архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
СВЯТ стр.23, бр.3, година X, 2003г.
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА НОРВЕЖКА НАЦИЯ
Г. С. Яклин, Норвежки полярен институт
 Разположена далеч на север, Арктика съвсем естествено представлява интерес и основна цел на норвежката изследователска дейност. Но норвежците винаги са били мореплаватели и изследователи по дух, затова погледът им бил привлечен и от Антарктика. Норвегия е единствената страна, която има научноизследователски станции и в Арктика, и в Антарктика.


Ловът и риболовът в Северния ледовит океан били за времето си едни от основните предпоставки както за икономическото развитие на страната, така и за изследването на полярните области. Полярният изследовател Фритьоф Нансен станал световноизвестен със ски-похода си сред ледовете на Гренландия през 1888 г. За да докаже теорията си за морските течения и движението на ледовете, той се оставил да замръзне с малката си платноходка "Фрам" сред ледовете на Новосибирските острови през 1893 г.

Откривателят Роалд Амундсен си спечелил световна слава през 1911 г., когато пръв пристигнал на Южния полюс, само пет седмици преди британеца Робърт Скот. През 1926 г. той отново бил на страниците на вестниците в цял свят, когато с дирижабъла "Норге" прелетял над Северния полюс, като излетял от Ню Олесюнд на Свалбард.

Свалбард - най-северната Част на Норвегия

Островната група Свалбард, с най-голям остров Шпицберген, се намира между 74 и 81 градуса северна ширина. От XVII в. Свалбард представлява интерес за европейците с големите си морски богатства. С подема на индустриализацията и параходите в Европа възникнал интерес и към въглищните находища на островната група. Първият товар с въглища пристигнал на сушата през 1899 г., а след това били създадени и много предприятия за добив на въглища. През Първата световна война само норвежци и шведи извършвали тази дейност в Свалбард. На мирната конференция след войната Норвегия предявила иск Свалбард да бъде норвежка суверенна територия. През 1920 г. бил изготвен договор "Свалбард", а на 25 август 1925 година островите Свалбард били присъединени към Кралство Норвегия. Договорът е специален, защото, въпреки че Норвегия притежава суверенитет над островната група и териториалните води, гражданите на всички страни, подписали договора (42 страни), имат еднакви права за достъп, пребиваване и определени форми на дейност според норвежките закони и правила.

Норвежкото управление на Свалбард е фокусирано върху опазването на околната среда. Години наред цел на норвежкото правителство е островната група да се нареди до най-добре управляваните диви местности в света. На площ от 60 020 кв. км съществуват само три селища. "Столицата" Лонгийр се превърна в модерно населено място с летище, хотели, университет и икономически предприятия. Тук живее губернаторът, най-висшата норвежка ръководна длъжност на Свалбард, заедно с 1400 жители, предимно норвежци. Барентсбург има 900 жители и е руско миньорско селище. Ню Олесюнд, по-рано действащо миньорско селище, днес представлява място, населявано от изследователи от цял свят. Основните отрасли на икономиката в Свалбард са изследователска дейност, преподаване, въгледобив и туризъм.

Изследователската дейност в Арктика

Норвежката изследователска дейност в Арктика включва най-вече биологични, климатични и териториални изследвания. Полярните области се определят като "early warning" за климатичното развитие, защото тук се очакват глобални климатични изменения. В тези области, в които флората и фауната са се приспособили към неблагоприятните условия на съществуване за период от хиляди години, едно бързо затопляне от няколко градуса би довело до сериозни последствия. Затова тук се залага на изследователската дейност и опазването на околната среда както на сушата, така и във водата, за да се следи ситуацията и да се вземат необходимите мерки. Следят се дебелината и размерите на ледниците, морските течения, температурата и процентното съдържание на сол във водата - това е част от изследователската дейност в Арктика.

Грижата за запазване многообразието на биологичните видове е другото предизвикателство на север. Въздушните и водните течения носят със себе си отровни вещества за околната среда, транспортирани от по-далечни области, най-вече от други краища на земното кълбо. Много от тези отровни вещества трудно се разграждат. Те се съхраняват и включват в хранителната верига. Повечето от тях са опасни за здравето и могат да нанесат поражения на имунната защита, хормоналната система, както и на зародишното развитие при хора и животни. Най-добре познато е изследването на полярните мечки в Норвежка Арктика, защото този специален животински вид е особено чувствителен към замърсяването на околната среда, тъй като те заемат най-високо място в хранителната пирамида и поемат много отрови, транспортирани по нея. Както глобалното климатично развитие, така и тази дейност са обект на силен международен интерес, затова Норвегия участва в различни международни дейности, отнасящи се към тази тема. Териториалните изследвания са нещо специално, защото географското положение на Свалбард на върха на земното кълбо способства лесното сваляне на данни от сателитите. Това увеличава постоянно интереса към островната група у норвежки и чуждестранни изследователи. Първите сателити са още от 60 години на XX век.

Информацията от сателитите може да се използва за изследване разпространението на ледовете в Арктика през годините, за проследяване движението на нефтените петна от корабите или миграцията на животинските видове, за да се придобие по-добра представа за техния начин на живот и навици.

Норвегия в Антарктика

Много хора са изследвали областите около Антарктика през XIX век. Норвегия има дълги традиции в улова на китове на север, затова не е случайно, че норвежците развиват широко тази дейност в южните морета. Мащабният улов на китове, практикуван от много нации, доведе до бързото повишаване на данъците, с които се облага. През 1935 г. влезе в сила конвенция за защита на китовете, а през 1949 г. беше създадена национална комисия за следене улова им.

Името на Норвегия се свързва с историята на Антарктика най-вече когато Роалд Амундсен достига Южния полюс през 1911 г., но норвежци участват и в първата експедиция във вътрешността на Антарктика през 1895 г., както и в презимуването там след това. През 1931 година Норвегия си присвоява остров Петър Първи, а през 1939 г. - остров Кралица Мауд Ланд на Антарктическия континент. След 1945 година седем страни предявяват иск за суверенитет върху Антарктика, затова се взема решение за подписване на Антарктическия договор, според който Антарктика е неутрална територия. Малкият, покрит с лед вулканов остров Боувет на север от областта, включена в договора, все още е норвежка територия. Никоя друга страна не е предявила претенции към него.

Днес Антарктика е област на мира и изследователската дейност. В Антарктическия договор е заложено, че континентът е демилитаризирана област. От 1990 г. сътрудничеството около договора включва най-вече работа по Анекса за опазване на околната среда към него и тук Норвегия играе активна роля. В съвместна работа се изготвят строги правила за опазването на околната среда и за това как изследователската дейност да не доведе до замърсяване, да не наруши или унищожи популацията на животинските и растителните видове, културното наследство или други научни или естетически ценности. Най-важната политическа цел на Норвегия в Антарктика е да работи за запазване на разбирателството между страните от договора и за изпълняване целите на договора и на Анекса за околната среда към него, за да може Антарктика да бъде и занапред континент на мира и науката.

Norwegian Antarctic Research Expeditions (NARE)

Норвежката изследователска дейност в Антарктика се осъществява преди всичко от норвежките изследователски експедиции, организирани от Норвежкия полярен институт. Институтът ръководи и изследователската станция "Трол", както и станцията "Тур" на остров Кралица Мауд Ланд (същевременно той отговаря и за норвежката изследователска станция в Ню Олесунд на Свалбард). От 2002 до 2004 г. институтът ще разработи писта за тежкотоварни самолети на леда близо до "Трол". Проектът е резултат от международна дейност и носи името “Кралица Мауд Ланд Air Network”. Това е пионерен проект, облекчаващ достъпа и работата на изследователи около "Трол" в Антарктика. Освен с биологични проучвания, Норвегия се занимава и с изследване на климата в Антарктика. Норвежкият полярен институт е включен в мащабна европейска съвместна изследователска работа за изследване на ледниковите ядра (European Project for Ice Coring in Antarctica). Ледниковите ядра съдържат хронологична информация за климата в по-ранен етап - важна информация за придобиване на по-добра представа за неговото съвременно развитие. Проучването на ледниковите ядра в Антарктика може да се сравни с това в Гренландия и по този начин да се опознае по-добре взаимовръзката между климатичното развитие в Северното и Южното полукълбо. Други изследователски проекти в Антарктика са свързани с проследяване масата на антарктическите ледници - дали тя намалява или се увеличава. Все още не е установено дали антарктическият ледников баланс е положителен, или отрицателен. Това са изследвания, които се провеждат под формата на международно сътрудничество с помощта на много страни. Норвежката изследователска дейност включва и океанографски изследвания, за усъвършенстване на познанията за циркулацията на водната маса около континента Антарктида, както и за процесите замръзване и размразяване по краищата на ледниците.

Днес в Антарктика не се извършва комерсиален улов на китове. Не се практикува и лов на тюлени. Малките, подобни на скариди раци са богат ресурс на моретата около Антарктическия континент, практикува се и риболов. Международната програма за защита на рибата и раците включва и опазване на пасажите на пингвините и тюлените на остров Боувет. Видовете се нуждаят от големи количества раци, за да оцелеят, и прекомерният им улов би имал негативен ефект.

Изработване на карти

Първите експедиции до Северния и Южния полюс били заети с изработването на карти и опознаване на ландшафта. Оттогава методите за топографско и геологично изработване на карти претърпяват мощно развитие. За добрия достъп до полярните области днес допринася в немалка степен и развитието в областта на логистиката. Затова прецизните карти са търсени повече от всякога и тъй като полярните области се състоят най-вече от променящ се лед, картите трябва непрекъснато да се актуализират. Днес изготвянето на карти се извършва дигитално и на потребителите се предоставят освен традиционните и дигитални карти. Те стават все по-важни като географски информационни системи, които се използват в изследователската дейност, в управлението и навигацията.

Част от народната душевност

Можем да кажем, че полярните области са се превърнали в част от народната душевност. Норвежците живеят в близост до природата в собствената си страна, а най-северните части на континентална Норвегия са разположени на север от полярната окръжност. Норвегия става независима държава едва през 1905 г., затова големите норвежки експедиции на север и юг са изключително важни прояви за младата нация и се превръщат в големи събития в норвежката история.

Днес полярните области са известни най-вече като чисти, недокоснати от човека места - те все още са такива въпреки съвременните заплахи за околната среда и климата. Много хора желаят да посетят тези области, а други искат да извлекат полза от ресурсите им по различен начин. Задача на Норвегия и на другите страни е да поддържа баланса между тези желания и опазването на природата в полярните области.

Източници
Норвегия и полярните области, Норвежко външно министерство, 1998
The Place Names of Svalbard, Норвежки полярен институт, 2003
75 години за Норвегия, Норвежки полярен институт, 2003
горе