архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ стр.14, бр.3, година XII, 2005г.
Геополитиката и ролята на ЕС Германия и България
Симеон Николов*




   Докато 12 източноевропейски страни намериха своя път към ЕС, а 2 съоснователки на Съюза отхвърлиха Договора за конституция и предизвикаха опасения за бъдещето, експертите единодушно ни напомнят, че ХХI в. ще бъде век на Азия, а не на Европа. Те безспорно са прави, но процесите са взаимообвързани. Динамиката на промените обаче е такава, че трудно могат да се правят прогнози. САЩ са на път да наложат еднополюсния модел, макар и не за дълго. Оформящият се още сега триъгълник Русия - Китай - Индия подсказва, че може да се роди и някакво икономическо формирование, чиято мощ и икономическа политика ще слагат отпечатък както на световната икономика, така и на връзките със съседни региони. Важен фактор ще бъде изходът от противоборството за овладяване на нефтените и газови ресурси и съответните нефтопроводи и газопроводи към Западна Европа и САЩ, от една страна, и към Китай, Индия и Япония - от друга. Трети фактор на въздействие е ролята на САЩ в стремежа им за установяване на контрол над Кавказо-каспийския регион, евентуално провокиране на ислямски сили и недоволни регионални елити и създаване на пояс на нестабилност около Русия, Китай и Индия, което ще се отрази и в икономически план.
   Поради горните перспективи би трябвало да се държи сметка за изграждането и развитието на един североизточен мост Украйна - Русия към този регион и друг, югоизточен мост - Балканите и Турция, към същия регион.
   Това би могъл да реализира един силен ЕС, но евентуален окончателен провал на Договора за конституция би забавил превръщането на Съюза в световна сила. Освен това и сегашното състояние на отношенията на ЕС с Украйна, Турция и Балканите обаче поражда съществени спорове, чието решаване би имало сериозни последствия за бъдещето. По всяка вероятност ЕС ще започне преговори с Турция на 03. 10. 2005 г., въпреки многото европейски гласове против това, станали дори една от причините включително и за отхвърляне на Договора за конституция във Франция и Холандия. Украйна е в списъка на ЕК за политика към новите съседи, т. е. без близка перспектива за членство, а на 21. 02. 2005 г. подписа План за действия “Украйна - ЕС”.
   Общото за двете страни е важното стратегическо положение, което заемат, големите пазари, които биха се разкрили за ЕС, и ролята им на бариера или канал за организираната престъпност и емиграционни потоци от Кавказкия регион и Близкия Изток. С това двете страни са важни и за България, политиката и икономическите й връзки в Черноморския регион.
   От друга страна, различията между тях са големи дори само заради това, че Украйна се смята за център на Европа. А включването на огромна маса мюсюлманско население в Съюза е един от най-оспорваните въпроси от противниците на приемането на Турция.
   И двете страни проявяват силни амбиции и висока чувствителност по въпроса за принадлежността им към Европа. Турция е натоварена обаче с много повече негативи, но в това отношение Украйна не печели автоматично политически предимства при евентуални бъдещи сравнения между двете страни.
   Малко политолози биха се осмелили да предскажат какво ще е бъдещето на Русия, но от него ще зависи повече влиянието върху Украйна, отколкото такова върху Турция. На второ място след Русия за Украйна е важна една държава като Германия. В средносрочен план се очертава все по-трудно постигане на единна политика на ЕС по отношение на Русия, дори известно разделяне на членките й на два лагера. От друга страна, е важно, дали ще прерасне в стратегически оформящ се съюз Русия - Германия - Франция - Испания, който би искал една повече европейска, отколкото американо-центристка Украйна. Независимо от приетите 4 пътни карти ЕС - Русия (”четирите общи пространства”- на икономиката, на свободата, сигурността и правосъдието, на международната сигурност и на науката и образованието), остават различните политико-военни подходи към сигурността от страна на Русия и ЕС, а тези различия обуславят логиката на поведение към съседите, в случая - Украйна.
   Претенциите на Турция, развитието на преговорите с нея и малката вероятност ЕС да отиде на преговори с друга страна, преди да реши проблемите си с Анкара, също ще се окажат един съществен фактор.
   Турция, която между 2010-2015 г. ще има най-многобройното население сред страните от ЕС, ако стане член, ще придобие определена тежест и не само ще поиска, но и ще се държи като водеща сила, включително и във формирането на политиката му и преразпределението на финансовите средства. Има известен риск Турция да въвлече страните от ЕС в решаване на свои проблеми в източна и югоизточна посока и да инструментализира по този начин евентуалното си членство в Съюза. Тогава ЕС не би могъл да излезе на сцената като отделен актьор за решаване на проблемите в Близкия Изток, а ще бъде една от засегнатите и заинтересовани страни, което цялостно би променило възможностите и ролята на Съюза. Въпреки всичко това обаче Турция ни е необходима от гледна точка на стратегическо гарантиране на сигурността и като пример за възможно демократично развитие на ислямските страни.
   Какво би трябвало да бъде поведението на ЕС и в частност на една възлова страна като Германия със специфични отношения с Русия и огромен контингент граждани от Турция и една малка страна и бъдеща външна граница на ЕС като България?
   По отношение на Украйна те би следвало:
   - Да не допуснат в никакъв случай създаването на нова желязна завеса между Изток и Запад, да намери форми на противодействие на чувството за изолираност в украинците, да тушира икономическите и политическите асиметрии и да организира съвместно с Киев противопоставяне на потоците на организирана престъпност и бежанци, използващи Украйна като транзитна страна.
   - Да подкрепят Украйна в стремежите й да се утвърди като независима демократична държава, но без да допускат прекомерно натоварване на отношенията с Русия. Тоест, постигане на баланс, който в дългосрочен план открива европейска перспектива пред Украйна, без да я поставя пред дилема за източен или западен избор. Да съдействат за добри отношения на Киев с Москва, Вашингтон и Брюксел с ясното съзнание за общия интерес от такива.
   По отношение на Турция би трябвало:
   - Да разширяват и задълбочават своето сътрудничество по линия на външната политика за сигурност и отбрана и двустранните си икономически, политически и културни взаимоотношения.
   - Да отстояват твърдо позициите за реализиране на практика на приетите вече със закон реформи и да настояват за по-нататъшното им продължаване.
   - Да следят за спазване на поетите ангажименти по отношение на Кипър, на правата на малцинствата в Турция и демократичните принципи.
   - Да внушават на партньора си, че ЕС не е ринг, на който се поставят претенции, а работна маса, на която се спазват определени правила.
   България е заинтересована да има за съсед страна членка както на НАТО, така и на ЕС. Но може би Анкара сама ще стигне до извода, че за нея ще е по-добре да получи предлаганото й привилегировано членство, отколкото нищо. А ако доскоро можехме да кажем, че всичко ще зависи от нея, настъпилите в Европа разногласия за бъдещето на Съюза поставят под въпрос дори и това.
   С приемането на България и Румъния като че ли се достигна една граница, на която много европейци искат да спрат и преосмислят нещата. Достигната е една критична точка. От друга страна обаче, по-нататъшното разширяване изглежда неизбежно. Онези политици в Германия, които надигнаха гласове за спиране на разширяването, едва ли си представят последствията от това да се отнеме визията за Европа на народите от Западните Балкани и какво би означавало това за сигурността на континента. Гласуването за България и Румъния в ЕП съвпадна с предоставянето на Сърбия и Черна гора на възможност за започване на преговори с ЕК. Перспективата зависи много от реформите и сътрудничеството с Трибунала в Хага, но без европейска визия този регион би бил обречен, а той е непосредствен съсед на България и ще има непосредствено отражение върху общата сигурност. Прогнозата за евентуално приемане на Сърбия и Черна гора като държавна общност или като разделени до тогава страни е след 2014 г. Ако след изборите обаче дойдат на власт крайно радикални, националистически политически сили в резултат на силно разочарование от решаването на проблема с Косово, отчуждението от ЕС и НАТО може да се засили.
   Показателно е, че в Хърватия вече само 30 % вярват, че членство в Съюза би било от полза за тях. Разминаванията в ценностно отношение са още по-големи: в Брюксел не могат да разберат, как така 80 % от хърватите считат издирван военнопрестъпник за национален герой. Изводът е, че всяко отлагане на приемането на една страна-кандидат ще води до увеличаване на евроскептицизма. А някои страни по-трудно ще се справят с това да отдадат част от суверенитета си, да играят по правилата, изработени от друг. Прогнозата за приемане на Хърватия е 2009 г.
   Малките страни като България, макар и да имат своите тревоги от икономическата и политическата доминация на големите, имат и предимствата да бъдат гъвкави и да се вписват в политиката на своя регион, да се превръщат в стабилизиращ фактор, който е от значение за по-големите страни. България има предимството с това, че може да сподели своя опит от приемането ни в НАТО и ЕС с държавите от региона, които едва сега тръгват по този път.
   Страните от Западните Балкани не бяха включени в изработената от ЕК политика към новите съседи, очевидно защото бяха считани за перспективни и скорошни членки. Отхвърлянето на Конституцията на ЕС обаче ще се отрази в известна степен и на политиката към новите съседи, а това също касае България като нова граница на Съюза. Противниците на Конституцията ще засилват критиките си по отношение липсата на стратегия и визия за бъдещото разширяване на ЕС, или по-скоро за начина на интеграция. От друга страна, приетият от Европейската комисия документ за политиката към новите съседи (Русия, Украйна, Беларус, Молдова, страните от т. нар. Барцелонски процес от Сирия до Мароко, както й включените в сферата на подкрепа Армения, Азербайджан и Грузия) е отговор срещу обвиненията за твърде бързо разширяване. Изпълването му със съдържание, тоест с инициативи и от страна на България би било съществен принос в тази политика. А в това отношение ще ни е необходима помощта на основни страни-членки като Германия. Още повече че Германия има опита и знае какво струваше на Полша осигуряването на границите й с Украйна и Беларус. В случая с новите съседи обаче нещата отиват много по-далеч. Необходима е помощ за хармонизиране на законодателствата, без които не бихме могли да водим борба с тероризма и организираната престъпност, нужно е създаването на свободни търговски зони, обединяване на експертния потенциал на тези страни за решаване на общи проблеми и др. Съвместно с Германия например България би могла да се включи в разработването на проекти в съседни региони като Черноморския и Кавказкия.
   В сферата на политиката към новите съседи има широко поле за инициативи, които биха имали дългосрочен положителен ефект за региона и за Европа. А при такива инициативи няма значение дали една държава е малка или голяма. Всичко зависи от политическия елит на държавата, от формирането на активна външна политика и от подкрепата на партньорите.

   *Авторът е член на Управителния съвет на Българско дипломатическо дружество, дългогодишен дипломат, бивш съветник в МВнР
горе