архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ДОСИЕ стр.14, бр.2, година XV, 2008г.
Икономиката на Албания
В Албания, където само преди десет години имаше големи политически и социални вълнения, бе регистрирано увеличение на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Много големи компании вече са проявили интерес или са започнали да осъществяват проекти, главно свързани с енергийния сектор и преносните мрежи.



   В края на миналия век Република Албания започва всеобхватна програма от реформи на икономиката на страната. След комунистическия режим и началото на пазарните реформи страната изживява трудностите на прехода, довели до остър икономически спад, съпроводен от покачваща се безработица и бедност. Въпреки трудностите през 1993 г. БВП на страната нараства с 11 %, през 1994 г. - със 7 %, а през 1995 г. - с 6 %, което е много висок показател за Европа. Инфлацията пада от средна годишна стойност 226 % на 7 %. До края на 1995 г. държавата контролира 40 % от икономиката. Бързият растеж се дължи главно на възстановяване на селскостопанския сектор, бързата приватизация и подходящите реформи. По времето на икономическия преход страната разчита на чуждестранни субсидии, които стават доста по-маловажни след възстановяване на земеделския сектор. Държавата все още има да преодолява трудности и все още разчита на хилядите албанци, които работят в Гърция, Италия и Германия и изпращат пари в страната, за да издържат семействата си. Общо взето, условията на живот се подобряват за голяма част от населението, растат потребителските стоки и услуги, но все пак бедността е все още значителна. Сериозни проблеми създават лошата инфраструктура, остарелият машинен парк, липсата на суровини и квалифицирана работна ръка и мениджъри.

   Друг проблем е недостигът на ток. Държавата не успява да задоволи нарастващата употреба на електричество от частния сектор. Домакинствата в момента изразходват около 70 % от целия разход на електроенергия в страната и техните нужди нарастват с около 10 % на година. Ако икономиката продължи да расте, търсенето на електричество поне ще се удвои, но страната има ограничен капацитет за внос поради лошите си връзки с регионалната мрежа, а местното производство също не е голямо.

   Безработицата през последните три години се задържа на 12 %. Поне половин милион от трите милиона албанско население живее в мизерия и е концентриранo в селските райони, където посткомунистическите реформи раздробиха парцелите и така снижиха продуктивността на земеделието. Голяма част от албанското население емигрира през последните десетилетия.

   Сега от общо четири милиона албанци един милион живее в чужбина. Албания е била напълно изолирана от външния свят в продължение на 50 години. С падането на границата хората се възползват от възможността да напуснат страната и да печелят в чужбина. Някои от тях изкачват планинските проходи към Гърция, други се тъпчат в стари кораби, отпътуващи към бреговете на Италия. Мнозина достигат Италия с помощта на несигурни надуваеми лодки, като преди това си купуват фалшиви паспорти и документи, за да докажат, че са косовски албанци, преследвани от сърбите. Изправено пред това масово преселение, албанското правителство няма особена възможност да вземе мерки. Планът да се създадат нeколкостотин работни места за сезонна работа в Германия в началото на 90-те години на XX в. е отчетен като провал, тъй като онези, които се възползват от схемата, изчезват и никога не се завръщат. По-скорошни опити да се издадат временни разрешения за работа из фермите на Аржентина или из лозята на Франция също не проработват.

   Учудващо е, че вълната от eмигранти се задържа, независимо че се натъква на враждебен прием. Не всеки гражданин от приемащите страни се замисля, че не е коректно да се приписват негативни стереотипи на цяла нация. Един италиански журналист с леви политически убеждения, Джан Антонио Стела, в книгата си "Ордите: когато албанците бяхме ние" сравнява тази враждебност с расизма, който самите италиански емигранти са изпитвали върху себе си в началото на XX в.

   Въпреки че албанската икономика расте, тя се натъква на много трудности и това означава, че е малко вероятно страната да прекрати изтичането на население в близко бъдеще.

   Необходимо е създаването на много нови работни места и подобряване качеството на живот, които могат да ограничат миграцията.

   Почти всички икономисти са на мнение, че имиграционният натиск от Албания ще намалее едва когато икономиката на страната започне да произвежда работни места и заплати, сравними с предлаганите в Западна Европа - нещо, което няма да се случи поне до десетилетие.

   През последните години правителството на Албания е направило няколко сериозни данъчни промени - намаление на облагането на печалбите на малките фирми, както и намаление на осигурителните вноски за бизнеса от 29 % до 20 %. Целта на досегашните, а и на предстоящите данъчни реформи е да се подобри бизнес средата, да се привлекат инвеститори и да се ускори икономическият растеж. През 2008 г. страната въвежда плосък данък от 10 %, който ще е най-ниският в Европа. Корпоративният данък от 20 % ще бъде намален наполовина, същото ще се случи и с осигурителните вноски за бизнеса, които също са били 20 %. Данъкът върху доходите ще бъде с една-единствена ставка от 10 %. По този начин ще се достигне до ставка от 10 % за данък печалба, данъка върху доходите и осигурителните вноски. В допълнение се планира и постепенно намаление на ДДС.

   Вследствие на положените усилия на 3 април 2008 г. Албания получи покана за членство в НАТО заради осъществената финансова реформа в икономиката, както и заради приключването на реформите в съдебната и избирателната система.

   Най-голямата политическа цел на Тирана за 2008 г. е да получи членство в НАТО.

   Като членка на НАТО Албания ще увеличи възможностите си за възход благодарение на подобрения имидж на страната, надеждността на правителството и създаването на по-сигурна среда за икономическо развитие и чуждестранни инвестиции.

   Албания постигна растеж на БВП от 6 % през 2007 г. според Статистическия институт, който е държавна институция, обработваща статистическите данни в страната.

   “Постигнахме това равнище на растеж въпреки факта, че имахме сериозна енергийна криза през цялата година", заяви премиерът Сали Бериша на среща с представители на медиите през декември. Той добави, че “тази цифра е цел и за 2008 г.". Междувременно инфлацията се задържа на 3 % в резултат на силната система за контрол. Правителството е подготвило много амбициозен бюджет за 2008 г. - най-големият за страната през последните 18 години. Почти 822 милиона евро, което е 20 % от бюджета, се планира да бъдат отпуснати за инвестиции в строежа на национални и местни пътища. Правителството поиска от местни и чуждестранни строителни компании да организират трисменен режим на работа, така че строителните дейности да продължават 24 часа в денонощието. Следващите избори ще се проведат през 2009 г., така че тази година е последна възможност за правителството да изпълни своите предизборни обещания отпреди три години, когато Демократическата партия на Бериша дойде на власт. По тези причини правителството ускорява осъществяването на строителни проекти, особено свързаните с инфраструктурата.

   Албанската държавна администрация обаче е изправена пред много трудности по отношение на усвояването и управлението на проекти и финансови средства. Миналата година само 80 % от инвестициите бяха оползотворени. Международни организации, включително и ЕС, са изразили неколкократно загрижеността си по отношение на потенциала за усвояване на държавната администрация.

   В Албания, където само преди десет години имаше големи политически и социални вълнения, бе регистрирано увеличение на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Много големи компании вече са проявили интерес или са започнали да осъществяват проекти, главно свързани с енергийния сектор и преносните мрежи.

   Швейцарско-американската многонационална компания “ASG Power" получи одобрение за започване на строителството на енергийна централа и регазификационен терминал в района на Семан, на 100 км от Тирана. Проектът ще получи инвестиции от почти 2,5 милиарда евро и ще включва трансмисионна линия, свързваща Албания с Италия през Адриатическо море.

   Същевременно друга голяма американска компания започна проучване за големи запаси от нефт и газ в страната в средата на януари. Албания има значителни запаси от нефт и газ, които може да достигнат 3 милиарда барела нефт и 3 милиарда кубически метра природен газ, според проучване, извършено от международната консултантска фирма “Густавсон", която бе наета от “Манас Петролеум".

   Ако проучването е точно, то тогава Албания ще разполага с възможности за своята икономическа стратегия през 2008 г. и в бъдеще може да стане износителка на нефт и газ. Преките чуждестранни инвестиции в Албания за 2007 г. са повече от 400 милиона евро и се очаква да бъдат още по-високи през тази година поради интереса, изразен от чужди компании в производства като енергийния сектор и строителните материали.

   Бериша заяви пред Комисията за планиране на стратегии на 19 януари т. г., че “2008 г. е годината, когато фискалният пакет ще бъде въведен, което ще доведе до най-дълбоката фискална революция в историята на тази страна". Новият фискален пакет включва 10 % плосък данък и инициатива за 1 евро, което позволява на чуждестранни компании да плащат 1 евро за държавни наеми и лицензи. И двете мерки целят да привлекат чуждестранен бизнес в Албания, както и да стимулират местните компании да увеличат производството си и работните места. Албания обаче е изправена и пред предизвикателства. Тя страда от енергийна криза и липса на разнообразни енергийни ресурси, макар че правителството непрекъснато обещава да реши този проблем в рамките на годината. Борбата срещу корупцията и неформалността е продължителна и това явление, изглежда, се разраства, вместо да изчезне. Корупция се наблюдава не само в централната администрация, но и в сектора на услугите. Все още съществуват проблеми в събирането на данъците и митата.

   Прилагането на подписаното Споразумение за свободна търговия между България и Албания допринася за нарастването на стокообмена, както и за подобряването на търговско- икономическите отношения между двете страни.
По материали на AП, AФ, Ройтерс, Уебсайт на албанския президент
горе