архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ГРАДОВЕ стр.27, бр.3, година X, 2003г.
ОЛЕСЮНД - СЕВЕРНИЯТ СЕЦЕСИОН
Любен Павлов
   Община Олесюнд в областта Мьоре ог Румсдал се слива и с общината Боргюнд, без Сюла. Разпростира се на площ 98 кв. км както на сушата, така и на група от острови, АспьоЯ и НьорвьоЯ с прилежащиЯ Хайса на юг. На север е ЕлингсьоЯ, а на изток са външната Част на ИксньоЯ и Спйелкавик. Населението е 39 345 жители (2002).

    Археологически находки доказват, че мястото е обитавано още преди 9000 години. В кралските саги, написани от Снорре, се появяват първите описания на славни битки из местностите Стайнвоген, Хюндсваер, Ньорве, Боргюнд и Вегсюнд.

Разположението му на Валдерхауг фиорда, както и близостта му до богатите рибни пасажи наред с удобството по пътя към Севера стават важни предпоставки за разрастването и налагането му като важен икономически център. С добиването на ограничени права като място за товарене през 1793 г. и пълни права през 1824 г. Олесюнд въпреки съпротивата на Берген, Трондхайм, Молде и Кристиансюнд се налага като нов икономически и стопански фактор с население 288 хил. жители.

Още през 1750 г. започва производството на рязана и сушена риба, обикновено от рода на треската, поради практичния начин на съхранение постепенно превърнала се в основен експортен артикул. Първите доставки на такава риба за Испания датират от 1824 г. Десет години по-късно испанците с по 20-30 платнохода сами идват да товарят пролетно време ценната суровина. Този търговски обмен, познат като "Испанското време" до 1870 г., допринася за икономическия растеж на района.

От 13 април 1848 г. Олесюнд е със статут на град. Населението наброява 1500 жители. Видна фигура в живота на града е далновидният търговец- предприемач Карл Рьонеберг, който през 1845 г. разработва нови пазари на риба в Латинска Америка. По това време започва усилено строене на по-малки плавателни съдове за нуждите на крайбрежния риболов. Това са открити ветроходни лодки, т. нар. барки, няколко от които през 1856-1858 г. стигат чак до Китай.

Художникът Андреас Блок (1860 - 1917) дава окончателен вид на герба на града. По рисунка на рибарска лодка с 6-членен екипаж - 4 чифта гребла и платно, характерна за лов на треска по описание от поп Ханс Стрьом (1726 - 1796), Блок добавя и три трески в морските вълни. До този момент риба треска върху упоменаващи полицейски табели е била предшественик на герба, който е одобрен с кралски указ на 1 март 1898 г.

Открити към завоюването на нови територии за риболов, рибарите са възприемчиви и към нови умения чрез опита на гостуващи чуждестранни ентусиасти, готови да опитат късмета си. Като успешни опити се налагат както риболова с чепаре, така и с използването на друг тип едномачтови риболовни лодки. Поръчките се увеличават, защото обогатителната рибна манифактура вече набира ход и съответно строителите правят първия параход, специално предназначен за морски риболов. В края на века, заради успешния улов на едра херинга с мрежа като нов похват, наричат Олесюнд - града на едрата херинга.

Вследствие на мощното развитие на Олесюнд в началото на ХХ век жителите достигат 12 000. Нощта 23 януари 1904 г. е поврат в развитието на града. Тогава изгарят над 800 къщи. Ураганоподобна буря от югозапад разпалва пожар, възникнал във фабрика за масло. Огнената стихия не се спира пред водните прегради, защото минава през дървените лодки, навързани на много редове.

До 1907 г. 600 къщи са вече вдигнати. Архитекти, майстори строители и майстори на художествени занаяти изваждат града от пепелта с нов, характерен за времето облик.

Преди Първата световна война рибарският флот е моторизиран и механизиран, което допринася за обхващането на все по-обширни области на улов. През 20 години броят на жителите нараства на 18 000. Сега е може би моментът да спомена пикантен факт - Олесюнд е производител на любимото на всички нас, пораждащо спомени от детството - рибено масло. В Холмбюа, понастоящем Музей на риболова, са се изпълнявали поръчки за световните пазари.

Изнесен към морето е остров Гиске, забележителен с мраморната черква от 1100 г. Съседните острови са осеяни с находки от бронзовата ера и времето на викингите. На Харам от най-високия връх в областта - Шьонгхелларен, се открива цялата панорама на околността Мьоре ог Румсдал.

Стурдал е забележителна с Русеширшя - изписаната с флорални мотиви черква и "Льосестова". Тук фиордът Гейрангер е една внушителна среща с норвежката природа.

Всичко в този град излъчва хармония между стилната архитектура с водни маси и скални масиви, съчетана със суровата природа и практичното във всекидневието. В телефонен разговор със София на въпрос "Къде си?", отговорих: "Там, където вместо асфалт през прозореца виждате вода".

За да се поддържа чист ритъмът на островните групи, тук аерогарата е на "два острова" разстояние от центъра на града. Връзката се осъществява посредством два тунела на 160 м под морското ниво Олесюнд - Елинсьой - Валдерьой от 1988 г. - най-дългия за времето си тунел под морето. Приказката май е в своя ход. С поглед към морето се улавя водната мрежа на пресичащите пътищата си плавателни съдове от различни епохи, те всичките носят достойно своята възраст и чар - комплимент за грижливо поддържащите ги собственици. Екипажите са устремени към рибни пасажи, изпълнение на търговски мисии, увеселителни круизи, гостуване при приятели на съседни острови, фотосафарита на "девствени" брегове, акостиране до стари рибарски складове, гордо носещи историята на своя град. Фериботите по график сверяват часовника със сигнал за акостиране.

На Санкт Ханс - най-дългия ден, е парадът на всички тях. Гъстотата на плавателните съдове в нощта е такава, че през борда може да откриеш и разговаряш със съсед или приятел в близката лодка. В здрача, защото в този момент небето просветлява, фиордът е като пъстра поляна от мъждукащи светлини на плавателните съдове, докато по крайбрежната ивица горят буйни огньове на веселите, празнично настроени компании и влюбени в прегръдка, наслаждаващи се на лятната нощ (Св. Илия по нашия църковен календар). Всичко напомня на многоцветна гравюра на дърво или литография на Едвард Мунк.

Тук гилдията на архитектите е невероятна. Тя се грижи за Слънчевия град - задача, сложна в своята проблематика, от една страна, нарастващите изисквания на урбанизацията, в която се експонират архитектурните акценти на града-резерват на Югенд стил1, а от друга - изграждането на нови функционални архитектурни ансамбли в екологично чистата територия на окръга. В топлата и уютна обстановка в къщурка отпреди два века на фона на синкопирания ритъм на пукането на дърва в огнището се води дискусия за бъдещето на града. Електрическият прожектор като машина на времето издайнически датира момента на срещата. На паркинга, огрени от лунна светлина, колите с катализатори са поредният технически момент в приказния сценарий.

На кея се вглеждам в скицника на колежка-художничка и виждам смело нахвърлян акварел с маринистки мотив - облаци в... жълто?! Повдигам поглед и смаян адмирирам момента за пленер!

Изкачвайки 416-те стъпала към Фиелстюа - планинската хижа (в стил постмодерн, богато украсена с колекция от съвременна графика), минавам през площадка със старинно оръдие, насочено към пристанището. Всяко поредно стъпало нагоре открива щедрата панорама, перлен низ от острови към хоризонта. Птичият поглед към града потвърждава кипящия икономически живот. "И къде е сега взривената преди време "Птича скала"?" - сърдито ме пита на бергенски диалект добре облечен господин, явно турист, ревностен природолюбител, докато съм се разположил и похапвам домашно приготвен сандвич по местен образец. "Откъде мога да зная? Гост съм в града, от скоро преподавам в Колежа по изобразително изкуство - идвам от България." Споменаването на България беше необходимото чудо, той ме поглежда с удивление и симпатия и сменяйки тона, ми казва: "Да, аз имах наемател българин, завърши Техническият университет в града - сега работи в NASA."

Олесюнд е поредното пристанище, свързано с Пощенския кораб - Хюрти рюта, комуникация по вода до най-северната точка на Норвегия. Чуждестранните туристи, слизайки на брега, имат стартов сигнал за неколкочасов трескав опит да попълнят фотоалбумите си с шедьоври на Югенд стил, екзотични плавателни съдове и приветливи портрети на хора.

Тук старите рибарски складове са превърнати в хотели и офис-центрове със суперлуксозен интериор, без да се нарушава автентичният вид. Панорамата, откриваща се през прозорците, е най-разнообразна, от бавно минаващи плавателни съдове до стилни архитектурни детайли на фона на скални масиви, драматично огряни от постоянно променящи се, пробили облаците светлинни сияния, сребристи дъждовни плющящи снопове както вертикално и косо, така и хоризонтално, или снежни виелици с най-причудливи вихри през зимата.

Със своите над 300 сгради в характерния за началото на миналия век Югенд стил с уникална концентрация на архитектурния ансамбъл, градът е сред световните образци. Разработените и обогатени според местните климатични особености строителни технологии в съчетание с образци на художествените занаяти и детайли, произведени с индустриални методи, го правят обект на изследвания от страна на всякакви специалисти. След пожара около 50 архитекти за 3 години създават този забележителен търговски и стопански център, който непрекъснато се удължава според изискванията на бурното развитие в района.

В областта Боргюнд, в непокътната от човешка ръка среда архитектурен, етнографски комплекс ни отвежда към минали епохи. Дървена маса с вдлъбнатини вместо чинии я прави практична за сервиране и миене! На дървената стена има лавица-закачалка за дървени лъжици, удобни за избърсване с лакът, преди да бъдат оставени на място след пируване. Детска люлка под отвора на тавана, изпълняващ ролята на комин, подсказва отглеждането с любов на малките до огнището на родния дом. Старото училище е оставено като през ваканция. На път за музейния ареал се минава покрай внушителна дървена постройка, която е била Норвежкият павилион на Световното изложение в Париж, редом с приветстването на Айфеловата кула! В този приказен град е трудно да се маркира отделно територията на музейна среда.

Кюнстнерфорбюндет - художественият център на Съюза на художниците, в чийто зали могат да бъдат видяни както гостуващи изложби, така и постоянна експозиция от графики. Частните галерии в града са пръснати на най-необичайни места. Приютени в стилните сгради, те подсилват общото впечатление от допира с изкуството.

1 От нем. ез. - познат ни като Сецесион.
горе