега публикува серия от книги с логаритмични таблици. Първата излиза през 1783 г., последвана от второ издание през 1797 г., което съдържа колекция от интеграли и други полезни формули. Неговият “Наръчник”, публикуван през 1793 г., е преведен по-късно на няколко езика и излиза в над 100 издания. Най-важният му труд “Съкровищница от всички логаритми” е издаден за първи път в Лайпциг през 1794 г. Негово копие е притежание на частната колекция на британския математик и компютърен пионер Чарлс Бабейдж и се съхранява в Кралската обсерватория в Единбург. През 1789 г. Вега поставя световен рекорд, когато изчислява числото pi по 140 възможни начина, от които първите 126 са верни. Неговият метод за изчисляване на pi е валиден и до днес. Макар че е работил и в областта на балистиката, физиката и астрономията, най-големият му принос е този в областта на математиката през втората половина на XVIII в. Юрий Вега е бил член на Академията на практическите науки в Майнц, Физическото и математическото общество в Ерфурт, Бохемското научно общество в Прага и Пруската академия на науките в Берлин. Той е бил също асоцииран член на Британското научно общество в Гьотинген. Бил е награден с ордена “Мария Тереза” и получава титлата барон, давайки му право на собствен герб.

ФРАНЦЕ ПРЕШЕРН
(1800-1849)


   Франце Прешерн е смятан за най-големия поет на Словения. Един от най-изтъкнатите европейски романтици. Неговата трогваща лирика, наситено емоционална, но не непременно сантиментална, го прави главен представител на романтичната школа в Словения. Роден е в село Врба, Словения, в селско семейство. Майка му мечтаела да стане свещеник, но той никога не се отдава на тази дейност. Учи философия и по-късно право в Университета във Виена. След завършване на висшето си образование работи временно като асистент в юридическа фирма в провинциалната австрийска столица Лайбах (днес известна като Любляна). Никога не се занимава със самостоятелна юридическа дейност. В свободното си време пише стихотворения. Най-известната му работа “Сонетен венец” е била инспирирана от нещастната му любов с Юлия Примиц (чийто богати родители се противопоставят на връзката им) и смъртта на неговия близък приятел - поета Матия Чоп. Прешерен осъзнава невъзможността на любовта си с Юлия и макар по-късно да се оженва за Ана Йеловшек, признава на смъртното си легло, че никога не е забравял Юлия. Стихотворението на Прешерен “Наздравица” е национален химн на Словения от 1991 г. Поезията му е преведена на много езици. Той също така е писал и на немски. Умира на 8 февруари 1849 г. в Кран, Словения. Този ден е известен като деня на Прешерн и се празнува за Ден на словенската култура.

ЙОЗЕФ СТЕФАН
(1835-1893)


   Йозеф Стефан е словенско-австрийски физик, математик и поет. Роден е в пограничното село Свети Петър до Клагенфурд, в Австро-Унгария. Произхожда от скромно семейство на етнически словенци. Завършва гимназия в Клагенфурд и като отличен ученик за известно време се колебае да се присъедини към Бенедиктинския орден, но скоро изоставя идеята заради големия му интерес към физиката. Заминава за Виена през 1853 г., за да изучава математика и физика, където се дипломира през 1857 г. През студентските си години пише и публикува поезия в Словения. Преподава физика във Виенския университет. Бил е директор на Института по физика от 1866 г. и вицепрезидент на Виенската академия на науките, както и член на няколко научни институции в Европа. Публикувал е над 80 научни статии, главно в бюлетини на Виенската академия на науките и е известен най-вече с откриването на закона за физичната сила през 1879 г. През 1884 г. законът е обяснен теоретично в термодинамиката от неговия студент Людвиг Болцман и е известен като Закон на Стефан - Болцман. Стефан привежда първите мерни единици за термална кондукция на газовете, получени чрез изпаряване, и освен това изучава дифузията и горещата кондукция при течностите. За трактата му по оптика получава наградата “Рихард Лийбен” от Университета във Виена. Базирайки се на неговите изчисления, съвременните метеоролози са открили поток между водните капчици и ледените кристали, известен днес като Потока на Стефан. Стефан решава въпроса, като изчислява колко бързо пласт от лед нараства върху водата. Много важни са откритията му в областта на електромагнитните уравнения, кинетичната теория за горещината и др. В математиката проблемите на Стефан или задачите на Стефан с подвижна граница са добре познати. Той умира във Виена. Животът и трудовете му са изучавани от физика Йанез Стрнад.

ИВАНА КОБИЛКА
(1861-1926)


   Ивана Кобилка е най-известната словенска художничка - реалистка, която работи, живее и учи в различни европейски градове - Виена, Сараево, Берлин, Париж и Мюнхен. Била е член на Societe Nationale des Beaux Arts в Париж. По-късно се обръща към импресионизма. Тя е допринесла много за развитие на фигуралната живопис, особено портрети и мотиви от типичния живот на хората, селски и градски. По време на пребиваването й в Берлин най-важният жанр за нея е флоралната живопис. По това време работите й приемат характера на мюнхен-студио-уърк. Основните цветове са тъмни, кафеникави, само пастелите са светли и розови. После през 1889-та картините й стават по-малко мрачни, както е модерно за парижките тенденции, и със сини нюанси. Оттук много художници се обръщат към импресионизма изцяло, но не и тя.

ИВАН ЦАНКАР
(1876-1918)


   Иван Цанкар е известен словенски писател, драматург и поет. Син на селски шивач, той изучава електроинженерство във Виена и живее там известно време като писател на свободна практика. Написал е около 30 книги и е прочут като бащата на словенския модернизъм. Цанкар е един от най-важните fin-de-siecle европейски писатели, като в творчеството си разисква социални, национални и морални теми. Най-известната му книга в Словения е драмата “Хлапаци”. Неговото значение за словенската и европейската литература е залегнало в символичните му скечове и други кратки истории, които в техния микс от символизъм, модернизъм и дори експерсионизъм имат нещо общо с Франц Кафка и Джеймс Джойс. Макар и част от много европейски литературни движения, творчеството му си остава твърде индивидуално. Той прокарва идеята за словенския национален въпрос, като предлага национална еманципация на словенците в съюз с други южнославянски народи. Бил е също така активен политик, член на Социалистическата демократическа партия. В родния му дом във Връхника има музей на негово име. Заедно с Франце Прешерн той е най-известният писател на Словения и най-големият културен център на Словения е кръстен на него.

ХЕРМАН ПОТОЧНИК
(1892-1929)


   Поточник е роден в Пола, Южна Истрия, Австро-Унгария (днешна Пула - Хърватия). Семейството му произхожда от Словени Градец и Витание, Словения. Баща му Йозеф е работил като доктор и високопоставен офицер в Австро-Унгарската военна база в Пола, майка му е дъщеря на търговец на вино от Чехия, но установил се в Марибор. Когато баща му умира, семейството се премества в Марибор. Поточник завършва начално училище и записва военна гимназия във Фисхау и Хранице. От 1910 до 1913 г. следва в Техническата военна академия в Мьодлинг, Долна Австрия, където се дипломира като инженер - втори лейтенант. Специализацията му е изграждане на железопътни линии и мостове. През Първата световна война той служи в Галиция, Сърбия и Босна и през 1915 г. е издигнат до ранг първи лейтенант. През 1919 г. е пенсиониран от австрийската военна служба поради заболяване - туберкулоза, която прихваща по време на войната. Започва да учи електроинженерство и механоинженерство в Технологичния университет във Виена. Там специализира ракетостроене и от 1925 г. се посвещава изцяло на проблемите на ракетната индустрия и космическите технологии. С хронично заболяване, той не успява да си намери работа, нито да се ожени и живее с брат си Адолф във Виена. През 1928 г. публикува книгата си “Проблемът на космическото пътуване - ракетният мотор” в Берлин. Върху 188 страници със 100 илюстрации Поточник разработва плана за скок в космоса и установяване на трайно човешко присъствие там. Той измисля космическата станция в детайли и изчислява геостационарната й орбита. Също така описва необходимостта от космически кораб в орбита за наблюдение на Земята с мирни и военни цели и обяснява как специалните условия в космоса могат да бъдат полезни за научните експерименти. С многобройните си идеи в областта на астронавтиката Поточник се превръща в един от нейните откриватели. Книгите му също така обясняват геостационарните сателити и комуникациите между тях и Земята с помощта на радио, но не успяват да провидят идеята за използване на сателитите като телекомуникационни връзки и за масови предавания. Поточник умира от пневмония в голяма бедност на 36 години във Виена и е погребан там. Кратко съобщение за смъртта му е отпечатано в мариборски всекидневник, където са споменати ранговете му - инженер и капитан, и причината за смъртта му, но абсолютно нищо за разработките му в областта на астронавтиката. Днес улици в Грац и Любляна носят неговото име.

ЕДВАРД КОЦБЕК
(1904-1981)


   Едвард Коцбек е измежду най-великите, но непознати източноевропейски поети. Макар и роден през 1904 г., публикува по-голямата част от поезията си през 60-те. Това го прави по-скоро съвременник на поети като Збигнев Херберт, Владимир Холан, Васко Попа и др. При всички тях влиянието на модернизма и неговата анестетичност е свързана с трагичните истории на страните им. Коцбек е един от живите свидетели на новите тъмни времена. Но не бива да се бърка неговата виталност и тревожност с пропагандизма. За Коцбек езикът е не само онова, което се казва, но главно неизказаното. Неизказаното е също така мистерия и част от казаното по странен начин. Връзката между казано и неизказано прави смисъла на текста. Хайдегер пише: “Единствено, където съществува език, съществува свят, тоест непрекъснато променящ се кръг от решение и продукция, от действие и отговорност, но също от вълнение и произвол, от гниене и объркване.” За него “поезията остава израз на непотиснатия човешки стремеж към свобода, а фантазията е кислород за модерния човек”. През целия си живот Коцбек е бил прокълнат дисидент: фанатиците са го мразели заради неговия либерализъм, а комунистите понеже е бил различен. Тъй като той не бил вече от полза за комунистическата кауза, безпощадната логика на революцията налага да бъде приключено с него. След публикуването на книгата му с разкази “Страх и кураж”, Коцбек бил принуден да живее остатъка от живота си в пълна изолация. Днес, с толкова много деления, базирани на етническа, историческа, политическа, религиозна и други основи, които са готови да ни разделят, поетите често се обръщат към пропаганда или опростенчески възгледи за света. Коцбек в своята поезия не просто разкрива света, но го и променя. Отговорността на артиста да предложи нещо отвъд нашите собствени ограничения е движеща сила на неговото творчество.
По материали от словенския печат
Подготви
Цветанка Еленкова
горе