архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ГРАДОВЕ стр.34, бр.3, година XIII, 2006г.
Линц: между пътеводителя и лиричния дневник на спомените
ст. н. с. д-р Ерика Лазарова
   Живописно разположен на двата бряга на Дунав, в хълмиста област, където започват красивите меандри на реката, Линц е третият по големина град в Австрия и политико-административен център на провинция Горна Австрия. Неговите граждани с любов го наричат “пулсиращо сърце” на областта, която още в древността има важно стратегическо значение за Римската империя, а античното поселище Лентия (от келтското название “лентос” или извит, закривен) е свидетелство за прозорливостта на пълководци и стратези, видяли в извивките на могъщата река благоприятни условия за бъдещ процъфтяващ урбис. Смята се, че и нибелунгите са плавали по нея.

   За значимо селище в същинския смисъл на думата на територията на днешен Линц може да се говори от втората половина на VII в., като след още един век, през 799 г. вече си използва израза “locus Linze”. Значението му нараства през десетото столетие при Отоните и по-късно при Бабенбергите, когато се осъществява успешно строителство в сравнително голям мащаб. През 1236-1246 г. официално добива статус на град. През ХIII в. нараства стопанското му значение, а през следващите две столетия нараства политическата му роля и вече е предпочитано убежище за изгряващи владетели или царски особи в изгнание и висши духовници като Катерина Полска и ерцхерцог Матиас. Показателен е фактът, че сватбата на Фердинанд I с Анна Унгарска през 1521 г. довежда до възникване на феномена “Австрийска монархия” (“Monarchia Austriaca”) през 1526 г.

   Интригуваща е и религиозната история на Линц, където още от 1521 г. се усеща духът на Реформацията. През 1600 г. надмощие вземат йезуитите, осъществяващи контрареформацията и подкрепени след 1606 г. от капуцините...

   Но един град е много повече от данни в пътеводителя, колкото и съвършен в информативността или занимателността си да е той. Едва емоционалното съпреживяване го кара да оживее. Когато за първи път се разхождах по улиците на Линц, градът беше потънал в сняг, а температурата беше паднала на -100, което ни най-малко не се отразяваше на предколедното настроение и явно не тревожеше неговите граждани и гости от областта, дошли за празнични покупки в местната метрополия. Те отлично се забавляваха на коледния базар на т. нар. Главен градски площад - “един от най-просторните и представителните сред средновековните площади в Европа”, както побързаха да ме осведомят с гордост в гласа моите приятели.

   Историческата забележка увисна във въздуха, защото точно в този момент развеселена групичка тръгна към нас с чаши греяно вино в ръка и поведохме един от онези подчертано сърдечни и жизнерадостно дълбокомислени разговори между непознати, които са възможни единствено преди Рождество, когато край теб се носи музика от любими песни, ухае на меденки, печени наденички и картофи със специален сос. А очите човешки просто не знаят къде да се спрат сред смайващото многообразие от гиздаво украсени елхи и елхички, изобилие от пъстроцветни светлинни гирлянди, море от коледни декорации - венци, свещници, пирамиди, украси от стъкло или “селски” - от слама, сплетена така, че да образува ефектни звезди, комети, венчета, камбанки и какво ли не още. Ще добавя още за щандовете с купища плюшени животни и изобилието от свещи във всевъзможни цветове и нюанси и с всякакви форми, за каквито в тоталитарното ми детство само можех да си мечтая.

   За втори път видях Линц, потънал в пищна юнска зеленина, когато усвоявах тънкостите на компютърното знание в университета “Йоханес Кеплер”, подготвяйки се в зората на демокрацията в България да получа диплома за културен мениджър. Без да подозирам, че след броени години всеки втори човек у нас ще се закичи с подобна тапия, раздавана щедро от всевъзможни вузове и филиали към тях. Остана ми обаче споменът за образцовата материална база и организация на висшето образование в Австрия, както и прекрасни картини, запечатани върху филмовата лента на паметта. Някои от тях връщат в забавен каданс сцени от Петдесетница, сред които изпъкват модерни млади жени, облечени в народни носии, които тук се носят кипро - с видимо удоволствие и гордост от верността към традицията или на преден план излиза пищна сватбена процесия, отправена към издържаната в кралско жълто Църква на урсулинките.

   Много се оказват и “моментните снимки”. Някои от тях бях позабравила - например изкачването на височинката към крепостта, а сега “Ландес музеум”, приютил съкровища, илюстриращи богатото минало на града, който изглежда особено впечатляващ в позлатата на залеза. Но пък не съм забравила особеното настроение, излъчвано от малката винарна от другата страна на хълма, където не е рядко някой от посетителите да запее. Но не защото е “на градус” заради поредната чаша искрящо вино. Просто австрийците обичат музиката и тя наистина е част от техния бит, душевност, култура. Та нали и валсовете на Щраус, придобили с времето салонен блясък и светски гланц, са родени именно за кръчмите и танцувалните салони, а не само за балните зали на някой известен граф във Виена, Будапеща или дори Санкт Петербург?!

   Убедила съм се, че Линц е красив дори при дъжд или в мъгла. Особено, ако съзерцаваш от някой мост как капките целуват реката или си седнал на завет, например в безистена на ул. “Ландщрасе”. Прави впечатление, че в сравнение с Виена класическият град на “културата на кафето”, тук кафе-сладкарниците като че ли са по-малко. Пък и в последните години сериозна конкуренция им правят заведенията за бърза закуска, добре възприемани от тийнейджърите и гастарбайтерите, но остро критикувани от жителите-кореняци на красивия град на Дунава, предпочитащи да си побъбрят с приятели в атмосферата на спокойствие и изискан уют, характерен за типичното “виенско кафене”.

   В него можеш да прекараш половин ден на чаша кафе и парче топъл щрудел - със сметана или топъл ванилов сос по избор, като междувременно преглеждаш вестниците, закачени на специални стойки, а ако си писател или журналист дори можеш да подготвиш (част от) поредната си творба или статия. Линц обаче е предимно индустриален град и тук по-рядко може да се случи някой известен поет като Петър Алтенберг да свърже работния си делник трайно с кафене “Грийнзтайдл” или ако е адвокат с добра клиентела да обяви, че приема посетители “всеки ден от 9 до 11 и от 15 до 18 часа в кафене “Ландсман”.

   Център на бурно развиваща се индустрия още от началото на ХIХ в., за Линц е характерен по-скоро забързаният, делови ритъм на всекидневието, сред което кафенета и църкви, паркове и пивници, ресторанти и музеи, интернет-клубове и галерии си остават малки острови на спокойствието и душевната отрада в иначе доста стресовото всекидневие.

   Исторически най-напред се развива преработващата промишленост, залагаща на местните суровини - вълна, кожи, дърво и желязо. Нейната генеалогия ни връща към римската древност на провинцията около Лентия или Лауриакум, чийто граници всъщност бележат една доста обширна област между днешните Регенсбург и Еннс. С развитието на модерните комуникации и усвояване опита на индустриалната революция, и особено след като през 1837 г. от Виена към Линц поема първият параход, а през 1858 г. започва да функционира железопътната линия между двата града, стартира същинският му възход като стопанско средище от изключително значение за австрийската икономика с най-прогресиращи отрасли: корабостроенето, строежа на локомотиви, текстилното производство, хранително-вкусовата промишленост.

   Днес 45 % от населението е заето в производствената сфера и в рекламата, а Линц си остава според пътеводителите с водещо място в стоманодобивната промишленост, машиностроенето, производството на кокс, стъклопакети, отоплителни и електроинсталации, изолационни материали. Паралелно се развиват оптиката и фотооптиката, строителният и хранително-вкусовият

   бранш с акцент върху бонбонената, сладкарската и тестената продукция, производството на консервни, спиртни и безалкохолни напитки и др.

   През 30-те години Хитлер разработва амбициозен план, предвиждащ превръщането на Линц в икономически платцдарм за стратегическото настъпление на изток. Желанието му е да го превърне също така в крупен културен и политически център. Крахът на Третия райх, наравно с разрушителните бомбардировки на съюзниците, сериозно засягат снагата на града, протегнала се на цели 100 км2. Гражданите от епохите на индустриалния бум не харесват твърде облика му, понеже започналото гигантско, за да не кажа мегаломанско строителство на жилища за пролетариата, превърнало “дунавската перла” в типичен работнически град.

   Всъщност неговото “лице” започва да помръква още с първите стъпки на индустриалната революция. Сигурно затова населението се опитва да компенсира видимото посивяване на урбанистичния пейзаж със смели архитектурни проекти като построяване на прекрасна неоготическа катедрала “Непорочното зачатие на Мария”, чийто основи за изградени през 1862, а е завършена чак през 1924 г. Най-поразяващото е обаче, че когато човек застане пред внушителната й фасада, има усещането, че гледа някоя от нейните славни посестрими в Париж, Лион или Милано - толкова изящна е тя и така филигранно са изпипани всички архитектурни и скулптурни детайли. Сигурно, защото е издигната според плановете на кьолнския майстор Винценц Щатц, въплътил в тях представата си за катедралния храм като пламтяща от вяра душа, обърната към Създателя.

   За щастие центърът на Линц и до днес е запазил зрими следи от миналото, макар да не са съхранени много паметници от Средновековието и особено от Ренесанса. Най-осезателно се усеща силното бароково влияние в Стария град (но и в престижните квартали) с лъкатушните улички и стилни църкви, достолепни домове и елегантни бутици, представящи щедро европейската мода. Има часове на деня и особено вечери, когато времето изглежда спряло, ако знаеш точно от кой ъгъл да погледнеш към “сърцето” на Горна Австрия с неговата повече от 2000-годишна история.

   Китни и интересни с културното си минало са и предградията. Само за броени минути се стига до Вилхеринг, чиято прекрасна капела в стил рококо - призната единодушно от специалисти за най-красивата в цяла Европа, поразява с изящната си архитектура и парково строителство. От другата страна на Дунав се намира абатство “Свети Флориан”, също един шедьовър на архитектурното и художественото майсторство. И ако имате щастието като мен да попаднете в някое от многобройните частни хотелчета с неповторима атмосфера, ще почувствате, че не лукса, а сърдечността и уютът най-вече сгряват душата и тялото.

   Любителите на красивите панорамни гледки стопроцентово ще бъдат удовлетворени, ако предприемат кратко пътешествие със сити-експреса до емблематичния за града Пьостилнгберг. Ватманът със сигурност няма да пропусне да обяви на пътниците в атрактивните вагончета, че се изкачват по най-наклонения релсов път в Европа, изграден през далечната 1898 г. Препоръчвам горещо и пътуване с корабче по Дунав. Първо, защото Линц е твърде значимо и интересно пристанище, и второ, защото от палубата се разкриват наистина възхитителни гледки във всеки един сезон и във всеки един час от денонощието.

   В началото на ХХI в. Линц определено е град с висока култура и развит туризъм. Той добива нов имидж след откриването през 1966 г. на Кеплеровия университет, а през 1973 г. - и на Художествена академия. Достатъчно е да споменем също, че тридесет и шестата симфония на Моцарт е наречена “Линц”. Тук е родното място и на един от най-известните композитори-модернисти Антон Брукнер, чието име носи функционалната съвременна концертна сграда, а домът му е превърнат в музей, сполучливо разкриващ интимния свят на големия музикант. През 1979 г. градът на Дунава става домакин на фестивала “Арс Електроника” - един от първите, предлагащи трибуна за т. нар. електронни изкуства и утвърдил се за броени години.

   Твърде популярни са многобройните музеи, сред които ще отбележа Музеят на изкуствата “Лентос” и Ботаническата градина, която е едновременно изследователски и учебен център. Многочислени са локалите със собствена сцена, където известни театрали и певци представят пред публиката известни класически творби или популяризират най-актуалното в съвременния художествен живот. Кметството и “локалният парламент” често дават вдъхновяващ пример за мащабни културни инициативи, предлагащи между другото възраждане традицията на народната култура и утвърждаване духа на съпричастност към нейните ценности чрез събиране гражданите на тържества на открито и мегаконцерти със световноизвестни изпълнители.

   Накратко, за всеки - независимо дали е местен жител, или турист, дете или възрастен, е гарантирано, че ще намери достатъчно и наистина качествена “храна за душата” в Линц. Но ако предпочита да опознае околностите, го очакват вълнуващи срещи с градчета като Ефердинг или Леондинг, чиито автентични старинни площади, замъци и църкви са излезли сякаш от книга с приказки. Поръчате ли си в някое от приятните кафенета заедно с чашата “мока” и едно парче от сладкиша, дал името на метрополията - “линдзера”, може би ще се съгласите с непретенциозното стихче, което от дълги години е своеобразно лого и на кулинарното изкушение, и на самия Линц: “Дори и думите на поета са безсилни пред парче линдзерова торта”. И ще разберете философията на австрийския култ към сетивната красота и радостта от живота във всичките им проявления.
горе