 |
|
| ДОСИЕ |
стр.11, бр.3, година XX, 2013г. |
|
Хърватия предприема строги антикризисни мерки за излизане от финансовата криза, с която се бори целият свят. Въпреки рецесията интересът на туристите расте и страната е сред най-предпочитаните средиземноморски дестинации. Членството в Европейския съюз ще допринесе за по-нататъшното развитие на хърватската икономика.
ОТВОРЕНА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА
През 90-те години Хърватия премина към отворена пазарна икономика. Основни отрасли в страната са земеделие, туризъм, хранително-вкусова промишленост, дървопреработване и металопреработване, химическа промишленост, петролна индустрия, електропромишленост, строителство, корабостроене и корабоплаване.
След като бяха преодолени трудностите и последиците от войната, икономиката на Хърватия навлезе в период на растеж на БВП. Най-голям ръст от 5,2% годишно беше отбелязан през 2002 г., a през 2003 г. БВП достигна нивото от преди войната. Тенденцията на нарастване продължи до 2008 г., когато се стигна до спад и по-късно до стагнация, преди всичко вследствие на световната рецесия.
В структурата на БВП най-голям дял има секторът на услугите (59%), следван от промишления сектор (32%) и от земеделието (9%). През последните няколко години поради рецесията в глобалната икономика се наблюдават отрицателни тенденции във всички отрасли на икономиката с изключение на туризма.
От общия брой работещи 50% са заети в частни предприятия, 37,1% - в държавни предприятия, 7% в смесени и 0,3% в предприятия с кооперативна собственост. Най-голям е делът на работещите в преработвателната промишленост, земеделието, горското стопанство и риболова, търговията, здравеопазването и туризма.
АНТИКРИЗИСНИ МЕРКИ
Вследствие на глобалната икономическа и финансова криза хърватската икономика все още среща редица трудности, които водят до спад в ръста на икономиката, увеличаване на безработицата, както и понижаване на жизнения стандарт на гражданите. Мерките на правителството за общо оздравяване на икономиката на първо място са насочени към стимулиране на производството, нарастване на трудовата заетост, както и ръст на икономиката чрез осигуряване на условия за привличане на инвестиции (нов инвеститорски портал на Агенцията за инвестиции и конкурентоспособност - www.aik-invest.hr).
РЕСУРСИ
Икономическият потенциал на Хърватия се крие във възможностите за използване на природните ресурси (находища на нерудни полезни изкопаеми и минерали и енергийни източници като нефт и газ, обновяване на източниците на енергия, а също и добив от морето и преработка на големи количества сол).
Страната стимулира секторите риболов и земеделие, тъй като разнообразният климат, релеф и почви предполагат производството на широк асортимент от земеделски продукти. Наред с традиционните земеделски отрасли като животновъдство и земеделие все по-засилено и по-качествено става производството на вино и зехтин.
MAКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ (2012 г.)
| БВП (по текущи цени, млн. USD) |
56 441,6 |
| БВП на глава от населението, USD |
13 172 |
| БВП, ръст в % |
- 2% |
| инфлация |
3,4% |
| износ, млн. USD |
12 343,7 |
| внос, млн. USD |
20 761,8 |
| общ външен дълг, млрд. EUR |
44,9 |
| процент на безработица (МОТ) |
15,9% |
преки чуждестранни инвестиции, млн. EUR
(в периода от 1993 г. до IX. 2012 г. в Хърватия са вложени общо 26,1 млрд. EUR преки чуждестранни инвестиции) |
973,3 |
| средна нетна заплата, EUR |
730 |
| брой туристи за 2012 г. |
11,8 млн. |
| приходи от туризъм за 2012 г., млрд. EUR |
6,8 |
ОТРАСЛИ
Преди икономическата криза промишлеността и строителството заемаха значително място в общото производство, но с появата на рецесията тези отрасли бяха редуцирани.
Енергийният сектор включва предимно добив на електрическа енергия, газ и нефт. През 2011 г. общото количество произведена електроенергия е 11 264 GWh. Приблизително половината от производството идва от водноелектрически централи, а останалото от топлоелектрически. Част от произведената електроенергия се изнася.
Производството на природен газ и нефт не е достатъчно за нуждите на страната. Петролните находища в Славония и Подравина задоволяват 20-25% от необходимото количество, а производството на природен газ - около 65%.
За пренос на петрола служи Адриатическият нефтопровод (JANAF), който свързва нефтения терминал Омишал на о. Кърк с хърватските рафинерии в Риека и Сисак, а има и разклонения към съседните държави. Общата дължина на нефтопровода е 759 км, като 610 км от тях са в Хърватия.
ИНФРАСТРУКТУРА
Хърватската пътна мрежа се състои от 29 333 км категоризирани пътища, като 1563 км от тях са магистрали. Общата дължина на жп линиите възлиза на 2726 км (36,2% са електрифицирани, a 9,3% са с двоен коловоз).
По протежение на хърватското крайбрежие има построени 350 пристанища, a от летищата международни са тези в Загреб, Пула, Задар, Сплит, Дубровник, Осиек, както и на островите Брач и Кърк (Риека).
Телекомуникационната мрежа е напълно дигитализирана и е най-модерната в Югоизточна Европа. Пазарът на телекомуникационни услуги е либерализиран, съществуват няколко оператора във фиксираната и мобилната телекомуникационна мрежа. Достъп до интернет имат 66% от домакинствата, което е под средния коефициент за ЕС, но над този за отделни държави-членки.
ТЪРГОВСКИ ВРЪЗКИ
Външнотърговските отношения на Хърватия все още не са напълно развити. Най-много продукти страната изнася в Босна и Херцеговина, Австрия, Италия, Германия, Словения, Обединеното Кралство, Сърбия, Унгария и Русия. Най-много стоки внася от Италия, Германия, Китай, Русия, Австрия, Азербайджан и Босна и Херцеговина.
УСЛУГИ
В сферата на услугите най-голям дял има туризмът. С посетилите страната през 2012 г. 11,8 млн. туристи и вече наложилата се трайна тенденция за ежегодно увеличаване на техния брой Хърватия решително се нарежда сред най-предпочитаните средиземноморски дестинации. Недвусмислено свидетелство за това е, че държавата ни фигурира като "откритие" през последното десетилетие за редица туроператори. Доказателство са и многобройните статии във водещи световни списания, както и в други медии, съдържащи суперлативи за нейното природно и културно богатство. В БВП на Хърватия туризмът заема значителен дял - 14%. Броят на защитените материални и нематериални културни ценности расте, увеличават се вложенията в сферата на туризма. През последните години Хърватия работи интензивно за промотиране не само на своето живописно крайбрежие, но и на континенталните части като привлекателни дестинации за туристически посещения през цялата година.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
