 |
|
| ЕВРОКАРТОТЕКА |
стр.15, бр.2, година XII, 2005г. |
|
|
Kралство Дания - Помощ за опазване на българската околна среда |
|
|
| д-р Петър Шопов |
|
|
В съвременния свят отношенията между държавите не се измерват с разменените учтиви дипломатически фрази, а с техния принос в решаването на двустранните и глобалните проблеми в различните сфери.
Демократичните промени в източноевропейските страни поставиха основите на нов тип отношения със страните от Западна Европа. Утвърди се разбирането, че проблемите на изостаналите в своето развитие държави в нашата част на Европа не са само наша грижа и че предоставените ни средства се измерват в цифри предимно формално. Преди доста години президентът Рузвелт беше казал, че когато къщата на твоя съсед гори, много естествено е да му се притечеш на помощ със своя градински маркуч. Днес светът е достатъчно малък, за да бъде разглеждан регионално. Икономическите, политическите и екологическите проблеми преминават безпрепятствено границите, което вече засяга и благоденстващите държави в общата европейска лодка. Кралство Дания е на едно от първите места по финансови възможности измежду тези страни.
През 1997 г. нашата страна започна реформи в социалната, икономическата и екологическата област с оглед приемането ни в Европейския съюз. Беше формулирана и стратегия за подобряване на околната среда. Така бяха създадени условия за сътрудничество между България и Дания в разглежданата област. Една от главните цели на сътрудничеството е да свърже проектите на двете страни в рамките на тяхната екологическа политика. През 1994 г. и 1999 г. между двете държави беше подписано и преподписано споразумение между министерствата на околната среда, което определи рамките на изпълняваните програми. В тях са посочени приоритетите в различните области, което създаде условия DANCEE - Датската агенция за опазване на околната среда (ДАООС) да ни оказва помощ. В тази дейност датската страна беше улеснена от пътните карти в сферата на околната среда, очертани за нашата страна от Европейския съюз. Съгласно тези карти българските институции трябва да съсредоточат вниманието си върху оценката на факторите, оказващи въздействие върху околната среда, за решаване на въпросите с отпадъците, промишленото замърсяване и възникващите рискове в тази област, за решаване на проблемите, свързани с химикалите и генетично модифицираните организми, ядрената сигурност, защитата срещу радиация.
Дания ни оказва помощ в следните области:
Подобряване качеството на водата
У нас има недостиг на вода главно поради големите разхищения, което води до трудности в напояването и предоставянето на вода за промишлени цели. Според официалните български институции само половината от реките в България имат вода с добро качество. Около 35 % от промишлените води се изпускат в повърхности водни площи, езера, реки. Датската помощ за справяне с недостига от вода е свързана с българската национална програма за построяване на нови заводи съгласно препоръките на ЕС. Като един от първите дарители ДАООС оказа техническа и финансова помощ за построяването на заводи за пречистване на отпадъчни води съгласно западните стандарти. Изпълнението на проектите в разглежданата област доведоха до значително намаляване на замърсяването на река Осъм, на притоците на Дунав, на Варненското езеро и на Черно море.
Решаване на въпросите с отпадъците
Справянето с отпадъците е друга област, в която Дания ни помага. В големите и по-малките градове у нас събирането на отпадъците се прави без тяхното сортиране и рециклиране. Извършва се неконтролирано изхвърляне. В 23 % от селата липсват сметища. Близо 80 % от отпадъците от промишлено естество се трупат в предприятията. На общините на Враца и Мездра ДАООС оказа помощ в размер на 2 милиона евро* за започване на пилотен проект за изграждане на регионално сметище съобразно стандартите на ЕС. Датска помощ е оказана и за изграждането на други шест регионални сметища, както и за закриване на 115 предишни места за изхвърляне на отпадъци. За справяне с особено опасните отпадъци с датска помощ е изградена национална система за регистриранeто им. Помощта цели контролирането на всички опасни субстанции от заводите до окончателното им складиране. В Медицинската академия в София беше изградено съоръжение за изгаряне на медицински отпадъци.
Замърсяването на въздуха и водата
В България са определени най-малко 14 “горещи места”, в които степента на замърсяването на въздуха, водата и почвата е особено високо и застрашава чистотата на околната среда, а оттам и здравето на човека. Главните източници на замърсяване са енергийните и промишлените сектори в българската икономика. За справяне със замърсяването на въздуха ДАООС е оказала значителна помощ чрез инсталиране в комините на заводите на филтри за димовите газове и монтиране в тези, които работят с електричество от топлоцентрали, на пречиствателни системи. Значителни са постиженията в подобряването чистотата на въздуха. Количеството на серния двуокис, получаван от четири топлоцентрали, е намалено годишно с 1265 т и са били спестени 154 000 т въглища, с които е било произведено същото количество електроенергия. В една топлоцентрала в София са били инсталирани нови горивни пещи, които са намалили серния двуокис със 17 т. В топлоцентралата на Русе димовият прах е бил отстранен, с което е било осуетено отлагането в околната среда на 34 000 т от него.
В усилията за предотвратяване на замърсяването на въздуха и водата се включват следните главни мерки:
- Тринадесет проекта за изграждане на инсталации за опазване чистотата на въздуха, които са изпълнени през периода 2001-2003 г.
- Пет проекта за опазване на подпочвените и повърхностните води. Периодът за тяхното изпълнение е 2001-2005 г.
- Три проекта за опазване на почвата. Срокът на изпълнение е бил 2001 г.
- Три проекта за управление на отпадъците, чиито период на изпълнение е бил 2001-2003 г.
Общата сума за изпълнението на тези проекти е приблизително 2,9 милиона щатски долара.
Промишленият сектор е друг главен източник на замърсяване на околната среда. ДАООС е съдействала за закупуването на по-качествени филтри и за подобряване на технологиите. Монтираните филтри срещу електростатичния прах в “Кремиковци” са намалили емисиите от него с 1121 т годишно. Специално внимание се отделя за изпълнението на изискванията на Директивата на ЕС за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването. Тази директива регулира осуетяването на замърсяването и контролира работата на големите промишлени предприятия. Директивата има за цел да намали значително замърсяването от промишлени източници. Тя покрива около 400 промишлени предприятия в България. Със съдействието на ДАООС са осъществени пилотни проекти в металургичните и химическите сектори, считани за главни източници на промишлено замърсяване. Пет пилотни проекта са били осъществени с помощта на Световната банка по линия на отстраняването на промишлено замърсяване. Проектите са ЮМИКОР - Пирдоп - производство на мед, КЦМ - Пловдив - за цветни метали, ОЦК - Кърджали - за олово и цинк, ХИМКО - Враца - за торове, СВИЛОЗА - Свищов - химически комбинат. За всяко предприятие е била сформирана работна група от български и датски специалисти. За изпълнението на отделните проекти са били отпуснати големи суми. За ЮМИКОР например през периода 2002-2003 г. тази сума е възлизала на 109 милиона щатски долара. В резултат на изпълнението на проектите са постигнати значителни резултати.
Един от пилотните проекти е, както беше посочено, КЦМ - Пловдив. Той е най-големият производител на мед и цинк в България: 50 000 т. мед и 60 000 т цинк. След извършения одит на сегашното положение е създаден план за действие като интегрална част от проект, който ще бъде финансиран от Световната банка. Планът набелязва следните мерки в областта на опазването на околната среда:
- Модернизиране на цеха, за да се намали отделянето на серен двуокис и да се достигне равнището на пилотния проект.
- Модернизиране на технологията за обработване на оловото от излезлите от употреба акумулатори, за да се намали отделянето на прах от серен двуокис, олово и кадмий.
- Елиминиране отделянето на органични отпадъци и намаляване количеството на отделяната шлака.
Сред основните обекти и дейности, на които през последните няколко години ДАООС ни е оказала значителна финансова помощ, са следните:
- Община Троян за справяне с отпадъчните води - 215 000 датски крони.
- Построявате на завод за пречистване на отпадъчни води в общините Обзор и Бяла - 6 000 000 датски крони.
- Изграждане на мениджмънт на особено опасни отпадъци - 3 810 139 датски крони.
- Финансова помощ на Международния фонд за закриване на 1-ви и 2-ри реактор в АЕЦ “Козлодуй” - 12 000 000 датски крони.
- Изготвяне на проект за защита на биологическото разнообразие -
476 424 датски крони.
- Изготвяне на проект за управлението на отпадъците от корабите в пристанище Варна -
261 117 датски крони.
- Рехабилитиране на Варненския завод за почистване на отпадъчни води - 5 044 710 датски крони.
- Подобряване на управлението на твърдите отпадъци във Враца и Мездра - 6 050 000 датски крони.
- Подобряване работата на шест регионални сметища - 3 275 317 датски крони.
- Оказване помощ в работата на Министерството на опазването на околната среда и водите - 2 870 467 датски крони.
- Хармонизиране с директивата на ЕС за водата - 399 837 датски крони.
- Консервация на животинските видове и тяхната естествена среда - 217 448 датски крони.
Във всичките посочени случаи ДАООС е предоставила пълния размер на средствата, необходими за извършване на мероприятията.
В статия с ограничен обем е невъзможно да бъдат разгледани всички проекти, за изпълнението на които българската държава получава помощ от Дания. Затова тук се спираме само на най-главните. Някои от тях са завършени, а други са в процес на реализация.
В нашето напрегнато всекидневие сме свикнали да приемаме информацията за помощ, оказвана ни в различни области, най-вече от европейски държави, без да се замисляме много. Всекидневието ни прави инертни, а може би и малко подозрителни. Може да се предположи, че датчаните провеждат политика, от която сега или в бъдеще ще имат полза. Или пък, че искат да се похвалят с постигнатото от тях. И защо не, макар че има сериозни съмнения за такива желания. Това поставя въпроса защо Дания и другите страни, вместо да си гледат спокойствието и влагат парите си за свои нужди, помагат на една далечна, непозната, доста замърсена и изостанала от европейските природозащитни стандарти страна като България? А Дания оказва такава помощ и на други източноевропейски държави.
Отговорите, разбира се, не са неизвестни. Като европейци, както беше посочено, сме в една лодка, която никой няма интерес да разклаща. Но има и субективни причини, за които ние мислим и говорим рядко. Те са свързани с морал, с манталитет, с готовност за помощ, с възпитание. А те в нашето мислене по различни причини присъстват в по-малка степен и затова ги забелязваме трудно у тези, които ги притежават.
Българо-датските отношения не се вместват в израза, “Няма безплатен обяд!” Наш дълг е обаче да мислим с какво можем да компенсираме помощта, която Дания ни оказва специално във възстановяването и опазването на околната среда в България. Защото тук думите “Да върнем средствата” в новия тип отношения изискват повече мисъл и действие!
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
