 |
|
| СПОРТ |
стр.56, бр.2, година XV, 2008г. |
|
ФУТБОЛ
Любовта на мароканците към футбола няма нужда от доказване. Достатъчно е да се обиколят улиците и плажовете на кралството, за да се убеди човек в това.
Ето някои постижения на националната единайсеторка:
- Първата африканска страна, достигнала до евроафрикански баражи за отпадане от световното първенство, Мароко – Испания 1961 г.
- Първата африканска страна, преминала първия етап от световно първенство, Мексико 1986 г.
- Първата африканска страна, участвала в организирането на световно първенство - 1994 г.
- Първата африканска страна осигурявала съдийство на финал на световно първенство, Франция 1998 г.
- Първата африканска страна, с играч, достигнал до последна фаза на световно първенство, Швейцария 1954 г., Абдерахман Белмахджуб с отбора на Франция.
- Единствената нация, заемала 3 пъти първо място в африканското първенство на ФИФА, 1997 г., 1998 г., 1999 г.
- Първата африканска страна, участвала в Световния клубен шампионат, "Раджа" Казабланка през 2000 г.
Още по време на френската колонизация (30-те години) черната перла Ларби Бен Барек се изявява във Франция, като изненада света, карайки го за пръв път да заговори за мароканския футбол. Свръхталантливият Ларби вълнува публиката на "Олимпик Марсилия", а след това и на националния отбор (17 селекции), разигравайки изключителен спектакъл. След войната той заминава за Испания, за да се превърне в звезда на "Атлетико" Мадрид.
На Мондиала през 70-те години под ръководството на Благое Видинич отборът на Мароко накара света да заговори отново за него в мач срещу реномирания отбор на Германия. Бекенбауер и Герд Мюлер успяват да си върнат преднината, но в онзи ден африканският отбор дава добър урок на една от световните сили във футбола. Съотборниците на Баму доказват, че във футбола подценяването на противника не е качество.
През 1976 г. в Адис Абеба Мароко се представя като шампион в Купата на африканските нации. През тази година в рамките на националната селекция Ахмед Фарас, носител на "Златната топка" на Мароко, подари на страната нейната първа и единствена шампионска купа на Африка.
Шест години по-късно Мароко печели златен медал на Средиземноморските игри през 1982 г.
На 11 юни 1986 г. в Гуадалахара, Мексико, Мароко играе срещу Португалия. Коментаторите вещаят победа на португалците. Въпреки това се случва точно обратното. Африканският отбор печели с 3:1 и оглавява групата, изпреварвайки Англия. Целият свят аплодира играта на съотборниците на Заки. Африка отбеляза, без излишна скромност, че за пръв път в нейната история неин отбор се класира за втори кръг на световно първенство.
След скромното си представяне на Мондиала в Съединените щати през 1994 г. мароканците отново влизат във форма през 1998 г. във Франция. Съотборниците на Нуредин Найбет показват най-доброто от мароканския футбол. Те играят важен мач срещу Норвегия, където завършват с равен резултат, въпреки че на два пъти повеждат в резултата.
АТЛЕТИКА
Атлетиката като основен олимпийски спорт е и най-силният национален спорт за Мароко. Всъщност това е националният олимпийски спорт. Това е дисциплината, донесла на Мароко най-много отличия и медали - от обявяването на независимостта до ден днешен, и най-много световни отличия от 1983 г. насам благодарение на последователната политика за подготовка на атлети на високо ниво, предприета от мароканската държава.
Мароко успява да влезе в световния Топ 10 на атлетиката с:
- шесто място през 1997 г.,
- пето през 1999 г.,
- осмо – 2001 г.,
- девето – 2003 г.,
- единадесето през 2005 г.
Атлетиката е и най-практикуваният спорт в Мароко, с повече от 450 клуба и специализирани асоциации.
Известни имена в световната атлетика са мароканците Саид Ауита, Хичам Ел Геруж, Науал Ел Мутауакел, Нежа Бидуан.
Саид Ауита е роден на 2 ноември 1959 г. в Кенитра. Преди да стане атлет, е искал да бъде футболист. През 1985 г. в рамките на един месец Саид Ауита е успял да подобри световните рекорди в дисциплините 1 500 м и 5 000 м. Неговият рекорд на 5 000 м все още не е подобрен. На 22 юли 1987 г. в Рим (Италия) той постига резултат от 12’ 58" 39 и поставя олимпийски рекорд - 13’ 05" 59, на 11 август 1984 г., по време на олимпийските игри в Лос Анжелис (САЩ).
Той е първият, завършил под 13-минутния праг, с резултат от 12’ 58" 39 в дисциплината 5 000 м и е единственият атлет до момента, трикратен носител на Гран при за атлетика. Поставил е световни рекорди на 5 дистанции, два от които – олимпийски. Между юли 1985 г. и септември 1987 г. е постигнал 44 последователни победи на 9 дистанции, преди да отбележи пропуск в дисциплина, която дори не е негова (3000 м бягане с препятствия).
Хичам Ел Геруж е роден на 14 септември 1974 г. в град Беркан. Неговата световна кариера започва през 1994 г. и веднага се налага като един от най-добрите бегачи на средни разстояния, като завършва втори на 1 500 м на световното в Гьотеборг през 1995 г. Носител е на награди от:
- Летни олимпийски игри 2000 г., Сидни, Австралия - сребърен медал на 1 500 м.
- Летни олимпийски игри 2004 г., Атина, Гърция - златен медал на 1 500 м, златен медал на 5 000 м.
- Световно първенство по лека атлетика в Гьотеборг, Швеция, 1995 г. - сребърен медал на 1 500 м.
- Световно първенство по лека атлетика в Атина, Гърция, 1997 г. - златен медал на 1 500 м.
- Световно първенство по лека атлетика в Севиля, Испания, 1999 г. - златен медал на 1 500 м.
- Световно първенство по лека атлетика в Едмънтън, Канада, 2001 г. - златен медал на 1 500 м.
- Световно първенство по лека атлетика в Париж, Франция, 2003 г. - златен медал на 1 500 м, сребърен медал на 5 000 м.
- Турнир "Златна лига" - победител през: 1998 г., 2000 г., 2001 г., 2002 г.
Също така е поставил следните световни рекорди на открито: 7.09.1999 г. (2 000 м) 4’ 44" 79, Берлин, Германия; 7.07.1999 г. (1 миля) 3’ 43" 13, Рим, Италия; 14.07.1998 г. (1 500 м) 3’ 26" 00, Рим, Италия. И рекорди в зала: 12.02.1997 г. (1 миля) 3’ 48" 45, Гент, Белгия; 2.02.1997 г. (1 500 м) 3’ 31" 18, Щутгарт, Германия.
Науал Ел Мутауакел е родена на 15 април 1962 г. в Казабланка. Понастоящем е министър на младежта и спорта. Спортната си кариера започва през 1978 г. През 1980 г. нейният треньор я съветва да избере дисциплината 400 метра бягане с препятствия, преди да спечели Шампионата на Африка на тази дистанция.
Тя е носител на златен медал от Средиземноморските игри в Казабланка, през 1983 г., годината, в която записва спортно образование в Щатите. През 1984 г. Ел Мутауакел влиза в историята като първата жена от арабския, африкански и мюсюлмански свят, спечелила златен медал на олимпийските игри в Лос Анжелис, подобрявайки същевременно рекорда на Африка на разстояние 400 метра с препятствия, с резултат от 54 сек. 61 стотни.
На 15 октомври 2007 г. тя встъпва в длъжност министър на младежта и спорта в правителството на министър-председателя Абас Ел Фаси.
Нежа Бидуан е родена на 18 септември 1969 г. в Рабат. Изявява се в дисциплината 400 м бягане с препятствия. Тя е световна шампионка през 1997 г. и 2001 г. Освен това е носителка на бронзов медал от летните олимпийски игри през 2000 г., сребърен медал от световното първенство по лека атлетика през 1999 г.
|
|
| Министерство на младежта и спорта на Кралство Мароко |
|
| горе |
|
|
|
|
