архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ТРАДИЦИИ стр.46, бр.2, година XIV, 2007г.
Пласидо Доминго с носия на хърватски госпар1
Макар народните носии отдавна да са изчезнали от всекидневния ни гардероб, хърватските фолклорни елементи творчески са претопени в съвременната модна естетика. Така далматинската мъжка народна носия по елегантност може да се мери дори с фрака и днешните хърватски мъже я обличат само в най-тържествени случаи.

   Преди повече от четиридесет години в най-големия град на Югоизточна Славония, Винковци, се провежда първият фестивал “Винковачка есен”. Сред нашествието на дънките, разтворимите супи и автомобилите с този преглед на изворния хърватски фолклор славонците искат да запазят и никога да не забравят цялата красота и великолепието на народните си носии, танци и обичаи. Със своя колорит, бродериите, дантелите и с богатството от материали славонските носии са несъмнено сред най-разкошните в огромното изобилие от народни носии в Хърватия, в което всеки регион и дори всяко село има някакъв свой характерен код в обличането.

   От година на година прегледът във Винковци през септември става все по-мащабен, събирайки по 80 фолклорни групи и над 3000 участници за радост на десетките хиляди посетители, които се наслаждават на невероятното разнообразие от обичаи, народни гастрономически специалитети и преди всичко народни носии. В сърцето на Славония пак през лятото се провежда друга подобна проява - “Джаковски шевици”, a рицарското състезание “Синска алка” вече столетия наред, освен всичко друго, е преглед и на традиционните мъжки национални носии. Най-старите загребчани още помнят времената между двете световни войни, когато на централния градски пазар идваха работливите селянки от Шестине, селце, което днес е в рамките на Загреб, облечени в живописни носии от домашно тъкано сукно, украсено с червени орнаменти, за да продават сирене и сметана, домашни птици и пресен лук. Разбира се, на днешния градски пазар “Долац” вече ги няма жените от Шестине в традиционни носии, но затова пък не можем да си представим пазара без живописните червено-бели чадъри от Шестине (сега в ролята на слънчобрани), народен моден детайл, типичен за този край. Допреди тридесетина години по адриатическите острови още можеха да се видят стари жени в традиционни носии като всекидневно облекло, но днес и тях ги няма.

   Затова пък се чувства влиянието върху начина, по който се обличаме днес. Например стилизираният градски далматински мъжки костюм по елегантност може да се мери с прочутия фрак. Съвременните хърватски мъже го обличат само в най-тържествени случаи, когато искат да изглеждат особено елегантни. Това разбра и известният световен тенор Пласидо Доминго, настоявайки да изнесе концерта си на сцената на Арената в Пула именно в такъв костюм.

   Макар народните носии отдавна да са изчезнали от всекидневния гардероб, а фолклорът като културна програма и съдържание по време на обществени прояви далеч да не е толкова застъпен както в България, елементите на фолклорното майсторство в Хърватия са претопени в съвременната естетика, създавайки в много случаи изключително интересно визуално богатство. Изборът е огромен. Дори само женските забрадки за глава - от белите дантели на остров Паг до шарените цветни венчета от Валпово или гиздавите червени покривала от пера и плодове в околностите на Карловац, дават представа за невероятното разнообразие. В Славония полите са предимно дълги, в други населени места са с дължина под коляното, в Далмация масово са с дължина до глезена, с изключение на остров Сусак, където всички жени - и млади, и стари - носят “мини” далеч преди да бъде измислено от Мери Квант през шестдесетте години.

   Народните носии най-добре илюстрират особеностите на региона, в който са създадени - като се започне от природата и климата, до икономическото състояние и външните влияния. В Славония, богатата житница, в която земята дава обилен урожай, a през лятото всичко тъне в багри, орнаментите по женските престилки и по забрадките изобилстват с цветове и мотиви за разлика от средиземноморския пестелив каменен пейзаж, на фона на който и цветовете на народните носии нерядко се свеждат до елементарното бяло, черно или кафяво, като само поръбените в червено краища внасят малко живот. Разбира се, по-топлият средиземноморски климат не изисква много слоеве престилки, елеци и толкова топли материи, както в северните краища. По-късно, през ХIХ в. богатите славонци купуват вносни копринени тъкани, а търговците на богатия Дубровник донасят от Венеция най-новите модни постижения, от тъканите и кройките до накитите. Затова и тяхното облекло изглежда съвсем различно от онова на бедния остров Паг, изгорен от слънцето и с оголен пейзаж, където се живее от овцете и от някое и друго лозе и където ловките ръце на жените изработват най-фините дантели, за които са необходими месеци наред упорита работа. Животът е бил труден, така че модните украшения са били достъпни след изнурителен труд.

   За шествието на участниците във фестивала “Винковачка есен” казват, че е празник за очите. След тържествената служба в църквата “Свети Еузебий и Полион” дългата няколко километра колона тръгва към градския стадион, спирайки за кратко пред главната сцена на открито. Десетки хиляди зрители изпълват улиците и централния градски площад, за да наблюдават цялото това богатство от шевици, бродерии, дантели, забрадки, накити, колани, токи, обици, декоративни игли, нанизи от дукати и корали. За славонците, или както ги наричат шокците, тържество или сватба без богато украсен конски впряг не е тържество. Както днес без мерцедес. В тези краища конят е нещо много повече от кон и има почти митологичен ореол. Затова на неговата украса се придава значение почти толкова голямо, колкото и на украсата на невестата.

   А в каква огромна степен фолклорното наследство е навлязло в днешното хърватско изкуство показва неотдавнашната световна премиера на фолклорния балет с песни “Вероника Десиничка”, изпълнена на сцената на бароковия град Вараждин в Северна Хърватия от професионалния фолклорен ансамбъл “Ладо”. Негов автор е композиторът Давор Бохич, хореограф Динко Богданич, а сюжетът е смесица от исторически факти и народни легенди. Съдейки по критиките и реакцията на публиката, фолклорното богатство на Хърватия завладява и XXI в.


1 Gospar - госпар - дубровнишки аристократ; господин - бел. пр.
Статия, предоставена от DVC Press
Превод от хърватски: Стефан Стоянов
горе