 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.26, бр.1, година XX, 2013г. |
|
|
Арменският принос в историята на България: първото гражданско честване на Св. св. Кирил и Методий |
|
|
| Живка Тонева, зам.-кмет по култура, просвета и образование на Община Шумен |
|
ГОДИНАТА Е 1813, ДЕНЯТ - 22 МАЙ: ЕДНО ПИСМО ДОКУМЕНТИРА ДЕНЯ ЗА ПРОСЛАВА НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ В ГРАД ШУМЕН.
От писмото става ясно, че това празненство (по стар стил на 11 май) е с чисто граждански характер и е "по случай българския празник на писмеността", "празник на Кирил и Методий, написали българската азбука". Описанието на събитието, което впоследствие става обект на исторически проучвания и научни форуми, е дело на Минас Бъжъшкян. Живял в периода 1777-1851 г., той е известен арменски езиковед, педагог, историк, етнограф и музиковед.
Като член на Мъхитаристката конгрегация, Бъжъшкян е бил задължен да прави ежедневен отчет за своята дейност: "Това е второто ми писмо. Пиша го от град Шумен. Пристигнахме надвечер и нашият гостоприемен стопанин Ованес Ардашес ни заведе на гости у българския търговец Стовян Маврадиоглу, от който трябваше да получа важни (ценни) книжа и да ги отнеса в Белиград".
За по-голямо пояснение за делото на Кирил и Методий в писмото Бъжъшкян прави паралел със създаването на арменската азбука: "По пътя той ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроп Мащоц".
Прави впечатление, че Кирил и Методий не са назовани като светии, а "вечеринката" не се състои в църква, а в специално подготвен салон. Тези факти са преки доказателства, че честването на Кирил и Методий в Шумен през 1813 г. е най-ранната документирана гражданска прослава на солунските братя през епохата на Възраждането. В днешните писмени материали този факт се приема като първото гражданско честване на Кирил и Методий.
Проследявайки събитията, описани в писмото, ние попадаме в атмосферата на едно тържество: "вечерно зрелище, което се нарича театро в един салон". Шуменци подготвили празника предварително и разгласили за него. Организирали вечеринка, на която били облечени с български селски носии, жена пеела тъжна песен, мъж в потури свирел на дълъг дървен музикален инструмент, играли хоро и представили малка театрална пиеса на родния си език.
Връщайки се 200 години назад във времето, отправяме благодарност към Агоп Орманджиян, преподавател по арменистика в СУ "Св. Климент Охридски", намерил писмото в началото на 80-те години на миналия век при едно от посещенията си в библиотеката във Ватикана и предоставил на Регионалния исторически музей в Шумен не само копие, но и превод на съдържанието му.
Откриването на този изключително ценен документ за българската история предизвика за пореден път изключителния интерес на шуменската общественост и научната гилдия. През 2011 г., когато се навършиха 1330 години от създаването на българската държава, Община Шумен инициира и проведе на 17.06.2011 г. кръгла маса на тема: "Коректно за Шумен. 1813 г. - първото гражданско честване на Кирил и Методий". На базата на известния досега документален материал и публикации, включително и писмото, участниците във форума приемат за факт, че това празненство е най-ранното честване на Деня на Св. св. Кирил и Методий. Препоръчва се това събитие да намери място в учебниците по история, без да се игнорира училищното честване от 1856 г. в Пловдив.
През 2012 г. в програмата на научната конференция "Пътуване към България" присъстваше и темата "Гражданското честване на Св. св. Кирил и Методий през Възраждането". На фокус отново бяха документите и фактите около честването. Някои от участниците във форума изразиха съмнение относно автентичността на писмото на Минас Бъжъшкян.
За Община Шумен обаче това е неоспорим факт. Категоричното доказване на това честване ще затвърди позицията на Шумен като център с богато културно и историческо наследство, ще допълни характеристиките на един важен период от българската история и не на последно място този исторически момент ще заеме подобаващо място сред световните събития, случили се за първи път в България.
През настоящата 2013 г., в навечерието на 200-годишнината от изключителното събитие, Община Шумен отново постави на дневен ред прославата на Св. св. Кирил и Методий от 1813 г., като важен документ в тази връзка е писмото на Минас Бъжъшкян.
Като поредно доказателство за точността на събитията се потърси възможност за пореден превод на писмото. С изключително навременното и професионално съдействие на посолството на Армения в София и лично на Н.Пр. Арсен Схоян - извънреден и пълномощен посланик на Република Армения, на експерти от Националната академия на науките на Армения и г-жа Еожени Кеворк Сакъз. Приликите на последния превод с предишния са осезаеми. Всичко се повтаря с изключителна точност - "вечеринка, която се нарича театър", "накрая танцуваха български танц (на българите)", "онзи Стовян каза, че вечеринката бе посветена на създаването на буквите, българите пък имат създатели на буквите Кирил и Методий". Отново става ясно, че по своята идейна същност и по формата на празнуване Денят на Кирил и Методий през Възраждането е светски празник.
Благодарение на един арменски документ това честване намира своето място в историческата ни памет и културната ни история. Ежегодно в културния календар на Шумен присъстват международни, национални и регионални прояви, като акцентът през 2013 г. е 200-годишнината от прославата на светите братя в Шумен. Това е събитие, описано в малкото писмо на Минас Бъжъшкян, но предизвикало огромен отзвук. Събитията от онова време ще оживеят на 18 май 2013 г. Ще се опитаме да пресъздадем "вечерно зрелище, което се нарича театро в един салон". По този начин, привличайки отново вниманието на света, ще докажем, че за първи път по българските земи празникът, посветен на делото на братята Кирил и Методий, е бил честван иммено тук, в Шумен, на 22 май в далечната 1813 г.
Днес оригиналът на писмото се пази в архива на Мъхитаристката конгрегация във Венеция под сигнатура МП 1813.
Армения и България са държави с хилядолетна история. Исторически документи потвърждават трайното приятелство между двата древни народа. През вековете взаимната толерантност и уважение са се съхранили и се предават на поколенията. Град Шумен не прави изключение. Нашите взаимоотношения се коренят в миналото, присъстват в настоящето, насочени са към бъдещето, вплитайки история, култура, традиции и ценности.
Изказвам благодарност за отзивчивостта и професионалното съдействие на посолството на Армения и лично на Н.Пр. Арсен Схоян, извънреден и пълномощен посланик на Армения. Бих искала да изразя и своята радост за приятелските отношения между българите и арменците в Шумен. Искрено се надявам, че сътрудничеството ни ще продължи и в бъдеще.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
