архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЕВРОКАРТОТЕКА стр.19, бр.2, година XII, 2005г.
Диспропорциите в икономическото развитие на България и ЕС
Костадин Даскалов

 Брутният вътрешен продукт (БВП) е най-широко прилаганият показател за оценка на икономическото развитие на дадена страна, както и за нейното положение в световната икономическа система. При по-задълбочен анализ за определен период от време се прилагат както общи, така и структурни показатели, в т. ч. номинален и реален обем, т. е. по текущи и съпоставими цени, както и ръст спрямо базисен или предходен период. Като най-точен и разбираем индикатор за жизнения стандарт на една нация се счита брутният вътрешен продукт на глава от населението по паритет на покупателната способност (ППС), т. е. с елиминиране различието в цените на стоките и услугите в отделните страни и икономически общности.
 От последните 10 години 2000-та се явява най-силната за европейската икономика. Средно за 15-те страни - членки на ЕС, ръстът на БВП е 3,6 на сто, като при различните страни се наблюдават съществени различия. С най-голям ръст през тази година се отличава Ирландия - 9,9 на сто, и Люксембург 9,0 на сто, а с най-нисък, под 3 на сто, са Дания - 2,8 на сто, и Германия - 2,9 на сто. За разлика от европейската икономика, чийто спад продължава плавно до 2003 г., икономиката на САЩ се възстановява по-бързо след 2001 г. и през 2003 г. бележи 3 на сто ръст спрямо предходната година. За 2004 г. очакванията са за ръст от порядъка на 4,0-4,4 на сто, докато за Европейската общност очакванията са за 2,0-2,3 на сто ръст, който е възможно да се запази и през 2005 и 2006 г.
 През 2004 г. десет от 13-те страни-кандидатки бяха приети за редовни членове на Европейския съюз (ЕС). Така семейството на страните -членки в ЕС, нарасна от 15 на 25. При анализ на европейската икономика вече се публикуват предварителни и окончателни данни както за 15-те страни-членки (ЕС-15), така и за 25-те страни (ЕС-25).
 От десетте новоприети страни в ЕС през 2004 г. с най-високи темпове на растеж през последните години 6-7 на сто средногодишно се характеризират икономиките на прибалтийските републики Литва, Латвия и Естония. Що се касае до нивото на развитие на отделните страни-кандидатки преди приема, с най-предни позиции се характеризират икономиките на Кипър (76), Словения (70), Малта (69), Чехия (63) и Унгария (55), при индекс (100) средно за икономиките на 15-те страни - членки на ЕС.
 България попада в пета група по равнище на брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, с 27 на сто индекс спрямо ЕС-15. С над 126 на сто от средното (I-ва група) са четири страни: Швейцария, Ирландия, Люксембург и Норвегия, като нивото на Люксембург е най-високо, с индекс 197 на сто. В пета група, с индекс под 50 на сто, освен България са още: Естония, Литва, Латвия, Полша, Румъния и Турция.
 Ниското базисно ниво на българската икономика, независимо от сравнително високите темпове на растеж през последните години и с около 5,5 на сто ръст през 2004 г., означава, че България ще трябва да положи значителни усилия за ефективно и целесъобразно усвояване средствата както по предприсъединителните, така и по структурните фондове, предвидени от ЕС. Една от основните цели на Европейската комисия (ЕК) при разпределяне на структурните фондове е постепенното намаляване диспропорциите в икономическото развитие между и в самите страни - членки на ЕС. Съществен критерий за разпределението им е реалният БВП на човек от населението (превърнат в единна валута чрез ППС) да бъде по-малък от дефинирания праг в размер на 75 на сто от средния за ЕС.
 За по-пълно характеризиране на отделните икономики се прилагат и структурни показатели (компоненти на БВП) крайно потребление, бруто капиталообразуване и нетен експорт. Крайното потребление от своя страна включва колективно и индивидуално потребление, като в индивидуалното потребление значителна част от разходите се насочват за закупуване и потребление на храна.
 Общата тенденция в потреблението на страните от ЕС е намаляване делът на разходите, отделяни за храна. Освен това се наблюдават редица промени в структурата на потреблението по видове продукти и тяхното съотношение. Характерна тенденция за страните - членки на ЕС-15, е намаляване потреблението на мазнини, захари и тестени изделия, като в структурата на месните продукти се засилва потреблението на месо от птици и риба. Промяната в структурата на потребление до голяма степен се обуславя от промяната в характера и условията на труд, от една страна, както и от тенденцията за застаряване на населението на стария континент.
 При консумацията на месо, мляко, сирене и яйца се наблюдава едно равномерно съотношение в полза на страните - членки на ЕС. Що се касае обаче до разходите, насочени за закупуване и потребление на риба и рибни продукти, то в структурата на хранене средно за страните-кандидатки, както и за България, е налице значително изоставане в това отношение. Тук, разбира се, следва да се има предвид, че в разходваните средства дават отражение както количествата на съответните продукти, така и качеството, тяхното разнообразие и степен на готовност при закупуването им от търговската мрежа.
 България има значително по-малко потребление на тютюневи изделия и особено на алкохолни напитки. В същото време се посочва, че България е в челните места по тютюнопушене в Европа. Това може да се обясни, от една страна, с нивото на цените във всяка отделна страна, с нивата на акцизните ставки по отношение на тютюневите изделия и освен това със съотношението между качествата на закупуваните тютюневи изделия и оттам на съответните цени по паритет на покупателната способност. Гърция е почти недостижима по отношение на разходи за тютюневи изделия по ППС, макар и с ценови индекс 77 на сто от средното за ЕС-15 =100. Унгария по отношение потреблението на алкохолни изделия изпреварва дори средното за ЕС, като в същото време се сочи като една от страните с най-висок дял на пушачите в Европа и света.
 През последните години в България се засили вносът на автомобили, в т. ч. нови и употребявани. През ноември 2004 г. ръстът на вноса на автомобили в България бележи 85 на сто ръст спрямо същия месец на предходната година. Независимо от засиления внос на леки автомобили през 2003 и 2004 г. разходите по този показател за България са твърде ниски в сравнение със средното за ЕС, както и със средните разходи на глава от населението за страните-кандидатки. Съотношението разходи за покупка и разходи за поддръжка на лични автомобили като правило е в полза на разходите за поддръжка. В България обаче това съотношение е силно изразено, което се дължи на остарелия машинен парк, както и на многообразието от внасяните и употребявани марки автомобили.
 Показателят бруто образуване на основен капитал е особено красноречив за динамиката в растежа на една икономика. През 2004 г. България бележи един от най-бързите темпове на растеж по този показател, наред с прибалтийските републики с над 10 на сто ръст спрямо предходната година. По темпове в строителството на жилищни сгради България се отличава с най-висок растеж. Ниските базисни цени на сградите, строени преди 15 и повече години, ежегодното нарастване на цените на строителните материали и очакваното нарастване на цените след приема на страната в ЕС води до засилено строителство, което при ниски базисни равнища води до големи стойности на показателя за растеж и особено през 2003 и 2004 г. Недостатъчно обаче нарастват средствата, изразходвани за машини и оборудване, което е признак, че производствените мощности на страната изостават и забавят темповете за модернизиране и обновяване в сравнение с жилищното строителство.
 От друга страна, бумът в нарастването на чуждестранните туристи изисква както увеличаване броят и капацитетът на средствата за подслон, хранене и развлечение, така също и повишаване категорията на заведенията съобразно изискванията и стандартите на ЕС, предвид предстоящото членство на България през 2007 г. По качество на обслужване и по условия за пребиваване българските морски и планински курорти вече се доближават до испанските при значително по-ниски цени на предлаганите основни и допълнителни стокови и нестокови услуги.
 Важен индикатор и показател за характера на инвестиционните процеси е структурата на придобитите дълготрайни активи. В това отношение Ирландия има най-добри показатели и неслучайно се сочи като страна с най-бурен икономически растеж през последните години. При съотношение на инвестиции спрямо крайното потребление 46,3 на сто, за придобиване за машини и оборудване то е 11,2 на сто; за строителство е 32,8 на сто и в т. ч. за жилищни сгради - 19 на сто. Близки до тези стойности се наблюдават в Чехия съответно: 31,9 на сто; 11,1 на сто и 19,5 (табл. 1). Така по дял на показателя бруто образуване на основен капитал, макар и с най-големи темпове на растеж, България все още е на едно от ниските места и предстои значителен период на сериозни усилия в инвестиционния процес, за още по-бърз растеж на икономиката.
 Един от най-сериозните проблеми на българската икономика през последните години е нарастващият външнотърговски дефицит. При дефицит от 2,4 млрд. щ. д. за 2003 г. за 2004 г. той превишава 3,3 млрд. щ. д., което е и заплаха за платежния баланс. Обезпокоителното при външнотърговския обмен е това, че преобладаващият дял на износа са стоки с нисък дял на добавената стойност, докато при вноса обратно; с висок дял на добавената стойност, което говори за конкурентоспособността на българските стоки на международните пазари. Като се вземат под внимание и високите изисквания на ЕС, както и премахването на митата за внос на стоки от страните - членки на ЕС, проблемът следва да се решава във всички нива на стопанската дейност.
 С висок дял на дефицита като ниво спрямо БВП са и икономиките на прибалтийските републики. В това отношение Ирландия е с много високо ниво на положително търговско салдо спрямо БВП. Един от основните фактори, повлияли на ирландската икономика, са чуждестранните инвестиции на зелено при това вложени в производства с експортна насоченост и висок дял на добавената стойност. Както е известно, Ирландия по износ на софтуерни продукти заема едно от първите места в света, след САЩ. Прилагането на високите технологии в производствената сфера повишава значително производителността на труда в Ирландия. В това отношение България изостава, загубвайки добрите си позиции преди години в областта на информационните технологии.
 По прогнозна производителност, изчислена като БВП по ППС, на едно заето лице България заема последно място с индекс 33,7 на сто за 2006 г. при ЕС-25 =100; ЕС-15 = 106, а за Ирландия - 132 на сто. За Румъния прогнозата е съответно 38 на сто, факт, върху който трябва да се замисли както настоящото и следващото българско правителство, така и всеки българин.
горе