архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ВЯРА стр.28, бр.3, година XIX, 2012г.
Ларнака - възкръсваща като четиридневния Лазар
Горан Благоев
В наши дни храмът "Св. Лазар" е най-голямата светиня на Ларнака и една от трите най-добре запазени византийски църкви в Кипър.



   Смята се, че няма човек с по-необикновена съдба от тази на Св. Лазар. Да умреш едва тридесетгодишен, цели четири дни след кончината си да бъдеш възкресен, после да живееш още 30 години и накрая отново да умреш. Човек, извървял достойно пътя си, без капчица ропот и съмнение във всемогъществото на Този, който е предначертал пътя му. Това поне ни говори Евангелието за Лазар от Витания - единственият човек на земята, за когото се знае, че има два гроба и е бил е погребан и в двата, макар те да се намират на над 400 км разстояние един от друг. Звучи като приказка, въпреки че за християните това е неоспоримо доказателство, че Лазар наистина е бил възкресен от Иисус Христос и е завършил своя земен път на остров Кипър - далеч от родната си Юдея.

   Новият завет разказва необикновената история на праведника от Витания и неговите две сестри Марта и Мария, които Иисус Христос много обичал и често се отбивал в дома им. По тази причина Лазар е известен и като "приятелят на Христос". При едно от своите гостувания Синът Божий разбира, че неговият другар е починал преди четири дни. Скръбта на Лазаровите сестри толкова Го трогнала, че Той се запътил към каменната гробница, където било положено тялото на покойника, и извършил най-потресаващото от всичките си чудеса - съживил мъртвец. Така Иисус показал на света, че единствено Бог има власт над смъртта и тлението, че само Той може да върне живота там, където смятаме, че е невъзможно - в тялото на четиридневен покойник. Затова Църквата го възпява като "четиридневният Лазар". И за да върне на всеки смъртен надеждата за вечното тържество на живота, Бог не приключва своето чудо до тук. Той отрежда на възкресения Лазар още тридесет години живот.

   Лазар неминуемо е бил свидетел на Възкресението и Възнесението на Спасителя, а сетне и на раждането на Църквата в първата за християните Петдесетница. После не го подминават и гоненията, които юдеите предприемат срещу зараждащата се християнска общност. След смъртта на първия мъченик за Христовата вяра - Св. архидякон Стефан, край стените на Йерусалим Лазар и още двама изтъкнати Христови последователи - Максимин и Келидоний, са качени на една лодка без весла и пуснати в морето. Християните вярват, че сам Бог направлявал лодката и отвел тримата край бреговете на Кипър. Тук те започнали да проповядват Христовото учение сред местните езичници, а Лазар станал първият епископ на Китион - днешна Ларнака. Една легенда, вероятно от по-късно време, разказва как приятелят на Христос дал урок на една стисната жена. Обхождайки околностите на Китион, той потърсил изворче, за да утоли жаждата си. Като не открил, Лазар помолил една жена, която работела на лозето си, да му откъсне чепка грозде. Тя обаче му отказала, оправдавайки се, че заради сушата нямало реколта. "А това какво е?" - посочил светецът към пълната с грозде кошница. "Сол" - отвърнала му жената. "Е, щом е така, цялото ти лозе да изсъхне и да се превърне в солено езеро" - отговорил кротко праведникът от Витания. Когато разказват тази легенда в Ларнака, упътват поклонниците и туристите към Соленото езеро, което е на 5 км от града, и не пропускат да припомнят, че след тази случка всички жители на острова започнали да се славят като много гостоприемни.

   Св. Лазар починал в Китион на 60-годишна възраст, което всъщност е големият парадокс и голямата надежда на християните. Христос възкресява Лазар единствено за да продължи земния си път.

   Макар че веднъж е вдигнат от мъртвите, това съвсем не означавало, че той отново няма да умре, защото всеобщото възкресение за вечен живот, проповядвано от Спасителя, ще настъпи едва в Съдния ден. А дотогава смъртта, макар и временно явление спрямо вечността, отново ще има власт над хората, включително и над тези, които Бог веднъж вече е възкресил... Няма сведения как е бил почитан вторият гроб на възкресения Лазар в ранните векове на християнството. Следите му се губят по време на арабските нашествия в Кипър. През 890 г. обаче жителите на Китион откриват каменен саркофаг с надпис "Лазар четиридневния, приятел на Христос". Нямало съмнение, че вътре се намират мощите на праведника от Витания, който разпространил Христовата вяра в източните части на Кипър. Осемнадесет години по-късно византийският император Лъв VI Мъдри решил, че повече подобава нетленното тяло на светеца да бъде в столицата на империята и наредил то да бъде пренесено в Константинопол. В Китион останал саркофагът, в който се намирало Лазаровото тяло. На мястото, където бил открит, издигнали каменна църква в негова чест. Тя е трикорабна и първоначално била увенчана най-малко от три купола, които й придавали особено изящен вид.

   Саркофагът на Св. Лазар несъмнено е бил обект на толкова голяма почит, че когато през ХIII в. венецианците превзели Кипър, те започнали да наричат града не със старогръцкото му име Китион, а Ларнака - от думата "ларнакс", която се превежда като "ковчег" вероятно в чест на каменния саркофаг-реликварий с Лазаровите мощи. На 2 ноември 1972 г. при последната голяма реставрация на средновековната църква в основите й са открити няколко саркофага от I в. Почудата е всеобща, когато археолозите повдигат тежкия капак на единия от саркофазите и в него откриват човешки череп и кости. Макар никой да не може да каже със сигурност дали става въпрос за чудотворните останки на Христовия приятел от Витания, Кипърската църква утвърждава вярването, че това е наистина главата на Св. Лазар и че в края на IХ в. в Константинопол е пренесена само част от нетленното му тяло, а другата е оставена в Китион. Сега всеки вярващ може да се поклони пред реликвата, която е поставена в специално изработена архиерейска корона от сребро и позлата в резбована рамка с балдахин в центъра на храма до южната колона. А след това да се спусне в криптата, където няколко сребърни кандила постоянно горят над античния саркофаг с надпис "Лазар четиридневния...". Чак до началото на ХХ в. църквата е смятана за неизменна спирка от поклонническите маршрути до Светите земи.

   През столетията неведнъж са правени опити да се оспори вярването, че Лазар от Витания е проповядвал и умрял повторно в района на Ларнака. Римският благородник Пиетро де ла Вале, който посещава града в началото на ХVII в., споделя в своя пътепис, че съмненията дали Лазар е живял на остров Кипър и е учил тукашните хора на словото Божие се оборват от чудесата, които той твори ежедневно в своя древен храм. И в наши дни криптата, където се намира саркофагът, е отрупана с малки восъчни фигури на хора или части от тялото. Наблизо има ателие, което ги приготвя специално за тези, които искат да поднесат на светеца своя благодарствен дар за получено изцеление или друга помощ. Така гръцкият свят отдавна е християнизирал античната практика да се поднасят вотиви (фигури-оброци) като подаръци на боговете.

   Казват, че в Кипър има няколко църкви, които са творили история, и тази на Св. Лазар без съмнение има особено заначение. В нея буквално се отразява превратното минало на острова. През ХIII-ХIV в., докато Кипър е под властта на кръстоносците, храмът е преустроен в готически стил, а около него е изграден бенедиктински манастир. През 1571 г. - в първите векове на османското владичество - църквата е превърната за кратко в джамия и трите й уникални купола от IХ в. са разрушени. Две десетилетия по-късно османците я продават на Православната църква и тя отново започва да действа като християнски храм. Възстановява се и манастирът около него. От началото на ХVIII до средата на ХIХ в., когато Кипър се освобождава от османска власт, "Св. Лазар" е катедрален храм на Ларнака. Той концентрира около себе си не само богослужебния живот на града, но се превръща в неговото най-важно просветно и благотворително средище. С други думи тази църква изпълнява функциите на етно-религиозен и политически център за православните кипърци в района на Ларнака. Историкът Н. Кириазис пише, че църквата "Св. Лазар" основавала и финансирала училища, грижела се за болници, поддържала гробища, помагала на бедните, давала помощ на всеки, който бил в нужда - "един силен и мъдър стожер на Ларнака". И днес "Св. Лазар", макар вече да не е просветен и политически център на града, продължава да бъде неговото духовно сърце. Всяка година на Лазаровден от тук тръгва живописно литийно шествие с чудотворната икона на светеца в съпровод от църковни песнопения и духова музика. Жителите на Ларнака вярват, че Свети Лазар е техният небесен закрилник. Затова и църквата му винаги е оцелявала, въпреки изпитанията на времето - както своя небесен патрон тя също възкръсва, за да носи вяра и надежда за вечния живот в Бога.
горе