архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ГРАДОВЕ стр.32, бр.1, година XX, 2013г.
Непознатите лица на Арцах


   СТЕПАНАКЕРТ - СЪВРЕМЕННАТА СТОЛИЦА НА МЛАДАТА РЕПУБЛИКА

   Степанакерт, столицата на Арцах, е разположен почти в самия център на републиката, на левия бряг на река Каркар. Градът носи името на бележития революционер Степан Шаумян. В края на V век на мястото на съвременния Степанакерт се е намирало известното арменско селище Вараракн, наречено на друга преминаваща през него река.

   Намерените на територията на днешния Степанакерт археологически материали - останки от отбранителни стени, грънчарски работилници, гробници, каменни оръдия на труда, бронзови оръжия, многобройни образци на материалната култура от ранноарменската епоха - потвърждават съществуването на много древно селище на това място.

   Първият проект за планиране и устройство на града е изготвен през 1926 г. от знаменития архитект Александър Таманян. През 1939 г. градът имал 10000 жители, през 1959 -20000, 30000 били жителите през 1970 г. и 33000 през 1975 г. Днес в столицата на младата република живеят около 50000 души.

   През 1991-1992 г. Степанакерт е подложен на систематичен обстрел откъм намиращия се под азербайджански контрол град Шуши. Днес обаче в столицата не могат да се открият следи от войната. За сравнително кратко време Степанакерт е напълно възстановен, построени са много нови съвременни сгради, модерни хотели. В Степанакерт са разположени органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт на републиката, промишлени обекти, както и културни и образователни учреждения. Тук са Арцахският държавен университет, музикалното училище "Саят Нова", драматичният театър "Вахрам Папазян". В столицата функционира църквата "Свети Акоб", изгражда се катедралният храм "Свети Покров на Дева Мария". Особено популярен сред жителите е основно ремонтираният централен площад, наричан галено "Пятачок". Изградените там пеещи фонтани придават особена прелест на града вечер.

   Визитната картичка на Степанакерт е монументът "Ние и нашите планини", който се вижда при влизане в града. Паметникът е изграден от туф и представлява възрастна съпружеска двойка в народни носии. Статуята няма постамент и според замисъла на автора, народния художник на Арменската ССР Саркис Багдасарян, създава усещането, че фигурите са се въздигнали от недрата на планината. Те сякаш са олицетворение на здравето и дълголетието, та нали през съветските години Карабах е бил наричан "световен център на дълголетието" поради огромния брой на живеещите там столетници.

   ШУШИ - ДУХОВНА И КУЛТУРНА СТОЛИЦА НА АРЦАХ

   На 11 километра от Степанакерт, на върха на стръмно възвишение е разположен градът-крепост Шуши. Сякаш е гнездо на орел, откъдето цялата околност се вижда като на длан. Преди много години градът е служил като защитно укрепление за жителите на провинция Варанда в Арцахска област. Част от крепостните стени са се запазили и до днес.

   Името Шуши произлиза от думата "шош". На местния диалект "шоши цар" означава стройно младо дърво. Според историческите източници в древността градът и околностите били покрити с гори.

   В продължение на стотици години Шуши е административен, религиозен, културен и образователен център на Арцах. През ХІХ в. Шуши е най-големият занаятчийски, културен и образователен център на Южен Кавказ. В града е имало училище, типография, театър, печатали се около двадесет периодични издания и т. н.

   В различни исторически периоди Шуши е подложен на набезите на турски и други завоеватели, в резултат на което арменците понасят значителни материални и човешки загуби. През 1920 г. цялата арменска част на Шуши е разрушена, разграбена и опожарена, хиляди домове, паметници на историята и културата, типографии, училища са превърнати в пепелище. Жертва на кланетата стават повече от 20000 шушински арменци.

   В епохата на СССР властите на съветски Азербайджан продължават политиката на изселване на арменците от Арцах и особено от Шуши. В годините на войната азербайджанската страна превръща Шуши в опорна военна база, откъдето мирните жители на Степанакерт и околните арменски селища се подлагат на интензивен артилерийски обстрел, включително и с ракетни установки "Град". За Арцах освобождаването на Шуши се превръща в жизнена необходимост. На 8-9 май 1992 г. Силите за самоотбрана успяват да ликвидират огневите точки на противника в Шуши, прогонените от там хора се връщат в града, заселват се и бежанци от Азербайджан, както и принудително преселвани в хода на войната жители на други селища в републиката.

   Днес градът постепенно се възражда. В рамките на комплексната програма за развитие на Шуши, която се осъществява главно със средства, събрани в хода на общонационалния телевизионен маратон на Общоарменския фонд "Армения", се извършва основен ремонт на общообразователно училище "Хачатур Абовян", на Дома на културата, на Градската библиотека и др. Открита е модерна детско-юношеска спортна школа, функционира вече и градският Център за изкуства, занаяти и туризъм. Първостепенна задача сега е осигуряването на целодневно снабдяване на града с вода, за което се подменя цялата водопроводна мрежа.

   Гордостта на Шуши е църквата "Сурб Аменапркич Казанчецоц" (1868-1888). Сред паметниците в Шуши особен интерес предизвиква и църквата "Сурб Ованнес Мкртич" ("Св. Йоан Кръстител"), построена през 1847 г. и известна още като "Канач жам" ("Зелената църква"). Сред забележителностите на града са и руините на църквата "Мегрецоц", останките от крепостната стена, кулите, Горната и Долната джамия и др. В града е открита картинна галерия, в която са събрани няколкостотин картини от арменски, руски и други чужди художници.

   Правителството на НКР полага усилия за превръщането на Шуши в културен и туристически център на републиката. Неотдавна в Шуши е преместено републиканското Министерство на културата и младежта, което е настанено в построената преди век сграда на Мариинската гимназия за благородни девици. Гимназията е престанала да съществува през 1920 г. по време на погромите срещу арменското население на Шуши. Разполагането на различни ведомства в историческата културна столица на Арцах се разглежда като важен фактор за по-нататъшното развитие на Шуши.

   В града има стотици историко-архитектурни паметници. Много от тях обаче са в критично състояние и трябва да бъдат възстановени. Възраждайки Шуши, властите разбират необходимостта от съхраняване на историческата среда, която придава неповторим колорит на града. Планира се възстановяването на знаменитото навремето Шушинско реално училище, което ще се превърне в национален музей. Учебното заведение ще се реставрира като паметник, с минимална външна намеса и строго придържане към оригиналния историко-архитектурен облик. В рамките на държавната програма се възстановява и Женската гимназия - историко-архитектурен паметник от 1864 г. Други историко-архитектурни паметници ще бъдат реставрирани с частни средства.

   Възстановяването на Шуши, като се запазва историческият облик на града, съвсем не означава повторение на старото. Строят се съвременни обекти, модерни хотели.

   АРЦАХСКИЯТ ТИГРАНАКЕРТ ИЛИ КАРАБАХСКАТА ТРОЯ

   На територията на Аскеранския район на НКР вече осма година продължават разкопките на град Тигранакерт, основан през І в. пр. Хр. от арменския цар Тигран Велики. Тигранакерт е най-голямото и най-известно селище на територията на Арцах в дохристиянския период. Това е един от четирите града, основани от Тигран Велики в различни части на Арменската плато, които носят неговото име. Разкопките се осъществяват от Арцахската археологическа експедиция на Института по археология и етнография на Националната академия на науките на Република Армения под ръководството на доктора на историческите науки Хамлет Петросян. В състава на експедицията са включени и учени и специалисти от Арцах. Учените твърдят, че Тигранакерт е един от най-внушителните ландшафтни паметници в Кавказкия регион. Като цяло разкопките разкриват образа на някога могъщ, богат и красив, построен по единен план град, който през цялата си история е запазил своя арменския облик. Градът е имал огромно стратегическо значение като отбранителен пост, който давал възможност за контрол над равнинната част от територията чак до река Кура. Градът се е състоял от няколко части: акропол, централна част и селски предградия. Както показва предварителното проучване на находките, Тигранакерт е съществувал без прекъсване поне до нашествието на монголите, т. е. - до средата на ХІІІ в., а по-вероятно и няколко десетилетия след това, чак до ХІV в.

   Учените твърдят, че направените там открития имат не само арменско, но и световно културно-историческо и религиозно значение. Така останките от ранносредновековна християнска базилика и издълбания в скалите църковен комплекс свидетелстват, че Тигранакерт е бил един от центровете на разпространение на християнската цивилизация на Изток. Американската преса сравнява откриването на Тигранакерт с това на Троя.

   Днес територията на Тигранакерт има статус на културно-исторически резерват и туристически център. В археологическия музей на Тигранакерт са изложени документални материали и ценни находки, открити при разкопките, като керамични изделия, кръстове, блюда с надписи на арменски от V - VІІІ в., стомни, делви и др.

   Тигранакерт е едно от най-привлекателните за туристите места в Арцах.
горе