архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
СВЯТ стр.46, бр.2, година XII, 2005г.
Гренландия - ледена красотa
СТЕЛА БАЛТОВА





   Обикновено хората мислят за Гренландия като за страна, намираща се много далече, но всъщност тя заема доста централно място в Северното полукълбо, само на няколко часа път със самолет от Европа, Северна Америка и Азия.
   Разположена на североизток от Канада, географски Гренландия е част от Северна Америка, макар че исторически, политически и икономически страната е силно свързана с Европа. Тя стои най-близо до Северния полюс от която и да е друга държава в света.
   Гренландия е най-големият остров на Земята с площ от близо 2,2 млн. кв. км, от които едва 410 000 кв. км не са покрити с ледeна кора. Най-северната точка на острова, нос Морис Йесуп, е всъщност най-северната точка от земната площ в света, само на 730 км от Северния полюс. Нунап Исуа (Нос На добър час) е най-южната точка на острова, разположена на същата ширина като северните столици Осло и Хелзинки. Гренландия има типично алпийска природа с нащърбен профил. Крайбрежието е изваяно от голям брой фиорди, много от които се врязват красиво в пейзажа. Безброй острови, малки и големи, изобилстват в Гренландския архипелаг.
   Голямата земна площ на Гренландия определя разнообразието на климата. С изключение на няколко закътани долини в Южна Гренландия, земният лед, покриващ територията на страната, повлиява климата - полярен, като средните температури никога не надхвърлят 10оС. По-голямата част от Гренландия се намира на север от Полярния кръг, поради което зимата е много тъмен сезон, а през лятото има слънце до среднощ, тогава всъщност слънцето никога не залязва. Невероятна ледена красота! Основно населението живее на юг от Полярния кръг. В столицата Нуук вали сняг почти седем-осем месеца, но хората са привикнали с продължителността на зимата.

Ледената обвивка и айсбергите
   Ледената кора на Гренландия се разстила върху 2400 км от север на юг, като достига 1100 км в най-широката си част. Тя е 40 пъти колкото територията на Дания. Средната дебелина на леда е 1500 м, 65 % от площта лежи на височина над 2000 м, a по билата стига до 3000 м дебелина. Ето защо на Гренландия заслужава да й бъде отредено името - най-екстремната висока земна територия в света. Представете си един огромен леден куб с височина над 3 км. Общата маса лед на нашата планета е 30 млн. км3. Ледената кора на Гренландия съдържа 1/8 от глобалната ледена маса и представлява почти половината от общото количество прясна вода в Северното полукълбо! Ако всичкият той се стопи, океаните в света ще повишат нивата си с 6-7 м. Това, разбира се, ще отнеме стотици години, тъй като непрекъснато се образува нов лед и де факто количеството остава сравнително постоянно.
   Около пристанище Джейкоб се намират най-активните ледници в Северното полукълбо, които произвеждат между 20 и 25 млрд. тона лед годишно. Те се придвижват непрекъснато и могат да изминат до 30 метра на ден. Най-големите айсберги в този регион са с височина над 100 м. В морето те се носят на север по течениeто, после се насочват на юг и започват да се топят едва когато достигнат същата географска ширина, на която се намира Ню Йорк. Понякога тези айсберги може да бъдат видени и край Бермудските острови. Само една осма част от айсберга се вижда над повърхността на морето, така че в действителност той е осем пъти по-голям от това, което изглежда.
   Поради суровия полярен климат растителността в Гренландия е много ограничена, и то само в южната част на страната. Там местното население с много грижи отглежда картофи, зеле, ряпа, моркови, зелени листни салати, репички, спанак, магданоз, ревен, тревни растения, както и няколко сорта декоративни цветя. Разнообразието в естествената флора на страната е представено от около 500 диви растения, които са се приспособили към разнородните екосистеми.
   Фауната на Гренландия обаче е много богата и разнообразна както на сушата, така и във водните басейни. Планините са населени от много северни елени и често може да се наблюдават техни стада. През вековете северните елени са били най-важното животно за хората в Гренландия. Месото на северните елени е истински деликатес, а кожата им е фантастична за топлоизолация и се използва за дрехи, за постеля в палатките и за завивка при теглените от кучета шейни. Полярната мечка е най-големият хищник в Гренландия и населява главно северните и източните части на страната. Кремавата й на цвят козина има камуфлажна роля и действа като изолираща мантия. Освен това е напълно водоустойчива. Полярните мечки са експерти при ловуването на тюлени.
   Разхождайки се край морето, може изведнъж да видите до себе си кит, който мята огромната си опашка на повърхността на водата. Или тюлен, провирайки главата си, преди да изчезне под вълните да лови риба. В продължение на векове тюленът е бил най-важният улов за гренландското население, а и за много гренландци все още е. Съществуват шест вида тюлени в Гренландия, а общият им брой в гренландските води се оценява на около два милиона, от които средно 100 000 годишно се ловуват. Почти всичко от уловения тюлен се използва. Месото, вътрешностите, маста, кожата и костите. Кожата отива за производство на дрехи, но също така и за изработването на гренландски боти “Камикс”.
   Синият кит е най-голямото създание, което някога е живяло на планетата Земя. Той достига до 30 м дължина и тегло до 200 тона. Сърцето му е с размера на автомобил, вените му са толкова големи, че в тях могат да се движат малки човешки същества. Издишвайки въздуха през двете си ноздри, разположени на главата му, синият кит създава въображаема колона, висока 20 м, която може да бъде видяна от голямо разстояние. В миналото китовете са били много ценен улов. Не само заради тоновете месо, достатъчни да нахранят цяло населено място, но заради тяхната мас. Само от един се добива около 20-30 тона. Тя се използва главно за осветление и за смазване, но също така в кожарското производство за щавене на кожи, за производство на въжета и производство на сапун, на катран за корабите, на бои и лакове. Освен това глицеринът, съдържащ се в китовата мас, е важен продукт в козметиката и производството на експлозиви.

Здрави ескимоски сърца
   Когато през 1970 г. д-р Х. О. Банг и Йорн Диберг посетили за първи път Гренландия, те не знаели нищо за N-3 мастните киселини, известни още като рибени масла. Но ниската смъртност, причинена от сърдечно-съдови заболявания сред ескимосите, не можело да бъде обяснена със съдържанието на холестерола и триглицеридите. Важна част от пъзела липсвала. Отговорът дошъл, когато те анализирали мастнокиселинните проби на кръвната плазма при ескимосите и установили високи концентрации на някои мастни киселини. Това са били рибни масла. За тях било установено, че проникват в клетъчната мембрана и предотвратяват образуването на твърди кръвни съсиреци. Многобройните изследвания след създаването на тази теория установяват връзката между високата консумация на морска храна и понижените рискове не само от сърдечно-съдови болести, но също така от псориазис, хронични артрити, преждевременно раждане и някои предродилни усложнения.
   Защо Гренландия? Не е твърде ясно откъде произлиза името на Гренландия: Калаалит Нунаат. Първата дума е множествено число на калаалеk, което означава гренландец. Втората Нунаат означава страна. В много стари източници и в гренландската поезия, страната се среща под името Инуит Нунаат - страна на инуит, гренландски и в множествено число - ескимос. В една от сагите, написана в началото на XII в., се посочва, че Гренландия е норвежкото име, което Ерик Червения дава на страната, която открива около 985 година, с цел да убеди хората от Исландия и Норвегия да се заселят там. Най-вероятно тучните зелени фиорди са изпълнили с ентусиазъм Ерик Червения. Има и друго обяснение, по-научно. Знае се, че през 1500 г., климатът в Гренландия е бил по-мек, както и в по-голямата част на Северното полукълбо. Така че би могло Гренландия да е била по-зелена, отколкото е в наши дни. След 1500 г. до 1800 г. тук е била т. нар. кратка ледникова ера. Температурите през този период паднали толкова ниско, че заселниците отвън, норманите, започнали да измират.

Ранни ескимоски култури
   Около 4500 г. пр. н. е. мощна ледена покривка, останала от последната ледникова ера, покрила части от Арктична Канада и блокирала пътя към Гренландия. Първите заселници, пристигнали в най-северната част на Гренландия около 2500 г. пр. н. е., били от Централна Азия, отвел ги ловът им. В течение на неколкостотин години свободната от лед част на острова се превръща в арктическо племе на ловци, известни под името палеоескимоси. По-топлият климат, настъпил след оттеглянето на леда, е позволил на населението да се размножи бързо. Много останки от сечива, изработени от кост и камъни, намерени в областите между Аляска и Гренландия, показват ясни знаци на културна хомогенност. Нова вълна от емигранти от Kанада идва около 1000 г. пр. н. е. Викингите също са били в Гренландия. В края на първи век е било установено християнството и норвежците построили катедрали и църкви. Разцъфтяващата през XVI в. европейска индустрия с китолова възстановява регулярните пътувания до Гренландия, но постоянна връзка с Европа се установява едва когато през 1721 г. тук се заселва датско-норвежкият свещеник Ханс Едеге. С това се поставя началото на датския суверенитет в Гренландия за следващите 258 години, когато се създава търговският монопол на Кралския Гренландски търговски департамент.
   До Втората световна война Гренландия е бедна страна, с много нисък жизнен стандарт. По време на войната германската окупация на Дания прекъснала контактите между Дания и Гренландия и официалните власти в Гренландия сключват споразумение със САЩ за защита. През 1951-1952 г. е изградена военна американска база в Тюле. През 1953 г. статутът на Гренландия като колония на Дания е приключен и страната става интегрална част на Кралство Дания. Гренландия, както и Фарьорските острови са част от Кралство Дания и трите страни имат обща кралска фамилия, обща конституция, външна политика, отбрана, съдебна и парична система. Гренландия и Фарьорските острови имат по две места в Датския Фолкетинг. Всяка от трите страни на Датското кралство има свой собствен език и свое собствено знаме. Противопоставянето на Гренландия на датската администрация спомага за въвежданe на местно автономно управление през 1979 г.
   Малко по-малко от 56 700 души е населението на Гренландия, от които 88,8 % са родени на острова. Останалата част са заселници предимно от Дания. Централната част на Западна Гренландия е най-населена. Основно населението - около 47 000 - живее в градовете, от които столицата Нуук е най-голяма - 14 000 души. 60 % от населението, което живее в западната част на Гренландия, населява шестте най-големи града, останалата част е пръснато в над 120 селища, търговски места и овцевъдни ферми. Големите градове предлагат богат избор на стоки, както и на училища, форми на обучение, което пък предопределя и по-широки възможности за работа. Гренландският е официалният език в страната, който се определя като полисинтетичен. Той се говори също така в Канада, Аляска и Чукотка. Разбира се, датският език се изучава сериозно в училище, а по време на официални събития се използват и двата езика.
   Знамето на Гренландия, или Клаалит Нунаат, ще чества 20-годишен юбилей на 10 юни 2005 г. То се нарича Ерфаласорпут, което означава “нашето знаме”, но също му казват аапалаарок - “червеното”. Негов дизайнер е Ту Кристиансен. Знамето символизира изгряването на слънцето над полярния лед, на светлината и топлината в средата на лятото. Цветовете му, бял и червен, са избрани да бъдат същите като тези на датското национално знаме, за да изразят свързаността на Гренландия към Дания и Скандинавия. Националният герб на страната е въведен през 1985 г. Създаден от гренландския художник Йенс Росинг, той изобразява полярна мечка на наситен небесносин фон, която е вдигнала лявата си лапа, тъй като на всеки гренландец е известно, че полярната мечка е левичарка.
   Икономиката на Гренландия е отворена, а търговията с останалата част на света е от съществено значение. Арктическият климат, дългите разстояния и ниската гъстота на населението са скъпоструващи фактори. Тези проблеми влияят на целия бизнес. В действителност вносът на всички продукти, с изключение на рибните, е много висок. По-плодородните райони в Южна Гренландия са подходящи за отглеждане на овце. Тъй като в Гренландия не е разрешена частна собственост върху земята, овцевъдите заедно договарят условията за ползването й. Освен лов на мамали и китове, чието месо се търгува успешно, автономното правителство на Гренландия субсидира търговците на тюленова кожа, предвид трудностите в световен мащаб в тази област. Около 100 полярни мечки се убиват годишно и само местни лица, чиято основна дейност е ловуване, имат право да извършват това.
   Рибарството заема значимо място в гренландската икономика. Хранителните соли, образувани от топенето на снеговете и ледовете през летните месеци, заедно с дългото светло лято, насърчават обилният планктон, който храни над 200 различни вида риба, мекотели, ракообразни и миди. Най-важният рибен продукт е студеноводната скарида. “Royal Greenland A/S” е най-големият износител в света на студеноводни скариди. Над 6500 души са заети в рибарството и рибарската индустрия в Гренландия. Най-големите експортни пазари на страната са Дания, САЩ, Япония, Норвегия, Тайланд, Германия, Великобритания и Исландия.
   За разлика от Дания, Гренландия има значими залежи на минерални суровини като криолит, каменни въглища, мрамор, цинк, олово, сребро, молибден. От голямо значение за икономиката са офшорните нефтени находища, а също така залежите на злато, ниобий, танталит, уран, желязо и диаманти. Гренландия има много сериозен над стогодишен опит в минната индустрия и днес се прилагат модерни минно-геоложки технологии.
   Туризмът е приоритетна индустрия за гренландската икономика с очаквани приходи от 500 млн. датски крони през 2005 г. и брой туристи около 60 000 годишно. В сектора са заети на пълно или частично работно време 3000 души.
   От 19 юни до 5 юли 2004 г. кралица Маргрете II и принц Хенрик посетиха Гренландия, за да участват в честванията, посветени на 25-годишния юбилей на автономното управление на арктическия остров. Те бяха придружени от младото кралско семейство принц Фредерик и принцеса Мери, всички в традиционни гренландски костюми. За принца-престолонаследник беше голяма чест да представи своята съпруга принцеса Мери на своите добри приятели от експедиция “Сириус 2000”. Гренландия заема онова нежно място в неговото сърце, което го просълзи при раздялата му с гренландския народ.
   Знаете ли, че можете да си построите собствено иглу? В миналото, за да оцелеят в Гренландия, ловците е трябвало да бъдат винаги там, където са животните. Това означава, че трябвало да следват скитанията и навиците на животните и да са вечно в движение. Иглуто е било добро място за подслон от студа и вятъра на полярните нощи. За да се построи иглу, първо, трябва да се забие щифт/кол в снега. Това представлява центърът на иглуто. Опъва се връв на щифта и се очертава кръг с нея, така че диаметърът е вече ясен и се знае колко голямо ще бъде иглуто. Започва се с изграждане на основата, като се поставят два снежни блока, разположени срещу посоката на вятъра, за да не духа на входа. След позициониране на първите два блока започва поставянето на останалите снежни блокове, като тези, предназначени за най-долния ред на “строежа”, трябва да бъда с еднаква големина. Като се изгради този кръг, въжето се издърпва от центъра към периферията на върха. Това е ъгълът, под който върхът на следващия снежен блок трябва да бъде поставен. След като се изгради иглуто, основата се окопава.
горе