архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ИНТЕРВЮ ЕВРОПА стр.4, бр.2, година XV, 2008г.
Повече български инвеститори да насочат поглед към АЛБАНИЯ

Н. Пр. БУЯР СКЕНДО, посланик на Република АЛБАНИЯ, пред списание „Европа 2001”
Роден е в южния морски град на Албания – Вльора, през 1948 г. Няколко години е живял в Ню Йорк. Известно време се занимава с литературна и театрална критика. В дипломацията навлиза от областта на културата и журналистиката. Работил е в печатни и независими електронни медии, а от април 2006 г. е Посланик в България. Запален е по театъра, обожава природата и пътуванията.

   Ваше Превъзходителство, в последно време непрекъснато се говори за Вашата страна - за Косово, за предстоящото ви членство в НАТО. Какво е значението на Албания за Европа?

   - Много интересен въпрос за начало на разговора ни! Истина е, че за моята страна в последно време се говори по един напълно нов начин в сравнение с предишни години. А това се свързва с новия облик на Албания. Дълбоките реформи, предприети през последните 2-3 години, превърнаха Албания в една изключително атрактивна страна за чуждите инвеститори и граждани. Албания прилага нови демократични закони в областта на икономиката, енергетиката и туризма. Те са изключително благоприятни за чуждите и местните инвеститори и имат за цел да променят живота на гражданите, да осигурят на страната ни възможности за скок в икономическото, социалното и културното развитие.

   Не бихме имали надежда и увереност, че всички тези постижения и стремежи биха могли да се реализират в изключително краткото време, ако на Срещата на върха на НАТО в Букурещ Албания не бе получила покана за членство в НАТО. Това е една покана, която с амбициите на правителството и на албанските граждани ще се превърне в пълноправно членство следващата година.

   Вие знаете много добре, защото го изпитахте преди нас, какво огромно значение има за една страна членството в НАТО: повече сигурност за живота на гражданите, повече сигурност за мира в региона. Всичко това може и да се преведе като “повече сигурност за чуждите инвестиции и чуждите граждани, жадни да преоткриват нови страни".

   Албания с всеки изминал ден чувства все по-осезаемо важността на членството в НАТО: с всеки ден се увеличават туристите, посещаващи страната, расте и броят на чуждестранните инвеститори, които заявяват интерес не само към пазара, но и към девственото албанско крайбрежие, където могат да израстват туристически селища, хотели, ресторанти.

   - Въпреки че вече сме в XXI в., конфликтите на Балканите не стихват. Каква е позицията на Тирана за тяхното решаване завинаги?

   - Осем години след идването на XXI в. ние, балканците, най-накрая можем да кажем, че и ние се включихме в цивилизования свят, в света на компромисите и толерантността, в света на истинската демокрация и свобода. Официална Тирана и албанските граждани, може би повече от всяка друга балканска столица и балкански народ, желаят този нов свят, в който кървавите конфликти отстъпват място на мира и сигурността, в който етническата и религиозна ненавист отстъпват място на уважението, толерантността и приемане на различното. Националната ни история е причинила на Албания дълбоки рани. Една от тях бе Косово, което благодарение на Бога, САЩ, ЕС и НАТО вече е свободно. Но и за останалите народи не бе никак лесно да живеят и оцеляват през бурните и ужасяващи векове на миналото.

   Може би сега вече е много по- добре в района, раните в който постепенно се затвориха, да се обсъжда и да се хвърля повече енергия за бъдещето, а не да се отправя поглед към миналото. Нека с миналото да се занимават историците. Хората желаят да изживеят спокойно своя относително кратък живот.

   - На какъв етап е интеграцията на Албания в Европейския съюз и с какво България може да помогне на страната Ви?

   - Не само Албания, но целият наш регион желае и полага усилия един ден да се присъедини към ЕС. Това е нещо ново за Балканския регион, който векове е бил стегнат в пипалата на миналото без перспектива за бъдещето. След 1990 г. страните и народите от района започнаха да се освобождават и да търсят своя път към Брюксел. Някои мирно, други с кървави войни, за да напомнят на себе си и на света, че миналото и лъжливите митове се бяха вкоренили много здраво в самосъзнанието на някои. Сега вече районът ни живее в мир, който се надявам да бъде траен. Промените са невъзвратими. Косово по-рано, а Сърбия само преди няколко дни се освободиха от колониализма (първото) и от самата себе си (втората).

   Сега в района ни се води истинско състезание, кой по-добре и по-бързо ще си изпълни домашните задачи и по-бързо ще измине пътя и ще застане пред вратите на ЕС.

   Българският опит е изключително ценен за страните от региона. Не само поради духовната и географска близост, но и сходството в развитието. Никой няма защо да изобретява нови открития. Всичко е изпитано с достатъчен успех. Естествено и неизменните проблеми. Би било особено уместно и ефикасно страни като Албания, Македония, Черна гора, Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина да се възползват както от успехите, така и да се поучат и да не повтарят грешките на България.

   Албания гледа на членството като на проекта на века, както министър- председателят Сали Бериша определи членството на страната в НАТО и ЕС. Да бъдем членове на семейството, към което сме принадлежали и от което насилствено сме били откъснати за векове, е наша национална цел. Албания е готова да плати всякаква цена, за да се интегрира пълноправно един ден в евроатлантическото семейство.

   Колко важно е за една страна и нейните граждани членството в ЕС, вие, българите, сте го усетили и го усещате всеки ден. Свободно движение на стоки и капитали в един гигантски пазар, сигурност и невиждано развитие досега. Подобряване на стандарта на живот на гражданите на всяка страна.

   - Нашите страни заедно участват в един от най-мащабните европейски проекти, какъвто е изграждането на Коридор №8. На какъв етап са работите за строителството на необходимата транспортна и комуникационна инфраструктура?

   - Наистина нашите две страни са заедно в един голям проект - постигане на демократичните стандарти на ЕС. Естествено, този голям проект включва в себе си стотици други проекти. Един от тях е Коридор № 8. България и Албания добре оценяват неговото значение. Същото се отнася и за Италия и Македония. Той е важен и за редица страни от района на Черно море и Адриатика. Той ще свързва хора, икономики, пазари, енергийни системи, туризъм! Един “малък ЕС", но с изключително голяма мощ!

   Проектът за Коридор № 8 вече не е само една идея. Коридор № 8 вече търси финансиране от ЕС и за тази цел България и Италия като членки на ЕС би трябвало да положат повече усилия и да не жалят енергия пред финансовите институции на съюза. Четирите страни също така трябва постепенно да се подготвят един ден да започнат реализирането му.

   - А какво е бъдещето на идеята за общ петролопровод от Бургас до Дурас, след като работите по другия балкански петролопровод от Бургас до Александруполис вече започнаха?

   - Естествено авансирането на енергийния проект Бургас - Александруполис измести донякъде проекта Бургас - Вльора. Сега за него се говори по-малко. Но аз съм убеден, че не е далеч денят, когато той отново ще бъде приоритет. Вие сами виждате как всеки ден нараства нуждата от нови енергийни трасета. Но нека да почакаме подходящия момент.

   - Как оценявате двустранните ни отношения в търговията, икономиката и културата?

   - Сега двустранните ни отношения се намират на най-високото ниво както в политически, така и в икономически и културен план. Истина е, че в политически план отношенията ни бележат значителни стъпки напред. Само за година и половина посетиха Тирана трима от най-висшите български политици - министър-председателят Станишев, председателят на парламента Пирински, заместник министър-председателят и министър на външните работи Калфин. Интензивно бе присъствието в София и на албанския министър-председател Бериша, на външния министър Баша и други. В процес на подготовка са и други важни посещения. Другите области изостават, но времето работи за тях.

   Преди всичко повече български инвеститори би трябвало да насочат поглед към Албания, най-вече заради собствения си интерес, а след това в интерес на икономическото развитие на Албания. Съвсем естествено е след интензивното навлизане на чужди инвестиции в България печалбата на българските бизнесмени да намалее. Албания предлага изключително благоприятни условия и улеснения за чужди инвестиции. Защо да не се възползват от това и българските инвеститори? Леката и хранителната промишленост, строителството, туризмът това са областите, които бих препоръчал на българските бизнесмени. И бих направил всичко възможно, за да улесня пътя и дейността им в Албания! Само че трябва да се побърза, защото англичаните, италианците, немците, гърците и т. н. вече работят или са започнали процедура.

   - А в кои сфери има неизползван потенциал за развитие на отношенията ни? И какво българите не знаят за Албания?

   - Аз бих казал, че българите и албанците повече не знаят, отколкото знаят един за друг. Но след като сме в София, аз бих подчертал, че българските граждани не познават новото лице на Албания с модерното строителство, луксозните хотели и модерни ресторанти, а знаете ли колко мои приятели, български държавници, които съм придружавал по време на официални посещения в Албания, са останали очаровани от албанската кухня? Да, да, наистина е така. Албанската кухня се е откъснала от типичната кухня от турски тип. Вземайки елементи от италианската, гръцката или френската, днешната албанска кухня преживява непознат досега разцвет, много привлекателен за местните хора, но много харесван и от чужденците. А за нас, балканците, на които турската кухня им е омръзнала, днешната албанска кухня е много вкусна, лека и приятна. Българските граждани не познават синия цвят на Адриатическо и Йонийско море! Те не могат да си представят какви емоции биха преживели, ако се изкъпят във водите на тези две морета. Синята, кристално чиста вода дава възможност даже на дълбочина до 10 метра да се видят и най малките камъчета на дъното на морето. Девствено крайбрежие, едно непознато чудо за българските граждани.

   Не говоря тук за археологията, за крепостите или амфитеатрите, древни колкото Рим и Атина. За древния славен Бутринти или за днешна модерна Саранда.

   Вижте рекламите за туризма в Албания по CNN и Euro News и ще разберете колко съм прав за това, което ви разказвам за моята страна!

   - В личен план - с какво нашата страна Ви впечатлява най-много?

   - O, това е един въпрос, по който ми харесва да говоря дълго! София, като и всеки друг град, колкото и малък да е, в тази страна ми прави особено впечатление и ми оставя незабравими спомени. София ме привлича със зеленината си, със спокойните си хора, с ресторантите в центъра и околностите, с многото цветя. Без дъх ме остави нежният, кехлибарен Сандански с величествения паметник на славния Спартак! След това Велико Търново, Стара Загора, Плевен… А пещерата "Дяволското гърло" сред величествените планини? След това Копривщица, Банкя, Хисар. Неповторимите археологически находки, музеите, които пазят безценни съкровища, са друга страна от моите интереси. Впечатлен съм от старанието и грижите, които се полагат за опазването на тези богатства!

   От българската кухня ми допада печеното агне с дробсарма и много подправки.

   България е една истинска туристическа мина, която трудно може да се изчерпи и да се опознае, колкото и да се старае човек! Накратко - една прекрасна страна. Аз се считам за късметлия, че съм тук и работя за това нашите два народа да се опознаят по-добре, да обменят идеи, опит и ценности.
Интервю на
Валентин Костов
горе