архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АРТ стр.48, бр.3, година XVII, 2010г.
Чидем Соярслан: Оперните певци са мост между композитора и публиката
Едва 27-годишна, турската оперна певица Чидем Соярслан вече има множество награди от международни музикални конкурси - "Международни млади виртуози", София, "Млади музиканти", Истанбул, Първи международен конкурс за песенно изкуство в рамките на Австрийските музикални седмици 2009, София, 28-ия Международен оперен конкурс "Ханс Габор" Белведере, Виена 2009.

Последното посещение на Чидем Соярслан в България е в края на месец април 2010 г. по време на XIV Австрийски музикални седмици, организирани от Австрийското посолство в България. Фестивалът се провежда от 22 април до 21 май 2010 г. във Велико Търново, Видин, Пазарджик, Пловдив, Русе и София. В рамките на програмата на Австрийските музикални седмици Чидем Соярслан взема участие в концерта за откриването на фестивала в зала "България" заедно със Софийската филхармония. Освен това изнася камерни концерти с пианистката Мария Червенлиева във Велико Търново, Русе и в сградата на Австрийското посолство в София. В програмата на камерните концерти са включени както австрийски, така също български и турски композитори.

   - Пели сте в много европейски градове, които се различават по своя дух и култура. Каква е разликата да пеете във Виена, Антверпен, София или Истанбул? Различна ли е публиката, или почитателите на операта са еднакви по целия свят?

   - В момента, в който излезеш на сцената, това, в коя държава се намираш, спира да има каквото и да било значение. Духът на оперната зала се определя от културата, духа, героите и периода на конкретната опера, която се изпълнява. Имам изпълнения в много различни държави. Все пак за мен те са едни и същи. Понякога се превръщам в затворничката в двореца Констанце, понякога в Кралицата на нощта с всичките й зли планове, понякога в обърканата Фиордилиджи, а друг път - в гордия призрак мис Джесел... Никога няма да имам възможност да опозная своята публика. Въпреки това оперната публика познава всички герои и ги уважава по целия свят, където и да се изпълняват тези оперни представления. Тя съзнателно избира да посвети времето си на операта, вместо да се съобразява мързеливо с баналната телевизионна култура.

   - Смятате ли, че операта се намира в период на упадък в момента?

   - Не мисля, че операта запада. Вярно е, че на много оперни зали се наложи да орежат бюджетите си заради текущата икономическа криза. Въпреки това почитателите на операта са лоялна публика, а новото поколение има голям интерес към това изкуство.

   - Според вас какво е необходимо, за да достигне оперното изкуство до повече хора, и по-специално до повече млади хора?

   - Смятам, че изключително много неща вече се правят, за да достигне оперното изкуство до повече хора. Например можете да видите една и съща опера, поставена по различни начини на различни места по света. Модерните версии привличат повече младежката публика, докато тази, която е по-консервативна, е склонна да избира по-класически версии. Някои хора предпочитат да слушат опера на собствения си език, а не в оригинал, тъй като по този начин тя придобива повече "смисъл" за тях. Така че в съответствие с предпочитанията на публиката, оперните театри поставят преведените варианти на произведенията. Освен това обикновено те имат специални проекти, насочени към младите хора и децата.

   - Коя от вашите роли е най-близо до характера ви?


   - Не съм сигурна кои са най-близо до моя характер. Но Кралицата на нощта и мис Джесел са най-далеч от характера ми. Може би именно поради тази причина най-много обичам да ги изпълнявам.

   - Има ли оперен изпълнител, на когото се възхищавате и защо?

   - Мария Калас... Тя е първата оперна певица, която чух, моят първи и последен обект на възхищение, причината, която стои в основата на моя избор на операта.

   - Какво бихте искали да постигнете в кариерата си?

   - Кариерата ми тъкмо започва и е твърде рано да я моделирам. Със сигурност имам своите професионални цели и бих искала да дам всичко от себе си, за да имам опита, който ще ми позволи да ги постигна по сигурен и определен начин.

   - Какво е операта за вас? Какво ви дава и какво ви отнема?

   - Операта заема основна част от живота ми, откакто станах на тринадесет години. Чрез операта като изразно средство човек може да покаже не само възможностите на човешкия глас, но и широкия спектър на човешките емоции. Откакто избрах операта за своя кариера, съм вложила много усилия в нея и понякога това се оказва много изморително. И все пак се чувствам твърде млада, за да отговоря на въпроса ви какво ми отнема и какво ми дава операта. Тъкмо започвам пътешествието си на оперна певица и всичко, което знам, е, че ме прави много щастлива.

   - Какво чувствате, когато сте на сцената?

   - Смятам, че ние, оперните певци, служим за мост между композитора и публиката. Имаме важната отговорност да изпълним тази задача по възможно най-добрия начин и всеки път, когато съм на сцената, чувствам радостта и честта, че съм се заела с тази отговорност повече от всичко друго.

   - Имате много награди, някои от които сте получили в България. Колко добре познавате България и българската публика?

   - Била съм три пъти в България. Досега съм имала възможността да видя София, Велико Търново и Русе. Българската публика е много позитивна, топла и приятелски настроена.

   - Кое е нещото, което най-много ви изненада в България?

   - Турската култура има толкова много общи неща с българската! Храната, която ядем, музиката, която слушаме, и дори думите, които използваме... Толкова е хубаво и изненадващо да откривам тези сходства всеки път, когато посещавам страната.
Интервю на Мария Ангелова
горе