архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЕВРОКАРТОТЕКА стр.17, бр.2, година XII, 2005г.
Между интеркултурната комуникация и демократичното гражданство
н.с. д-р ВЯРА ГАНЧЕВА





 По инициатива на България 2005 година е обявена за Европейска година на демократичното гражданство чрез образование. Съветът на Европа, който организира Годината, иска да привлече вниманието към ключовата роля на образованието в укрепването на демократичната култура. В частност Годината би трябвало да подпомогне осъзнаването на факта, че както формалното, така и неформалното образование са фактори за развитието на гражданството и качеството на участието в демократичното общество.
 Две основни събития ще отбележат Европейската година на гражданство чрез образование:
 - Третата среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на Съвета на Европа във Варшава на 16-17 май 2005 г. по покана на полските власти; и
 - 50-годишнината на Европейската културна конвенция (декември 2004 г.-май 2005 г.).
 Европейска година на демократичното гражданство чрез образование си поставя четири основни цели:
 - да се задълбочи разбирането за приноса на образованието за развитието на демократичното гражданство и участие, които са предпоставка за социална кохезия, интеркултурно разбирателство и зачитане различията и правата на човека;
 - да се укрепи капацитетът на страните-членки за превръщане на ОДГ в приоритетна цел на образователната политика и да се предприемат дългосрочни реформи на всички нива на образователната система;
 - да се предоставят на страните-членки рамка и средства, които да им помогнат за установяване ролята на образованието за развитието и окуражаването на демократичното гражданство и правата на човека, с цел да бъдат разрешени конкретни социални проблеми и да се засили социалното включване;
 - да се окуражи разработването на инициативи и партньорства, които да дадат достъп до най-добри практики и обмен на знания, да засилят сътрудничеството в рамките на Съвета на Европа, във и между страните-членки, както и с други международни партньори и агенции, които работят в полза на образованието за демократично гражданство и образованието за правата на човека и за създаването на мрежи.
 Още XXI сесия на Постоянната конференция на eвропейските министри на образованието (Атина, 10-12 ноември 2003 г.) определи основните приоритети за бъдещето: управление на многообразието, интеркултурно образование и качествено образование. Посланието от Атина в резюме е, че всички образователни инициативи трябва да отчитат културните и социалните особености на обучаващите се от цяла Европа, да окуражават интеркултурното обучение и социалното включване, като същевременно осигуряват качествено образование за всички. Това послание е взето под внимание през Годината, особено що се отнася до дейностите, свързани с учебните програми, обучението на учителите и управлението на образователните институции.
 Идеята, че гражданското образование подпомага социалната кохезия, взаимното разбирателство, интеркултурния и междурелигиозния диалог и солидарност, равенството между половете, хармоничните взаимоотношения във и между народите, както и чувството за принадлежност и съпричастност към общочовешките ценности, не е нова за Европейския континент. Нов е контекстът, в който тя днес се реализира:
 - разширяването на Европейския съюз;
 - отварянето на Съвета на Европа към други страни;
 - по-големите очаквания към ключовата роля, която трябва да изпълнява образованието в решаването на обществените проблеми.
 Инициативата за обявяването от Съвета на Европа на Европейската година на демократичното гражданство чрез образование е на българското правителство. В този смисъл в България беше организирана не само Конференцията за лансиране на Годината (София, 13-14 декември 2004 г.) под мотото “Демокрацията - образование и начин на живот”, но и многобройни инициативи, обединени в три основни направления: разпространение на целите на Годината (сайт, дипляна, плакат за Годината, превод на основни документи, тематични издания, сборници с добри практики); конференции, семинари, лагери (за учители, експерти, преподаватели във висши училища, ученици, студенти и специалисти в областта на образованието за демократично гражданство и права на човека); конкурси, олимпиади, уроци (национален конкурс за учители, конкурс за най-интересна инициатива, тематични уроци, спортни турнири).
 За координиране на дейностите на национално ниво и подготовка на конференцията е сформиран Национален комитет под председателството на доц. д-р Игор Дамянов, министър на образованието и науката. В Националния комитет са включени представители на Министерството на външните работи, Министерството на културата, Министерството на младежта и спорта, Информационния и документационен център на Съвета на Европа, Информационния център при Делегацията на Европейския съюз в София, Държавна агенция за закрила на детето, СУ “Св. Климент Охридски”, Националния институт за образование, неправителствени организации и Министерството на образованието и науката.
 Вече е създаден и специализиран сайт за Европейската година на демократичното гражданство чрез образование, чрез който желаещите ще могат да получават актуална информация за инициативите в рамките на годината в България и в другите страни - членки на Съвета на Европа (www.citizenship-bg.org).
 Годината привлече вниманието на професионалистите, работещи за образование за демократично гражданство на различни нива. Общото разбиране е, че този вид формално и неформално образование има за цел да предостави на гражданите знанията, схващанията, уменията и отношението, които ще им помогнат да поемат активно своята обществена роля. Подобно образование дава на хората насоки как да се информират за своите права, отговорности и задължения, помага им да осъзнаят, че могат да влияят на живота около тях и че действията им са от значение.
 Особено значение в този смисъл има образованието на младите хора и студентите в частност. Като добра практика може да се посочи дейността на Катедрата на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с обществеността” на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ ”Кл. Охридски”. Още през 2003 г. Катедрата организира научна конференция на тема “Европейска интеграция и социална промяна: проблеми на интеркултурната комуникация”. Сборникът от конференцията (“Европейска интеграция и интеркултурна комуникация”, София, 2004 г., съставители М. Златева, Т. Петев, О. Спасов) включва 43 доклада на учени, преподаватели, докторанти и ПР-практици от десет европейски страни. Нещо повече - на 20 и 21 май 2005 г. е планирана нова международна конференция на Катедрата “Комуникация и връзки с обществеността” под мотото “Публична комуникация и глобализация: обучение в ценностите на демокрацията”. В рамките й се предвиждат “кръгла маса” между журналисти и ПР-специалисти на тема “Пъблик рилейшънс и журналистика - битка за демокрация?”, докторантски семинар и студентски уъркшоп на тема “Демокрацията: стимули и ценности”.
 Образованието за демократично гражданство е образование за едно умение, което безспорно ще повиши оптимизма на българите - добре известно е, че българите сме най-песимистичният народ в Европа. Социологическо изследване на “Глобална България” показа изворите на този песимизъм: за младите хора това е сравнението с Европа, а за възрастните - сравнението с миналото. Ето защо ние трябва да се научим как да направим така, че гласът ни да бъде чут в обществото и защо това е толкова важно. Изразяването на глас е алтернатива на “безпътицата, безпомощността и апатията”, на ескейпизма и изтичането на мозъци... Неслучайно национално представително социологическо проучване на фондация “Форум за устойчиво развитие “Фокус”, проведено пред 2004 г. по поръчка на Министерството на околната среда и водите и на Датската агенция за околна среда (www.moew.government.bg), показа, че 75% от българите не са информирани за екологичните си права. Неучастието във вземане на решения се оказа функция на неинформираността, а оттук и на недоверието, че можеш да промениш нещо в обществото.
 Подобно недоверие не е само български феномен. На изборите за Европейски парламент хиляди гласоподаватели си останаха по домовете и дори в новоприетите държави-членки средният процент на гласувалите достигна едва 26,4 %...
 Ето защо на Европейската година на демократичното гражданство чрез образование явно и е дошло времето. Надеждата е, че тя ще намали информационната асиметрия между държавите и гражданите в Европа и ще развие “култура на участието”, при която ползите от участие се оценяват от гражданите като по-големи от разходите.
горе