архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ИНТЕРВЮ ЕВРОПА стр.4, бр.3, година X, 2003г.
Н. Пр. Посланикът на Кралство НОРВЕГИЯ Ролф Балцерсен пред списание "Европа 2001"
ВСЕКИ Е ГОСПОДАР НА СЪДБАТА СИ
"По пътя си към Европа трябва да запазите вашата загриженост към другите, любовта си към хората и сплотеността на семейството."
   Роден на 28 ноември 1941 г. Завършва руска филология, специализира английски и немски. През 1978 г. защитава магистратура по педагогика и образование. За известно време е преподавател в гимназия в Тюсварвог. През 1979 г. постъпва като експерт в Дирекция НАТО на МВнР. Бил е втори секретар в делегацията на Норвегия към НАТО, втори секретар в посолството на Норвегия в Хага, първи секретар в посолството в Ню Делхи и министър - съветник в посолството в Москва. Преди поемане на мандата му в България работи като директор на правителствена програма за Централна и Източна Европа (1994) и като министър в посолството на Норвегия в Лондон (2000).


   - Ако трябва да рекламирате три неща с марка "Норвегия", кои ще са те?

   - На първо място това е егалитарното общество. Норвегия е една от страните в света с най-егалитарно общество, което означава изключителна социална и икономическа равнопоставеност. Има твърде малко страшно богати и страшно бедни хора. Нека ви дам един прословут пример за социално равенство: по време на петролната криза в началото на 70-те, когато в Норвегия подобно на много други страни имаше т. нар неделя без автомобили, дори нашият крал Олав V използваше влака като всички останали норвежци, за да ходи на ски. Другият пример са общообразователните училища, които са сред основните стълбове на обществото. Почти невъзможно е да се изчисли важността на факта, че синът на един работник седи на един чин с дъщерята на директор. Със сигурност обаче тази близост е в основата на междучовешкото разбиране, културната близост и оттам на хармоничното общество. Егалитарното мислене е допринесло и за огромните усилия, които Норвегия полага за запазване на световния мир и международната солидарност.

   Второто нещо е 17 май - това е Денят на Конституцията на Норвегия и най-големят ни национален празник в чест на приемането на първата конституция през 1814 година, с което се слага край на датското управление. По време на Втората световна война нацистките окупатори ни забраниха да празнуваме 17 май, но след 1945 г. този ден придоби едно съвсем ново значение. Това е един патриотичен ден, който се отбелязва със знамена, музика, национални костюми, процесии и празнични слова и венци по паметниците. На този ден всички обличат новите си дрехи или "бунад", което е нашата национална носия. С годините тя става все по-универсална и модерна сред младите момичета. С течение на годините солидарността и човешките права започват да играят основна роля в честванията на празника и все повече костюми от различни националности и хора от побратимени градове и близки общности се включват в тържествата. Третата ни национална гордост, според мен, може би ще ви изненада, но това е норвежката храна. Като дипломат ми се налага да прекарвам много време далеч от страната си и така започвам да оценявам някои неща повече. Трудно е да се определи норвежката кухня, така както би се определила френската. Заради равнопоставеността на нашето общество ние не сме имали аристокрация или буржоазия, която да развива кулинарните ни традиции. Простотата и добрите суровини са в основата. Заради дългите и студени зими навремето норвежците са разчитали изключително на сухото, пушено, осолено и мариновано месо. Прясното месо е било рядкост и лукс. Колкото до колбасите и наденичките, Норвегия не може да се похвали с такова изобилие каквото имате тук в България, но сме горди с уникалния си национален специалитет "fenalar", приготвен от овнешки бут. И тук бързам да кажа, че съм голям почитател на българското кълцано месо.

   - Норвегия не е членка на ЕС, каква е причината за това?

   - Около 1960 г. въпросът с норвежкото членство в Европейската общност бе поставен на дневен ред. Традиционно Норвегия, както и Великобритания е стояла настрана от съвместните проекти, доминирани от континенталните държави. Причината нашата страна да разгледа въпроса за членство през 1962-а и после през 1967-а бе, че ЕС бе навлязъл в процес на съживяване и защото британците и датчаните също пожелаха присъединяване. Със съвсем малко мнозинство от 53.5% обаче на референдум норвежците отхвърлиха кандидатурата ни за членство. След това отношенията между нашата страна и ЕС продължиха с двустранни споразумения и сътрудничество с останалите членове на ЕФТА.
На референдум през 1994 г. Норвегия отново каза "Не" на членството в ЕС. Обяснението за този вот е, че неутралитетът, изолационизмът и национализмът са традиционно силни в Норвегия. Ние винаги сме били твърде колебливи интернационалисти и сме се включвали в международни проекти без особен ентусиазъм. И винаги когато е ставало дума за сътрудничество, атлантическият принцип е бил водещ пред континенталния. Резултатите от референдума още показват ясна разлика в зависимост от икономическите показатели - тези, които дадоха отрицателен вот, бяха предимно от селскостопанските и рибарските райони, докато подкрепящите кандидатурата за ЕС бяха хората, работещи в производството и сферата на услугите.
Тази картина показва страха на хората от основните индустрии и крайните райони, че след присъединяването към ЕС ще се наруши обществената равнопоставеност. В настоящия момент изглежда, че противниците на европейската идват срещат доста среиозна съпротива и губят старите си привърженици. Това обаче може да се промени, ако цената на започналото разширяване надхвърли очакваните печалби. И все пак има много хора, които вярват, че ЕС е на път да се превърне в Съединени европейски щати с единно избран президент и централизиран бюджет. Те силно поддържат мнението, че членството в ЕС ще разруши регионалната политика и хората ще трябва да напуснат селските райони, за да се преместят в градовете. Когато съвсем скоро поляците казаха "Да" на ЕС, лидерът на норвежкото анти-ЕС движение каза, че полският вот изобщо не може да е показателен за нашата страна. Това, което има значение, не е рамката, а съдържанието, и резултатите от това могат да превърнат разширяването в съвсем непривлекателно нещо за малки страни като Норвегия. Не е важно колко членове има ЕС, а какво има в него. Евро-оптимистите не вярват, че присъединяването непременно ще убие норвежкото земеделие и рибарската индустрия, а обръщат внимание на други неща като СТО, която може да помогне на Европа по отношение на селското стопанство. Тези, които дават положителен вот на референдума, припомнят още, че Норвегия изостава от сегашния исторически процес, при който се създава нещо ново - разширена Европа. Особено след положителния вот на поляците, еврооптимистите в Норвегия са на мнение, че това е знак, че ЕС се превръща в паневропейска организация, а не е само клуб на богатите западни държави.

   - Как виждате ролята на НАТО в новата ситуация по сигурността, включително отношенията между Европа и САЩ?

   - Това, от което НАТО има нужда в момента, е истински диалог между страните-членки. Консулатициите и взимането на решения трябва да бъде прозрачен процес, в който да участват и малките, и големите страни. Всички ние ще загубим много, ако не успеем да наложим този общ подход. За да се справим с новите заплахи към сигурността, ние имаме нужда от алианс, който да е подготвен и гъвкав. Промените, които се случват в момента с НАТО, ще го превърнат в една добре обучена, екипирана и мобилна организация, която да разполага силите си бързо при нужда. В този смисъл Норвегия застава твърдо зад трансформацията на НАТО.
Разширяването е важно. С приемането на седем нови членки връзката и единството между тях ще станат още по-необходими и важни. Успехът на НАТО ще зависи от готовността на всеки да поеме отговорностите си. Норвегия е убедена, че новите страни-членки ще изиграят успешно тази роля, имайки предвид, че те вече доказаха своята ангажираност в конфликтите на Балканите и в Афганистан. Трансатлантическите връзки между Европа и Северна Америка са част от една обща система за сигурност с много дълбоки корени. И последните разминавания в позициите не би трябвало да засенчват този факт. За Норвегия никога не е стоял въпросът да избира между Америка и Европа. Единственият път е да се работи заедно в името на общите цели.
Страната ни е изключително доволна от решенията на НАТО, които бяха взети в Мадрид, а именно да подпомогне оглавените от Полша сили за стабилизирането на Ирак. Дори и да е имало неразбирателства около войната, силите на алианса трябва да бъдат единни в помощта си към иракчаните да изградят по-добро бъдеще за страната си. Решенията на Съвета за сигурност относно Ирак дадоха една добра нормативна рамка за провеждането на този процес. Норвегия ще вземе участие в британския и полския контингент.
Не трябва обаче прибързано да направим извода, че трудностите в алианса са преодолени. Недоверието, което изникна около войната в Ирак, няма да изчезне така бързо. Съюзниците все още имат различни програми и цели, въпреки че приеха единен подход.
Западните Балкани са от съществено значение за НАТО. Алиансът играе важна роля в западната част на региона от много години. Подкрепяме изцяло услията, които правителството в Белград полага за реформирането на обществото, защото Белград е ключово място за стабилността на Балканите. Стабилно, умерено и реформаторски ориентирано управление е изключително необходимо и в Босна и би улеснило бъдещия въпрос за статута на Косово. Трябва да подкрепим силно всички, които работят за интегрирането на Сърбия и Черна гора в евро-атлантическите структури. До този момент Норвегия е участвала активно със свои специални части за осъществяването на тази цел.

   - Кои са според Вас особеностите, от които България трябва да се откаже и кои да запази в процеса на евро-атлантическата си интеграция?

   - Много е важно за малки държави, като България и Норвегия да отделят достатъчно ресурси, за да запазят своята култура и традиции. Всяка нация трябва да се адаптира към променящата се реалност в хода на историята. България е все още в процес на преход от диктатура към демокрация. Жизнено важно е за вас да не копирате някой чужд модел на обществена организация, а да вземете най-доброто от останалите и да запазите най-ценното от собственото си наследство. Прекрасната максима, която трябва да спазвате, е: Дисциплина без демокрация е диктатура. Демокрация без дисциплина е анархия.
Казват, че българският характер е смесица от оптимизъм и апатия. Подобно отношение към света прави хората склонни да приемат за нормално прекаленото разтакаване и бавене от страна на властите и на останалите около тях. Според мен е важно хората в България да са наясно с факта, че пътят към Европа е въпрос на "взимане и даване".
"Даването" е много добре разгласено и често се приема твърде негативно от обществото. Ето защо що се отнася до "взимането", българите трябва гласно да обяснят какви са техните нужди и очаквания. Този подход наред с факта, че българите са известни с доброто си образование и трудолюбие, би трябвало да създаде за вас условия на живот, равни с европейските стандарти. Няма смисъл и нужда от пасивност. Всеки трябва да отстоява правата си. В този контекст искам да кажа, че дори и в днешно време всеки човек е господар на съдбата си. Опознавайки България, човек разбира, че тази страна може да предложи много. Вие трябва да сте много по-агресивни, рекламирайки себе си - вашата култура, античните градове, издръжливите хора, колоритния фолклор и музика. В това отношение България и Норвегия имат много общо. Българските качествени вина и туристически дестинации са две области, които биха спечелили доста от една агресивна реклама. Също така бихте спечелили много, ако работите по-активно за промяна на имиджа на България от страна на сенчестата икономика и бързото забогатяване. По пътя на присъединяването си към Европа трябва да запазите вашата загриженост към другите, любовта си към хората и сплотеността на семейството. Запазете още страстта си към музиката и танца, към четенето и общуването. Също така не трябва да забравяте, че изискванията на модерното общество не бива да унищожат навика на българите да разказват весели истории и вицове.

   - И накрая, ако трябва да похвалите България за две неща, които е постигнала в последните години, кои ще са те?

   - Бих искал да ви поздравя за членството в НАТО, което ще е факт през следващата година. Това ще загроби окончателно представата за България като за най-верния сателит на Москва. Със своето стратегическо положение и опита в мироопазването в една несигурна част от Европа България има потенциал да продължи важната си роля на фактор на стабилност и сигурност. Второто нещо, за което искам да ви поздравя, е борбата на вашето правителство с безработицата, която според последни данни показва добри резултати. Всяко правителство трябва да полага максимални усилия, за да подобри условията на живот за своите граждани. Щастливият гражданин е този, който има добре платена работа, с която да изхранва себе си и семейството си. Не можете да очаквате от човек да спазва социалните норми, ако той няма възможност да се грижи за себе си и фамилията си и ако не вижда справедливост в обществото.

Интервю на Надя Станчева (взето на 12.06.2003)
горе