 |
|
| АРТ |
стр.40, бр.2, година XVI, 2009г. |
|
|
ФАДО истории |
|
|
| Георги Митов |
|
"Фадото има нещо общо с дълбоките чувства, които описват португалеца и фаталността на неговия живот"
ПЕДРО АЙРЕШ МАГАЯНЕШ, лидер на групата "Мадредеуш"
"Съдба", "поличба", "самота" или "тъга", "меланхолия", "носталгия"? Нито една от тези думи не е достатъчно изчерпателна, за да опише фадото. То е нещо повече от поезия и музика. То е начин на живот. Фадото е тъжна градска музика, често наричана "португалския блус". В основата й е заложено издигането в култ на песимизма и отчаянието. А акомпаниментът на типичната португалска китара (с шест двойки струни) допълва усещането за меката и меланхолична душа на португалеца. Според някои изследвания фадото произхожда от африканските и бразилски колонии, които се настаняват в лисабонския квартал Aлфама. За тях фадото е по-скоро танц с африкански произход под акомпанимент на китара. Други изследователи говорят за арабско или келтско влияние (заради звука на китарата). Едно е сигурно - фадото "идва от морето и остава завинаги в Лисабон". Така в края на 19 век ресторанти, кафенета, къщи за фадо от Кастело до Байро Алто са озвучени от стила. Все пак фадото от Лисабон днес е известно по света не само в съпровод на португалската китара, а също и на цигулката, виолончелото или дори на цял оркестър.
Новото лице на фадото е Коимбра - град със стари университетски традиции в Португалия (до 1911 г. и единствен в страната), като еквивалент на испанския Саламанка. Място, където поезията се усеща по улиците. През 20-те и 30-те години на миналия век стилът "Фадо от Коимбра" получава огромно развитие. За пример ще посочим изпълнителя Едмундо де Бетанкурт и китариста Жозе Жоаким Кавалейро. Но каква е разликата между фадото от Коимбра и фадото от Лисабон? Ако инструментите, с които се изпълняват, са еднакви, формата им на живот е различна. Фадото от Коимбра не е толкова трагично и е по-изчистено. Музиколозите го определят като "песен за онези, които съхраняват и се отнасят с любов към мечтите си, а не за онези, които са ги загубили безвъзвратно." Общото е чувството на самота, носталгия, мъка или казано на португалски "saudade". В Коимбра възниква и танцувален вариант на фадото, наречен "батер". И още нещо, което е доказателство за контраста между двата стила: фадото в Лисабон е родено сред необлагодетелстваните класи, а фадото в Коимбра - сред най-знатните.
Фадото цени момента, обстановката, контакта с публиката. Именно затова не е лесно да се предаде магията му само в един албум. Първите записи датират от 1910 г., а до 1936 г. могат да се намерят албуми, наричани "Aрхивите на фадото", които са вградили в себе си легендарните гласове на Мадалена ди Мело, Мария Силва, Селестина Луиза или Аделина Фернандеш.
"Фадо е всичко, което казвам/ и всичко, което мога да кажа" - пее неповторимата Амалия Родригеш. Кралицата на фадото е родена в квартала Aлфама в семейството на бедна продавачка на портокали. Кариерата си на фадистка Амалия започва през 1939 г. и никой не си е помислял, че именно тя ще се превърне в символ на португалския музикален стил. Но Амалия не е просто певица. Тя е една епоха. И новите поколения не могат да измислят кой да наследи трона й. "Не мога да повторя онова, което други са правели добре в своето време", казва младото дарование Mизия. Дъщерята на един от харизматичните фадо певци Карлос Понтеш, Дулсе Понтеш, също не желае определението "фадист", тъй като репертоарът й е доста по-широк и обхваща други стилове. Някои видяха наследник на короната у Tереза Салгейро, чийто глас е запазената марка на формацията "Mадредеуш". Но тази група не прави точно фадо. Любопитното е, че самата Амалия е чувала гласа на Teреза. Реакцията й била: "Е, най-накрая!". Тереза не се възползва от това одобрение.
Имаше едно журналистическо определение: "Фадото е такава част от Португалия, каквато е Порто. Живее с предишната си слава и се превърна в нещо, което туристите е задължително да чуят." Интересът към него обаче спадна заради порасналото поп-рок поколение. "След като е възможно актуализиране на други етно музикални стилове, защо и португалската музика да остава встрани от тези процеси?" - пита Дулсе Понтеш. Наскоро самата Дулсе успя да плени и българската публика с елементи от португалския фолклор, африкански, арабски и берберски традиции, преплетени с фадо, а знаменитата й "Песен за морето" остана в съзнанието на българина като емблема на нейното вокално изкуство.
Проблемът е само един и много сериозен - дали не е настъпила ерата на "новото фадо". Веднага пуритани и критици ще се надигнат с твърдения за фадото, че е "най-чистата и достойна за уважение португалска култура". Какво да кажем обаче за същите тези португалци, които станаха почитатели номер едно на самите "Мадредеуш", Камане, Ана Моура или Мафалда Арнаут? През последните години именно те донесоха нов подход към традиционната португалска песен, отправяйки се понякога и към фадото в минало време. Това са имената на част от изпълнителите на новото фадо – музиката, която се движи и диша в ритъма на 21 век. Тя е част от една нова Португалия.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
