архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ВЯРА стр.30, бр.2, година XVII, 2010г.
Най-старата арменска църква в България
Мария Ангелова
ЦЪРКВАТА ЗА АРМЕНЦИТЕ Е НЕ САМО ВЯРА, РЕЛИГИЯ. ТЯ Е СВЯТА ИНСТИТУЦИЯ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОЯТО И ДО ДНЕС ГИ ИМА. АРМЕНСКАТА ЦЪРКВА Е НАПРАВИЛА МНОГО ЗА СЪХРАНЯВАНЕ НА ПИСМЕНОСТТА, ДУХОВНОСТТА И КУЛТУРАТА НА НАЦИЯТА СИ. ВСЕКИ АРМЕНЕЦ, ОКАЗАЛ СЕ НА НЕПОЗНАТО МЯСТО, ПЪРВО ТЪРСИ АРМЕНСКАТА ЦЪРКВА. ТЯ Е ВРЪЗКАТА МЕЖДУ СЪНАРОДНИЦИ ОТ РАЗЛИЧНИ СТРАНИ.
ПРЕЗ 2010 Г. АРМЕНСКАТА АПО-СТОЛИЧЕСКА ЦЪРКВА "СУРП АСТВАДЗАДЗИН" (СВЕТА БОГОРОДИЦА) В СИЛИСТРА ЧЕСТВА 390-ГОДИШНИНАТА ОТ ИЗГРАЖДАНЕТО СИ. ТЯ Е НАЙ-СТАРАТА СЪХРАНЕНА АРМЕНСКА ЦЪРКВА В БЪЛГАРИЯ И Е УНИКАЛНА СРЕД АРМЕНСКИТЕ ХРАМОВЕ ПО ЦЯЛ СВЯТ.




   Храмът е разположен в двор с площ около 1800 кв.м. В двора се намират малка къща, предназначена за живеене на свещеника, и бивше арменско училище - сега арменски клуб с голямо салонно помещение и сцена.

   Липсват архивни документи, които да разкрият етапите на построяване на храма. От събираната с години информация от възрастни арменци и от наблюдения при ремонти е установено, че първоначално е построена същинската част на храма с две малки помещения от двете страни на олтара. Северната малка стая е предназначена за кръщенета и усамотени молитви. В една ниша в нея се намира каменно корито с малък канал, където се излива водата, в която е кръстено детето. Според каноните на религията там, където се излива тази вода, не трябва да стъпва човешки крак. Южната малка стая е свещеническата и там се съхраняват свещенически одежди и църковна утвар. При ремонт на южната стая е открит камък с надпис, вкопан в пръстения под. Разчетеният от Агоп Гиликян надпис разкрива, че първоначално името на църквата е било "Сурп Крикор Лусаворич" (или "Свети Григорий Просветител"), а годината на издигане на храма е 1069 по арменското летоброене, което е 1620 по Григорианския календар. След като подовете са бетонирани, камъкът е преместен в северната малка стая, където е изложен и досега.

   Според мнението на специалисти куполът на църквата е уникален. Много малко арменски църкви по света имат такъв със стенописи. Този в силистренския храм е реставриран през 1990 г. от местния художник Карен Маркарян.

   Стените не са покрити със стенописи, а върху тях има картинни икони, нарисувани с маслени бои. На олтара не може да се поставя нищо изкуствено (икони, цветя и др.). В горната част на северната и южната стена на централното помещение има отвори. Те са подредени по точно определен начин, за да създават акустиката на църквата. Този прийом също е рядко срещан.

   По-късно е пристроена преддверийна част, където в пода са вградени надгробни плочи на духовни лица. Такива плочи има и в двора на църквата. Допълнителната част е на два етажа, като на втория е разположен балкон за църковен хор, а над него е издигната камбанарията.

   Църквата "Сурп Аствадзадзин" има ценна колекция от предмети, чиято възраст достига няколко века. Съхраняват се църковна утвар, свещенически одежди, библии още от 1686, от 1730 г. и от по-ново време. Направен е снимков каталог на имуществото на църквата с надписи в превод на български. Това се налага, защото за голямо съжаление на настоятелството на храма все повече намалява възможността за прочитането им на арменски език.

   В двора на църквата през 2005 г. е изграден мемориал в памет на жертвите на геноцида над арменския народ. Проектът за мемориала е изработен от Диран Апелян. Паметната плоча от черен гранит е изцяло дарение от арменската общност и приятели на арменците в града, страната и чужбина. Всяка година на 24 април с наведени глави и на колене те подновяват клетвата си, строго да пазят завета на невинните си жертви - да не забравят никога, свято да пазят и развиват майчиния си език и култура, да бъдат горди, че са арменци.

   В парцел на старите гробища на Силистра, определен за арменски погребения, има и друг арменски храм - параклис. Той е изграден през 1937 г. във време, когато Южна Добруджа е в пределите на Румъния. Издигнат е с даренията на Кеворк хаджи Артюнян. По желание на дарителя родителите му са погребани там, а впоследствие и самият той. При освещаването на съдържащия уникални фрески параклис през 1966 г. архиепископ Дирайр Мардикян му дава името "Сурп Кеворк".

   В човешкия живот материалното не е най-ценното, но за арменската църква в Силистра се оказва съществен проблем. Още от далечната 1966 година в "Сурп Аствадзадзин" няма действащ свещеник. Църквата се отваря всяка неделя, а през зимата почти не е отоплявана. Това прави невъзможно правилното съхраняване на ценностите й. По покана на църковното настоятелство идва свещеник от Русе или Варна.

   Църквата разполага с библиотека, в която се съхраняват над 400 книги на арменски език, някои от които са уникални. Голяма ценност е книгата на историка Иван Занов "Арменците в Силистра - минало и съвременност" - първият писан паметник за общността в града и начало на по-нататъшните изследвания.

   Може Силистра да е малък град, може да са малко арменците в него (към момента арменската общност наброява около 120 души), но се отнасят с голяма грижа към църквата си, защото считат, че дължат своето съществуване на нея и имат дълг към паметта на предците си. За арменската колония в града е писано малко, източниците, достигнали до нас, не дават достатъчно информация за нейното възникване. Според някои мнения арменската колония в града се появява в началото на XVII в., в годините на османското господство на Балканите. Историкът Страшимир Димитров твърди, че първото съобщение за наличие на арменци в Добруджа е още от 1551 г. От 1622 г. са запазени документи за събиране на данък от арменците, обитаващи Силистренската каза.

   От тези далечни години до днес поколения са се сменяли, властващи са се сменяли, но арменската църква "Света Богородица" в града е запазена и предизвиква интерес като духовен, културен и исторически обект. Най-тържественият ден за арменците в града е честването на храмовия празник. На този ден дворът на църквата се изпълва с много гости. А денят преди празника, когато се приготвя курбан (мадах), е като родов празник. Друг голям църковен празник, който се отбелязва с особена тържественост, е Таркманчац - денят на преводачите. Арменците не само в България, но и по целия свят вярват, че сред основните фактори за съхраняване на тяхната идентичност са уникалната азбука и литературата. Създадена от Месроб Мащоц през 399-406 г., тя допринася за оцеляването на арменския народ, защото мащоцовите букви повишават неимоверно арменското самосъзнание и се превръщат в най-добрия щит срещу асимилаторската политика на чуждите завоеватели. В знак на признателност арменската църква канонизира двамата просветители Месроб Мащоц и Сахаг Бартев в светци и решава през месец октомври да се почита преводаческата дейност с църковен празник. Няма друга църква, която изразява благодарността си към преводаческото дело по такъв начин.

   Миналите поколения са успели да съхранят храма в Силистра през тези почти четири века, задължение на сегашното поколение е да направи това за своите деца и внуци, вярват от настоятелството на храма.

   Дълголетието на арменската църква в Силистра доказва, че от поне 390 години в града живеят арменци. Те често твърдят, че са лоялен народ, благодарни и признателни на България, която е приела техните родители, по чудо останали живи от първия геноцид на ХХ в. За днешното поколение България е родина. Затова и християнският им храм е посещаван не само от арменци, но и от приятели българи, както и от техните приятели.
горе