архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ОБЩЕСТВО стр.19, бр.2, година XVIII, 2011г.
Персийският език
Алиреза Пурмохаммад
ПЕРСИЙСКИЯТ Е ИНДОЕВРОПЕЙСКИ ЕЗИК ОТ ГРУПАТА НА ЗАПАДНИТЕ НОВОИРАНСКИ ЕЗИЦИ, ПРОИЗЛЯЗЪЛ ОТ СРЕДНОПЕРСИЙСКИЯ. ЗА НАЙ-ДРЕВНИТЕ ПАМЕТНИЦИ НА ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК СЕ СПОМЕНАВА В СЪЧИНЕНИЯТА НА АРАБСКИ ПИСАТЕЛИ ОТ VIII-IX В.



   "Най-древните паметници на новоперсийски език са написани с еврейската азбука (еврейско-персийски език). Това са скалните надписи в Танг и Азао (Афганистан), датиращи от 752-753 г. Ако игнорираме преданията и неавторитетните източници, може да се каже, че персийската литература възниква към средата на IX в. с придворната поезия. (Лазар, 2004, стр. 438)

   Новоперсийският език се появява почти по същото време, когато замира средноперсийският, т.е. VIII-IX в. "Формирането на средноперсийския език се отнася към времето след разпадането на Ахаменидската държава" (Зондерман, 2003, стр. 223), следователно средноперсийският е бил жив език от III в. пр.н.е. до VIII-IX в. Той е бил официален административен, религиозен и литературен език по времето на Сасанидите, но по същото време "се споменава [и] за дари като разговорен език, разпространен в царския двор и в столицата" (Лазар, 2004, стр. 437). Този разговорен език, който става известен като дари, в действителност представлява малко по-усъвършенствана разновидност на средноперсийския, който изиграва ролята на език-посредник на цялата територия на Сасанидската империя и вероятно има сходства с новоперсийския, използван в първите текстове (т. е. текстовете от VIII-IX в.). Макар и вече мъртъв, средноперсийският е бил използван като религиозен език до X в. от зороастрийците в Иран и до XIII в. от манихеите в Турфан (Китайски Туркестан). Друга роля на средноперсийския език, която можем да споменем, е ролята му на религиозен език на Несторианската църква.

   В изследванията върху иранските езици понякога наричат средноперсийския пахлави, парси и дори дари. Повечето езиковеди обаче са единодушни, че трябва да се избягва употребата на няколко (при това непрофесионални) названия, защото това води до объркване и неяснота в изследванията. Например пахлави, познат малко или много като наименование на средноперсийския, за много от европейските езиковеди означава зороастрийски средноперсийски (Н. К. Зондерман, 2003). От друга страна, в персийската литература същото наименование поради етимологията му и връзката му с традицията на епическите герои (перс. пахлаван) и техните дела и думи често се използва в широкия смисъл на древен език и "в съответствие с периодите, стиловете и авторите може да бъде използвано в значение на партянски език, средноперсийски, някои диалекти и дори персийски език" (Р. К. Лазар, 2004, стр. 3).

   Самият средноперсийски език произлиза от "древноперсийския, който е език, използван в клинописните надписи на ахаменидските царе (VI-IV в.пр.н.е.)" (Шмит, 2003, стр. 110). От надписите на ахаменидските царе може да се направи извод, че дори по времето на съставянето на най-древните надписи древноперсийският вече е бил широко наложен, но също така и може би вече умиращ език. Това става ясно от стилистичните особености на по старите надписи и от граматическите грешки в по-късните надписи.

   В действителност древноперсийският е бил само майчин език на Ахаменидите и не е бил използван в политическата и царска администрация. Политическият език на Ахаменидската държава е бил "арамейският език, наред с който в ограничена степен са се използвали и местните езици (например еламският в дворцовата администрация в столицата, вавилонският във Вавилон, древноегипетският в Египет, лидийски и ликийски гръцки в западната част на Мала Азия)" (Шмит, 2003, стр. 110).

   Някои лингвисти като Шмит и Гершевич смятат, че древноперсийският език в Ахаменидската държава е бил единствено език на царя. Един показен език за целите на легитимността на монархията, който е използван само за съставянето на скални надписи и никога не е бил предназначен за четене, защото тези надписи са изсечени или във високата част на скалите, или в долната част на стените (съгласно свидетелствата за строенето на сгради).

   Днес съществуват три разновидности на новоперсийския език, които, както казахме, произлизат от древно- и средноперсийския език. Те се използват като официални езици на Иран (фарси), Афганистан (дари) и Таджикистан (таджикски). Затова може да се каже, че днес новоперсийският език има три национални езикови норми, които в тези страни са по-близки до разговорния вариант на местните езици. Например таджикският е норма, по-близка до диалектите, разпространени в околностите на Душанбе, и от гледна точка на фонетиката, синтаксиса, лексикологията и фразеологията й има сравнително големи разлики с иранския персийски език (фарси). Писмената форма на езика дари в Афганистан отразява някои от особеностите на разговорния кабули, който има общи черти с таджикския, но същевременно притежава свои специфики, които го отличават от таджикски и фарси. (Лазар, 2004, стр. 476)

   От чисто езиковедска гледна точка дари, таджикски и фарси може би не бива да бъдат разглеждани като три отделни езика, но въз основа на езиковообществените критерии и имайки предвид ролята, която тези разновидности играят в изграждането на националното самосъзнание на народите на Афганистан, Таджикистан и Иран, както и различните им езикови стандарти (особено графическите различия между таджикския и другите два вида), имаме достатъчно основания от социолингвистична гледна точка да считаме фарси, таджикски и дари за три различни езика, чиито носители се разбират помежду си.

   Библиография:

   Шмит, Рюдигер. Древноперсийският език. (в Справочник за древно- и средноиранските езици). Издателство Гогнус. Техеран. 2003, превод: Хасан Резаи Багбиди и др.

   Зондерман, Вернер. Средноперсийският език. Под редакцията на Рюдигер Шмит (в Справочник за древно- и средноиранските езици). Издателство Гогнус. Техеран. 2003, превод: Хасан Резаи Багбиди и др.

   Лазар, Жилбер. Формиране на персийския език. Превод: Махасти Бахрейни. Техеран, Изд. Хермес. 2005

   Персийският език. Под редакцията на Рюдигер Шмит (в Справочник за древно- и средноиранските езици, т.2). Издателство Гогнус. Техеран. 2004, превод: Хасан Резаи Багбиди и др.
Превод от персийски език
Диана Братоева
горе