архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ИНТЕРВЮ ЕВРОПА стр.3, бр.3, година XX, 2013г.
Иво Йосипович, президент на република Хърватия: Общото членство в ЕС ще заздрави връзките помежду ни
Иво Йосипович е роден в Загреб на 28 август 1957 г. Завършва право през 1980 г. Магистър и доктор по наказателно процесуално право. Дипломира се и в Музикалната академия в Загреб. Бил е университетски преподавател, депутат в парламента на Хърватия и композитор. Автор е на около 50 произведения, които се изпълняват от изтъкнати хърватски и чуждестранни музиканти. В продължение на няколко години е директор на един от най-големите фестивали за съвременна музика - Музикалното биенале Загреб, както и генерален секретар на Асоциацията на хърватските композитори. Има издадени редица книги и трудове в страната и в чужбина. Носител е на различни международни награди, включително и Гран при на Европейския съюз за радио и телевизия. Двукратен лауреат на хърватската награда "Порин". Член е на множество правни и художествени асоциации. Владее английски и немски. На 10 януари 2010 г. е избран за президент на Република Хърватия.



   - Г-н президент, преди година и половина Вие подписахте Договора за присъединяване и Хърватия заема полагащото й се място в европейското семейство,но защо толкова късно?

   Да, може би изглежда странно, че едва през 2013 г. Хърватия влиза в Европейския съюз, защото след падането на Берлинската стена мислехме, че този процес ще бъде по-кратък. Съществуват няколко обективни причини, които забавиха присъединяването ни към ЕС, като агресията срещу Хърватия със сигурност беше главният фактор, довел до естественото удължаване на процеса.

   От войната държавата ни излезе разорена, а нейното оздравяване беше сложно и се провеждаше паралелно с прехода, започнал в страната ни в началото на 20-те години на миналия век. През този период Хърватия премина през четири етапа. От съставна единица в една по-голяма държавна формация се превърнахме в самостоятелна държава, после преминахме от планово стопанство към пазарна икономика, а в политически план на мястото на еднопартийната система на управление въведохме парламентарна демокрация. Накрая извършихме и структурна реформа, в рамките на която през последните осем години въведохме европейски стандарти в съдебната система и в институциите. Така че макар Хърватия да се присъединява сравнително късно в Европейския съюз, важното е, че влиза напълно подготвена за него.

   - Към Вашата страна има препоръки за борба с корупцията, усъвършенстване на съдебната система, реформи в икономиката. Какви са големите европейски предизвикателства пред Хърватия?

   - Реформата в правосъдието и борбата с корупцията и организираната престъпност бяха най-големите предизвикателства в процеса на преговорите. Можем да кажем, че успешно се справихме с тях, въпреки че реформите продължават. Важно е да изтъкнем, че днес хърватските граждани вече не са склонни да толерират корупцията, че се убедиха какви вреди нанася тя на държавата и че този процес е невъзвратим, с което се създават предпоставки за по-нататъшно развитие.

   Най-голямото предизвикателство пред Хърватия сега е да използва присъединяването си към ЕС за икономическо развитие и утвърждаване на демокрацията. Съзнаваме, че влизането в европейското семейство не означава, че от 1 юли в страната ни ще потече "мед и мляко", а просто че ни е предоставена възможност за напредък, а от нас зависи да се възползваме от нея. Затова членството ни в Европейския съюз е едновременно голям шанс и предизвикателство.

   - Как според Вас ще се развива Европейският съюз, който бе основан от 6 държави, след това стана клуб на развитите европейски страни, а днес е една амалгама от 28 държави?

   - В настоящия момент е трудно да се отговори накъде ще поеме Европейският съюз. От самото начало ЕС беше и ще остане "work in progress". Във всеки случай смятам, че на нас ни е нужна повече, а не по-малко Европа. Кризата, през която преминават отделните страни, членки на Евросъюза, не е предизвикана само от проблемите вътре в него, а от слабости и лошо икономическо управление в съответните държави. Питам се какво щеше да стане с тези държави, ако не беше Европейският съюз.

   За бъдещето на ЕС и за промените в него се говори интензивно и със сигурност ще продължи да е така. Но това е нормално - променят се обстоятелствата и е закономерно да се променят и институциите, и тяхната структура. Едно е сигурно - има пространство за по-голяма ефективност на съюза и за промени, които ще са от полза на неговите граждани.

   Това, което много ме радва, е, че от 1 юли Хърватия ще участва в тези дискусии и ще има право на глас при решаване бъдещето на ЕС.

    - Как виждате бъдещето на Европа с присъединяването и на останалите републики от бивша Югославия, дори и несъществуващи някога държави като Косово?

   - Бъдещето на Европа със сигурност е в нейното по-нататъшно разширяване на югоизток. Докато Европа не се обедини в рамките на своите географски, културни и цивилизационни граници, нейното обединение няма да е завършено.

   Хърватия е убеден поддръжник на политиката за разширяване на ЕС и вече изрази готовността си да помогне във всякакъв смисъл на всички държави в Югоизточна Европа за тяхното присъединяване към Евросъюза. Ние разглеждаме процеса на разширяване в контекста на гарантиране на стабилна, демократична и насочена към траен мир Европа, която включва и цялата югоизточна част на континента.

   - Докато нашите страни още не са се нарадвали на членството си, няма ли опасност този съюз да рухне?

   - Не, смятам, че ЕС няма да пропадне. Да не забравяме, че подтик за създаването му беше стремежът да се установи траен мир на континента. Европейският проект е по същество мирен и първоначалната идея за създаване на мир живее вече почти 70 години. Самите ние сме свидетели как в нашия регион - Югоизточна Европа, открити проблеми между страните и народите започнаха да се решават чрез разговори. И тази пътеводна идея за създаването на ЕС не бива да забравяме никога!

   Вярно е, че заради дългата икономическа криза се подемат дискусии за историята и бъдещето на съюза. Длъжни сме да говорим за това и щом се постигне единомислие, нещата трябва да се променят. Но когато журналистите от държавите на Европейския съюз или дори от извъневропейските страни ми задават въпроса защо Хърватия влиза в ЕС точно сега, аз им отговарям с контравъпрос: "А защо вашата държава не излиза от ЕС?".

    - Как оценявате икономическите връзки между нашите две страни за краткия период след падането на Берлинската стена и последвалия разпад на Югославия?

   - Сътрудничеството между страните ни за съжаление е по-малко от онова, което би могло да бъде, и със сигурност сега е подходящият момент за промяна. В тази връзка искам да поканя всички българи да посетят Хърватия и да опознаят природните й красоти - от Плитвичките езера до Адриатическото крайбрежие и островите.

   - В политически план как се развиват отношенията ни, след като вече сме партньори в НАТО и в ЕС?

   - Смятам, че нашите две държави си сътрудничат много добре, а близкото общо членство в Евросъюза ще бъде допълнителен стимул за заздравяване на връзките помежду ни.

   - Свързват ни много неща в историята - и първата славянска азбука, и делото на епископ Йосиф Щросмайер. Познават ли обаче хърватите нашата страна и с какво я свързват днес?

   - Въпреки че историческите ни връзки датират от векове, мисля, че все пак не се познаваме достатъчно. И точно членството ни в Европейския съюз ще ни даде възможност да се опознаем по-добре, да се срещаме по-често и да си сътрудничим на всички равнища. От по-младите поколения, които ще пътуват и ще участват в студентски обмен, до хората на бизнеса, които може би ще намерят общ интерес в различни делови начинания. Ние сме народи, близки по много неща, а и никога не сме имали спорове помежду си. Следователно съществува огромен потенциал за отлично сътрудничество.
Интервю на Валентин Костов
горе