архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
КУЛТУРА стр.53, бр.4, година XIII, 2006г.
Микеле Обит: Правим много за нашето достойнство
   Населението на Словения е 2 милиона, 83,1 % от които (по данни от 2002 г.) са словенци. В Словения има две големи малцинствени общности - италианци и унгарци, чиито права са защитени от конституцията. Останалите етнически групи включват хървати, сърби, босненци, македонци, черногорци и албанци. Законът определя статута и специалните права на ромските общности в Словения.

   Поради исторически причини словенски малцинства са се образували в съседните на Словения страни - Италия, Австрия и Унгария. Между 250 000 и

   400 000 словенци живеят извън страната, на други континенти и в страните от Европейския съюз. Най-внушително и добре организирано е словенското малцинство в Италия. За неговата дейност разказва Микеле Обит, председател на словенското културно дружество “Иван Тринко” в Удине, Италия.

   - Колко словенци живеят в Италия?

   - В Италия живеят около 70 000 словенци, предимно в околността на Триест (ок. 45 000), останалите са в Гориция и в Удине. Това са неофициални данни, защото никога не сме правили преброяване.

   - Кои са органите на словенското самоуправление?

   - Има две големи сдружения: Културно-икономически съюз на словенците (KИСС) и Федерация на словенските организации (ФСО), които координират почти всички дейности. Съюзът има светски характер и функции, федерацията осъществява връзките с католическите структури.

   - Моля, представете се – каква е Вашата позиция в момента в тези организации на местно ниво, с какво се занимавате?

   - От 1989 г. работя като журналист в словенския седмичен вестник за окръг Удине “Нови Матаюр”. От 2002 г. съм председател на културното дружество “Иван Тринко”, най-старото сдружение на словенците в провинция Удине - миналата година отпразнувахме 50-годишнината от основаването на дружеството. И вестникът, и дружеството поддържат връзки с КИСС.

   - Какви са дейностите на гореспоменатия съюз?

   - КИСС подпомага и координира дейностите на дружествата от трите провинции. Освен културни, те са икономически, селскостопански, спортни и др. Културните дружества се занимават с музика, театър, към тях са асоциирани библиотеки и изследователски институти.

   - Какви са изданията на словенското малцинство в Италия? Кажете нещо за съдържанието им.

   - Имаме всекидневник - “Приморски дневник”, който се издава в Триест, два седмичника - “Нови Матаюр” в Чивидале и “Нови глас” в Гориция, и други издания, например, публикуваме месечното “Галеб” като подлистник на “Нови Матаюр”, който се разпространява в училищата. За съдържанието: разбира се, тези вестници се стремят да информират словенците за дейността на малцинството, обръщат внимание на връзките между хората от двете страни на границата, между словенското правителство и нашата общност, между правителствата на Словения и на Италия.

   - Какви културни прояви организира дружество “Иван Тринко”?

   - Всяка година на 6 януари организираме голяма среща на словенците в нашата провинция и словенците, които са емигрирали в други области. По този случай издаваме брошура с множество статии, които описват нашата дейност през изминалата година и съобщават програмата за следващата. Издаваме книги и организираме конференции, срещи, представяния на книги, прожекции на късометражни и игрални филми, отделно или в сътрудничество с други словенски и италиански дружества.

   - Поддържате ли връзки с други малцинства в Италия?

   - Разбира се. В Италия има 12 малцинства. Поддържаме много контакти с тях, защото сме членове на “Конфемили” - конфедерацията на малцинствата в Италия. Всички малцинства са защитени от закон 482 от 1999 г. на Италианския парламент, а за словенското малцинство има друг - закон 38 от 2001 г.

   В заключение бих искал да подчертая още някои неща във връзка с позицията на словенците в Италия.

   Словенците, които живеят в провинция Удине, имат различна история и бит от тези на словенците, които живеят в другите две провинции. Например, нашата територия е станала италианска през 1866 г., другите две едва след Втората световна война. Ние никога не сме имали словенски училища (едва преди 20 години беше създадено двуезично училище в Сан Пиетро ал Натизоне, което от 3 години е държавно, преди това беше частно). В тази област хората говорят на особено словенско наречие. Тук, в провинция Удине, все още има някои проблеми по въпроса за идентичността на хората, които се чувстват словенци. Но те ни стимулират да правим повече от другите, да се стремим към положителни промени за издигане на нашето достойнство.
Интервю на
Стефка Хрусанова
горе