архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ИНТЕРВЮ ЕВРОПА стр.4, бр.2, година XVII, 2010г.
Едвард Налбандян, министър на външните работи на Република Армения

Водим политика, базирана на "изграждането на мостове"
   - Министър Налбандян, в последните години Армения присъства в заглавията на международните издания по-често от всякога. Според Вашата външнополитическа визия на какво се дължи това?

   - Южен Кавказ е един от най-чувствителните региони в света. Като геополитически значим район и кръстопът, където цивилизациите се срещат, за съжаление той е засегнат от конфликти и съперничество. Вярваме, че са нужни градивни идеи и инициативи за изправяне пред предизвикателствата и разрешаване на съществуващите проблеми. Ако не успеем да влезем в съответствие с новите реалности и да променим политическото си мислене, това ще бъде крачка назад към ново напрежение в това малко и все пак важно кътче на света, с негативни последици за всички.

   Следователно външната политика и приоритетите по сигурността на Армения включват установяването на цялостна рамка за регионална сигурност и сътрудничество. Това би могло да бъде постигнато чрез диалог, преговори, успокояване на съществуващото напрежение и мирно разрешаване на конфликти. Това са условията минимум, за да може Кавказ да се превърне в регион на развитието и възможностите. Ние водим външна политика, базирана на "изграждането на мостове". И тъй като за нашите усилия има положителни изгледи и те са подкрепени от международната общност, можем да сме само окуражени.

   - Връщайки се на темата за конфликтите, как започна конфликтът в Нагорни Карабах? Арменците твърдят, че исторически той е бил техен, а азербайджанците посочват, че е бил част от Съветски Азербайджан.

   - През 1922 г. Сталин взема решение да придаде населения от хиляди години с арменци Нагорни Карабах като автономен район към Съветски Азербайджан.

   Арменците никога не са приемали тази несправедливост. Няколко пъти те поставят въпроса пред централните съветски власти с искане да бъде преразгледано това несправедливо решение.

   Много от протестиращите срещу тази несправедливост са изпратени в затвора, някои дори губят живота си, но нищо не се променя до "разведряването" по времето на Горбачов. През февруари 1988 г., възползвайки се от относителната свобода на перестройката, арменците от Нагорни Карабах представят в Москва, Баку и Ереван искането си за обединение с Армения. До разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Кремъл не е в състояние да предложи приемливи решения. Баку заема неотстъпчива позиция на пълно отхвърляне на искането. Най-напред азербайджанските власти отменят автономията на Нагорни Карабах. След това започват порочна кампания на етническо прочистване срещу населението на Нагорни Карабах и другите арменци, които живеят в Азербайджан. Накрая започват агресивни действия срещу Нагорни Карабах. Армения не можеше и няма да остане безучастна към възможното елиминиране на арменците в Карабах. Естествено, ние се притекохме на помощ на населението на Нагорни Карабах. Това беше война, която ни беше наложена и доведе до многобройни жертви и невъобразими страдания и за двете страни. През 1994 г. бе постигнато споразумение за прекратяване на огъня между Азербайджан и Нагорни Карабах, към което Армения се присъедини. Това е историческата основа на конфликта.

   - А на какъв етап са сега преговорите за Нагорни Карабах? Как Минската група на ОССЕ и трите й страни съпредседателки - САЩ, Русия и Франция, помогнаха на страните по конфликта да постигнат резултати?

   - В момента основа на преговорите са принципите от Мадрид, предложени през ноември 2007 г. от членовете на Минската група. Армения заяви, че приема тези принципи като основа за преговорите. Азербайджан близо година ги отхвърляше, спъвайки конструктивните усилия за мирно разрешаване на конфликта.

   Същността на конфликта е правото на самоопределяне на населението на Нагорни Карабах. И то е заложено в основата на мадридския документ, където е отбелязано, че окончателният статут на Карабах би трябвало да бъде определен чрез изразяване на волята на населението на Нагорни Карабах, което ще е законово обвързващо. Това беше ясно заявено в изложението на лидерите на страните-съпредседателки на Минската група - президентите Дмитрий Медведев, Барак Обама и Никола Саркози в град Л’Акуила (Италия) през юли 2009 г.

   Армения е заявила и стои твърдо зад убеждението си, че конфликтът в Нагорни Карабах трябва да бъде разрешен според принципите на международното право за самоопределяне на народа и запазване на териториална цялост, без употребата на сила или заплаха със сила. Тази гледна точка е подкрепена от 56-те страни-членки на ОССЕ, които през декември 2009 г. в Атина приеха изявление, подчертаващо тези основни норми.

   - Доколко приложимо е правото на самоопределяне едновременно с приемането на принципа за териториална цялост в случая на Нагорни Карабах? Как могат да бъдат помирени тези два принципа?

   - Териториалната цялост на Азербайджан няма нищо общо със самоопределянето в Нагорни Карабах. Процесът на самоопределяне в Нагорни Карабах започна, когато Азербайджан все още не беше независима държава, а съветска република. Откъсването на Нагорни Карабах от Азербайджан беше в пълно съответствие със съветското законодателство и международното право. Населението на Карабах упражни правото си на самоопределяне, както направи и Азербайджан при отделянето си от Съветския съюз. Тази позиция е споделена от Европейския съюз в изявление от 1999 г.

   Правото на самоопределяне на Нагорни Карабах е не по-малко законово основано от това на Косово и някои други. Документите от публичните изслушвания в Международния съд през декември 2009 г., официалната позиция, изразена там от представители на много държави, включително европейски страни и САЩ, не би трябвало да оставят място за двойни стандарти в прилагането на принципа на самоопределяне и в случая на Нагорни Карабах.

   Принципът на самоопределяне е основна норма в международното право. Ако не беше така, днес нямаше да има 192 страни, членки на ООН, а три-четири пъти по-малко.

   - Какво ще кажете за арменско-турските отношения? Въпросът за отношенията между двете страни винаги е бил много сложен. Какви стъпки предприемате за установяване на диалог между Армения и Турция?

   - През 2008 г. президентът Серж Саркисян покани турския си колега Абдула Гюл в Ереван на квалификационната футболна среща между националните отбори на Армения и Турция. Срещата между двамата държавни ръководители на 6 септември в Ереван установи благоприятна атмосфера, така че на външните министри бе възложена задачата да започнат преговори за нормализиране на двустранните отношения. Впоследствие имаше няколко срещи между мен и турския ми колега. Всичко това накрая достигна своята кулминация с подписването на Протоколите от 10 октомври 2009 г. за установяване на дипломатически отношения и развитие на отношенията. В този процес посредничеше Швейцария, подкрепа беше оказана от цялата международна общност, особено от САЩ, Русия и ЕС.

   След подписването на протоколите турската страна, която има по-лесни вътрешни процедури, практически не направи никакви стъпки за ратифицирането им, освен че ги изпрати в парламента и ефективно ги блокира от шест месеца насам.

   Армения премина през няколко вътрешнодържавни процедури, включително и през решение на Конституционния съд, който обяви, че протоколите съответстват на Конституцията един месец преди определения срок. Президентът на Армения заяви в речта си пред "Чатъм хаус" през февруари, че арменският парламент, в който мнозинството е на водената от него партия, ще ратифицира протоколите веднага щом Турция го направи.

   - Какъв е проблемът с ратификацията в Турция? Защо страната не желае да продължи с ратификацията?

   - Макар че ние започнахме този процес, водихме го и стигнахме до съгласие да няма никакви предварителни условия в него, все пак, за съжаление, след подписването на протоколите езикът на предварителните условия отново се появи в изказванията на турските политици.

   Турция се опитва да намери връзка между нормализирането на арменско-турските отношения и разрешаването на конфликта в Нагорни Карабах. Тази позиция е абсолютно неприемлива и не съответства на добрата воля, проявена в преговорите и в подписаните протоколи. Нормализирането на отношенията между Армения и Турция и разрешаването на конфликта в Нагорни Карабах са два различни и независими един от друг процеса. Това е мнение, което цялата международна общност споделя с нас.

   Турция бави ратифицирането също и заради грешно интерпретиране и представяне на споменатото решение на арменския Конституционен съд под претекст, че отсъждането на съда е в противоречие с протоколите. Не само Армения, но и международните посредници в този процес, и международната общност публично изясниха, че решението на съда по никакъв начин не е пречка, а крачка напред в ратификационния процес и че и двете страни трябва да продължат с ратифицирането и прилагането на протоколите без предварителни условия и в рамките на разумни срокове. И както казах по-рано, ние поставихме началото на това общо разбиране, водихме този процес и стигнахме до споразумения.

   Вярваме, че нормализирането на арменско-турските отношения ще има само положителен ефект за заздравяването на мира, стабилността и сътрудничеството в региона.

   - Турция реагира много остро на приетите резолюции срещу геноцида от Комисията по външни работи на американската Камара на представителите и шведския парламент. Има ли опасност резолюциите срещу геноцида да навредят на процеса на възстановяването на отношенията между Армения и Турция?

   - След сегашните резолюции на Комисията по външни работи на Камарата на представителите и на шведския парламент, които признават арменския геноцид, Турция реагира неадекватно. Докато Турция твърди, че нейният парламент никога няма да вземе решение под натиск, самата тя продължава да оказва натиск на чуждите парламенти за блокиране на законопроекти за признаване на геноцида, което се доказва и с най-новите примери. Това е повече от натиск, бих казал, че това са заплахи, подхранвани от слухове за официално скъсване, използвани постоянно от турските официални лица. Турция използва процеса на нормализиране като димна завеса за безпочвените си твърдения, че приемането на резолюции за арменския геноцид в американската Камара на представителите, в шведския парламент и където и да е изобщо би могло да навреди на процеса на нормализиране.

   По отношение на последното признаване на геноцида в САЩ, някои турски политици иронично се подиграваха на трудното гласуване на резолюцията, наричайки го "комедия", като по този начин поругаха паметта на жертвите и оцелелите и в същото време обидиха и конгресмените, които са гласували "за". Дори онези конгресмени, които гласуваха против резолюцията, отбелязаха, че приемат, че е имало арменски геноцид в началото на ХХ в.

   Истинското помиряване не се състои в забравяне на миналото. Въпреки това признаването на арменския геноцид от Турция не беше поставено от Армения като предварително условие за нормализирането на двустранните отношения.

   - Какви са плановете Ви за Европейския съюз?

   - Армения придава голяма важност на сътрудничеството с ЕС и неговите страни членки. Инициативата "Източно партньорство", в която Армения членува, осигурява нова рамка за тези отношения чрез засилен политически диалог, повишени търговски възможности и лични контакти.

   Сред арменските приоритети бих искал да откроя продължаването на политическия диалог, който е основен елемент за нашето сътрудничество. Отношенията на Армения с ЕС са регулирани от Споразумението за партньорство и сътрудничество, което бе подписано през 1996 и влезе в сила през 1999 г. Оттогава политическата картина на Европа се промени значително, появиха се нови възможности и предизвикателства. "Източното партньорство" не само се отразява на прогреса, постигнат в демократичното развитие на Армения, и на връзките между Армения и ЕС през последното десетилетие, но също така очертава перспектива за Споразумение за асоцииране, което ще приспособи нашето сътрудничество към новите реалности в съответствие със стремежите на всяка държава партньор и ЕС.

   Партньорство означава общ набор от ценности, интереси, търговия и човешки контакти. Основните облагодетелствани от този процес ще бъдат народите на Армения и ЕС, които са обединени в различията си, като всеки има своите традиции, история, обичаи, но споделят еднакъв възглед за една Европа, основана на сътрудничеството, мира и просперитета. Те искат да търгуват помежду си и да обогатяват взаимно знанията за своите култури. До този момент един от общите ни приоритети е облекчаването на визовия режим с оглед на постепенното премахване на пречките пред взаимните контакти между нашите общества.

   - Един последен въпрос: какво бихте искали да кажете на читателите в България?

   - Приятелството между нашите народи датира от векове; има много паралели в миналото ни и може би това е една от причините да имаме добро взаимно разбиране. Армения се радва на отлични отношения с България посредством интензивен и успешен политически диалог, икономическо сътрудничество и обмен във всички сфери от взаимен интерес, включително култура и образование. Имаме подписани повече от 40 двустранни споразумения, което доказва мащабите на сътрудничеството. Има приятелски връзки и добри отношения между президентите на нашите страни. Външните министри редовно провеждат политически консултации по различни въпроси с двустранна и международна значимост. Перспективите на икономическото сътрудничество между нашите държави се обсъждат от Армено-българската междуправителствена комисия, която заседава периодично в София и Ереван.

   Искаме да видим повече българи да посещават Армения, установявайки връзки и бизнес. Също така искаме да осигурим повече възможности за нашите граждани да посещават вашата красива страна. Изпращам сърдечен поздрав на читателите на списанието, на всички българи и ви желая всичко най-добро!
Интервюто е предоставено от
агенция "Арменпрес", Армения
26 март 2010 г.
горе