 |
|
| ВЯРА |
стр.28, бр.4, година XI, 2004г. |
|
|
Символът на беларуската святост и духовност
Съдбата на "Кръстът на Лазар Богшa" |
|
|
| ГОРАН БЛАГОЕВ, БНТ
|
|
 През 1161 г. Св. Ефросиния Полоцка поръчва специален кръст-реликварий за църквата на основания от нея Спасо-Ефросиниев манастир. С изработката му се заема един от най-изкусните ювелири - Лазар Богшa.
В средата на кръста в пет гнезда са вградени части от пет християнски реликви: парче от кръста Господен с капки от кръвта на Спасителя, късче камък от гроба на Пресвета Богородица, частица от мощите на Св. Стефан и Св. Пантелеймон, кръв от Св. Димитрий. Всички те са донесени от специалната експедиция, изпратена с мисия във Византия от самата Ефросиния Полоцка. По този начин кръстът изпълнява функциите на реликварий, в който се пазят християнски светини. Той е изработен от кипарисово дърво, вероятно донесено от Византия или от Светите земи. Кръстът е обкован с 21 златни и 20 позлатени сребърни пластини със скъпоценни камъни и перли. Така реликвата се превръща в уникално произведение на старобеларуското ювелирно изкуство. И не само това - поколения беларуси я почитат като своя най-велика духовна светиня.
Особено интересни са надписите, поставени на кръста по нареждане на Св. Ефросиния Полоцка. Текстът разказва кой е поръчал и изработил реликвата, колко струват използваните материали, а накрая в типичния стил за средновековната православна традиция завършва с предупреждение: "Нека [кръста] никога не го изнасят от манастира, и не го продават и не го отдават [в замяна]. А който не послуша това и го изнесе от манастира, нека Светия кръст да не му помага нито в този живот, нито в отвъдния; да бъде проклет от Светата Животворяща Троица и от светите отци: да го постигне съдбата на Юда, който предаде Христа..."
За съжаление предупреждението на Св. Ефросиния Полоцка не предпазва кръста от по-нататъшната му съдба. През ХIII в. смоленските князе, които превземат Полоцк, взимат кръста и го донасят като ценен трофей в Смоленск. Оттук започва странстването му през времена и пространства. Едва през 1841 г., след като е бил в Москва и Петербург, отново е върнат в реставрираната Спасо-Ефросиниева църква в Полоцк. Тук се намира през следващите 90 години. През 1929 г. той е взет от директора на Беларуския държавен музей и е занесен в Могильов, тъй като имало проект в този град да бъде пренесена беларуската столица. До началото на Отечествената война през 1941 г. великата беларуска светиня стои заключена в сейфа на Могильовския обком на КПСС. Но по време на войната кръстът на Лазар Богши изчезва безследно.
През 1992 г. по случай честването на хилядагодишнината на Полоцката епархия е решено да бъде изработено точно копие на реликвата. Работата е поверена на художник-ювелир от Брест - Николай Кузмич, който в продължение на пет години възстановява старите технологии по изработването на кръста. През 1997 г. копието на "Кръстът на Лазар Богши" е осветено в Брест и пренесено в Полоцк. След близо половин век светинята се връща на своето място. Разбира се, откриването на оргиналния кръст продължава да бъде несбъдната мечта за Беларус. Затова като надежда към бъдещето звучат думите на митрополит Филарет, патриаршески екзарх за цяла Беларус по повод изработването на копието на кръста: "В различни времена Кръстът е бил символ на беларуската святост и даже на държавността, защото е създаден като средство за обединение на славянските племена. Според идеята на Преподобна Ефросиния Кръстът е трябвало да обедини враждуващите помежду си родствени племена. Затова той е символ на победата на доброто над злото, символ на единството, защото победата на доброто над злото е резултат от единството на всички сили на доброто." Православните беларуси вярват, че един ден доброто наистина ще победи и истинският Кръст на Ефросиния Полоцка и Лазар Богшa ще се върне на мястото, за което преди векове е бил предназначен. За да идват поколенията пред него с молитва за своята църква и отечество, и за целия свят...
|
|
| горе |
|
|
|
|
