архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ДОСИЕ стр.19, бр.2, година XI, 2004г.
БЪЛГАРО-УКРАИНСКИТЕ НАУЧНИ И ЛИТЕРАТУРНИ ВРЪЗКИ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО


Д-р Иван Симеонов,
методист по български език и литература
   Българското възраждане е преход от Средновековието към буржоазната епоха. Това е период на дълбоки промени във всички сфери на обществено-икономическия и културния живот. В града и в селото си пробиват път стоково-паричните отношения. Промените в духовната област са в две основни посоки: новобългарско просветно движение и борба за църковно обособяване. Формира се българската нация с единен книжовен език, с обновяващо се общо съзнание и единна културна традиция, с единен национален пазар.
   Българо-руските и българо-украинските общокултурни и литературни отношения допринасят за ускоряване на Българското възраждане. Тяхното влияние се проявява в следните посоки: 1. Дейността на руски и украински учени за изследване на историята, езика, фолклора и литературата на българския народ. 2. Подготовка на български научни, просветни и църковни кадри. 3. Изграждане на новото българско училище, снабдяването му с учебници и други помагала и въвеждане на класно-урочната система. 4. Преводи на български език на произведения от руската и украинската класическа литература, както и на творби от западноевропейската литература (по руските им преводи). 5. Формиране на типа съвременен български писател. 6. Утвърждаване на основните жанрове в художествената литература.
   Юрий Венелин (1802-1839) пръв от украинските учени обръща внимание на българския народ. Той е роден в Закарпатието, в с. Велика Тибава. Средно образование получава в Ужгородската гимназия. Учи в Сатмарския лицей (Австро-Унгария). Следва в Лвовския и в Московския университет. През 1829 г. Юрий Венелин издава първия том на книгата си “Древните и сегашните българи в техните политически, етнически, исторически и религиозни отношения към руснаците”. Книгата предизвиква голям интерес както в Русия, така и в България. В нея ученият доказва общия славянски произход на русите и българите, близостта на техните езици и култури.
   През 1830 г. Санкт-Петербургската академия на науките изпраща Юрий Венелин в научна командировка в Молдова, Влашко и България. Ученият прави исторически, филологически и археологически проучвания. След като се завръща в родината си през 1835 г., той съставя граматика на българския език. Юрий Венелин си кореспондира с видни български възрожденски дейци (Васил Априлов, Николай Палаузов, Атанас Кипиловски, Неофит Рилски и др.), които събират за него стари ръкописни книги, народни песни, грамоти. В знак на благодарност за оказаната му помощ той издава книгата “За зараждането на новата българска литература”. След смъртта му от печат излизат и други негови книги, сред които и вторият том на “Древните и сегашните българи...” (1841), “Критически изследвания за историята на българите” (1849) в два тома.
   Проф. Виктор Григорович има големи заслуги за изследването и спасяването на ценни старобългарски писмени паметници. През 1864 г. той започва работа като преподавател в Новорусийския университет. Тук става професор по славянските езици и литература и първи декан на Филологическия факултет.
   През 1844 г. Виктор Григорович заминава за Балканския полуостров на научно пътешествие. Преминава през Солун, Атон, Охрид, София, Казанлък, Габрово, Търново, Русе. Пътешествието му продължава две и половина години. Ученият проучва библиотеките на двадесет атонски манастира и на шестстотин църкви. Като резултат от пътуването си проф. Григорович издава книгата “Пътешествие по европейска Турция”. В нея той дава подробни сведения за книжовните богатства на българските църкви и манастири. Проф. Виктор Григорович пръв изказва хипотезата, че църковнославянският език има български произход. По негова молба Христо Ботев превежда на руски език български народни песни. Проф. Григорович напътства младия тогава Ботев да изучава теорията на руското стихосложение.
   В Украйна (по онова време в пределите на Руската империя) се учат много българи. Първи стипендианти на Одеската духовна семинария (наричана тогава Херсонска, тъй като Одеса е бил уезден град на Херсонска губерния) са: Добри Чинтулов, Х. Тодоров, А. Георгиев и И. Василев. През учебната 1841-1842 г. тук са зачислени още Захарий Княжевски и Ботьо Петков (баща на Хр. Ботев). В 1843 г. в Херсонската семинария и в прилежащите й училища се обучават 13 българи - 6 от тях на “казионна” и 7 - на собствена издръжка.
   През 40-те години на ХIХ в. българи се обучават и в светски учебни заведения в Украйна: в Ришельовския лицей - Одеса - Ив. Богоров, Н. Касапски, Н. Геров, Х. Даскалов; в гимназията към него - А. Петкович; в Киевския университет - И. Кишелски, И. Иванов, П. Ангелов др. Първи от тях се завръщат в България след успешно завършване на обучението си: И. Момчилов (1844), Ботьо Петков (1844), Н. Константинов (1845), А. Чолаков (1845), Н. Геров (1846), Н. Касапски (1847), Н. Михайловски (1848), Д. Чинтулов (1850). Те имат принос за въвеждането в българските училища на класно-урочната система и изучаването на руски език.
   Тези българи - гимназисти, лицеисти, семинаристи и студенти, доставят в България голямо количество художествена и учебно-методическа литература на руски език. Например в 1846 г. Захарий Княжевски донася в България 481 екземпляра учебници и други пособия, отпуснати му безплатно от руското Министерство на просвещението. Много от тях превеждат руски учебници и съставят свои за нуждите на българските училища: Ив. Богоров, Н. Геров, Б. Петков, А. Чолаков, Г. Бусилин.
   Известната “Пълна руска христоматия” от А. Галахов до Освобождението се ползва с голяма популярност в България. Тя е първата руска книга, с която се запознава големият наш поет Петко Р. Славейков. Книгата му е подарена през 1849 г. от Никола Михайловски. От христоматията Петко Р. Славейков превежда на български език поместения откъс от “Мъртви души” на Н. В. Гогол. Освен това нашият поет превежда творби на великия украински кобзар Тарас Шевченко: “Минають днi, минають ночi...”, “Сирота дiвчина”, “Кобзар” (откъс от стихотворението “Перебендя”), част от стихотворението “Думи моi, думи моi...” и част от поемата “Тополя”. Руската и украинската поезия помагат на Петко Р. Славейков да усъвършенства своето поетическо майсторство.
   Към края на 50-те години на ХIХ в. броят на българите, обучаващи се в Русия, значително нараства. В началото на 60-те години българи, учещи се в одески учебни заведения, основават библиотека, носеща името на Ю. И. Венелин.
   Творческото израстване и на други наши възрожденски писатели до голяма степен се дължи на благотворното влияние на руската и украинската литература. Например Любен Каравелов чрез своите преводи прави известни такива стихотворения на Тарас Шевченко като: “Тече вода в море...”, Нащо менi чорнi брови...”, “Породила мене мати...”, “J мертвим, i живим...” (откъс), а така също поемите “Неофiти” и “Еретик” (откъс).
   Определено влияние за формирането на поетическата култура на Любен Каравелов оказва творчеството на украинската писателка Марко Вовчок. На нашия прозаик му допадат “Народнi оповiдання” и той превежда на български език: “Два сини”, “Свекруха”, “Данило Гурч”, “Торпина” и др. От 1859 до 1864 г. директор на Болградското централно училище е Димитър Мутев. Той е роден в Калофер. Завършва Ришельовския лицей. По негова инициатива към училището е открита печатница (1861). В нея са отпечатани повече от 60 книги, в т. ч. учебници и 5 периодични издания.
   Големи заслуги за развитието на българистиката има украинският учен Осип Бодянский. Той работи като професор в Московския университет. Чете лекции по старобългарски език и литература, български фолклор и история на българския народ. В издаваното от него списание “Чтения” са публикувани много старобългарски литературни творби: “Пространните жития на Св. Св. Кирил и Методий”, “Небеса” и “Шестоднев” от Йоан Екзарх и др. Проф. Бодянский поддържа връзки с братя Спиридон и Николай Палаузови, Васил Априлов, Димитър Мутев и др. Студенти при него са: Георги Бусилин, Никола Михайловски, Спиридон Палаузов (аспирант), Иван Шопов, Никола Катранов - прототип на литературния герой Дмитрий Инсаров от романа “В навечерието” на Иван Тургенев, Сава Филаретов, братята Найден и Константин Герови, Райко Жинзифов, Нешо Бончев, Марин Дринов, Любен Каравелов и др. През 1844 г. проф. Бодянский се запознава с Тарас Шевченко и скоро двамата се сприятеляват. Проф. Бодянский прави критични бележки на поемата “Гамалия” от великия украински певец.
   Спиридон Палаузов е роден в гр. Одеса. Завършва Ришельовския лицей. Следва в университетите на Бон, Хайделберг и Мюнхен. Там получава научната степен доктор по икономика. Завръща се в Одеса. Тук той се запознава с проф. Виктор Григорович. Заминава за Москва, където работи под ръководството на украинеца Осип Бодянский. Тук публикува първите си научни работи. След двегодишен престой в Москва Спиридон Палаузов заминава за Санкт Петербург. Тук той продължава научната си дейност при проф. Измаил Срезневски. Спиридон Палаузов издава монографията си “Векът на българския цар Симеон” (1852).
   В свои книги и статии, излезли в Одеса в началото на 40-те години на ХIХ в., Васил Априлов запознава руското общество с историята и културата на българския народ. Той полемизира с онези, които се опитват да намалят значението на средновековна България в процеса на славянската просвета. На това е посветена първата му статия в “Български книжици”, “На кое славянско племе принадлежи Кириловата азбука”. През 1841 г. в Одеса Васил Априлов издава книгата си “Денница на новобългарското образование” а през 1842 г. -продължението й “Допълнение към книгата “Денница”. Васил Априлов събира и изучава творби от българското народно творчество. Поддържа научни контакти с украинските фолклористи А. Метлински и И. Срезневски.
   Иван Богоров е роден в Карлово. Той също завършва образованието си в Ришельовския лицей в Одеса. Тук Богоров отпечатва книгата си “Български народни песни и пословици” (1842). По-късно той издава “Първичка българска граматика”, подготвена още в Одеса. Иван Богоров е издател на първия български вестник “Български орел”.
   Захари Княжевски завършва Одеската семинария. В списание на Московския университет е публикуван неговият труд “Въведение в историята на българските славяни” (1847). През 1846 г. Княжески отпечатва в “Журнал Министерства Народного просвещения” студии за български поверия и обичаи при сватби, раждане и погребение.
   Петър Оджаков, възпитаник на Юридическия факултет на Новорусийския университет, е автор на първия български труд по теория на поетичното творчество - “Наука за песнотворство и стихотворство” (Одеса, 1871).
   Найден Геров завършва Ришельовския лицей. През 1845 г. в Одеса той отпечатва поемата си “Стоян и Рада”. Под влияние на руските поети Найден Геров въвежда силаботоническия стих в българската поезия. В Одеса Найден Геров започва да работи над своя многотомен речник на българския език.
   Добри Чинтулов - първият значителен поет в новобългарската литература, завършва духовната семинария в Одеса. Тук той написва най-добрите си стихотворения.
   Георги Раковски - идеолог на българската национална революция, учен и публицист, пребивава две години в Одеса (1858-1860). През 1858 г. тук той издава своя етнографски труд “Показалец или ръководство как да се изискват най-старите черти на бита, езика, народопоколението, старото направление”. В Одеса Раковски написва историческото си изследване “Няколко речи Асеню Первому великому царю българскому и сину ему Асеню Второму”, издадено през 1860 г. в Белград.
   Одеската духовна семинария завършва и Васил Друмев - бъдещият митрополит Климент. Той написва първата българска повест - "Нещастна фамилия" (1860). В Одеса Друмев пише и втората си повест - "Ученик и благодетели" (1864). В нея той е разкрил социалните контрасти в тогавашна Одеса. Българо-руските и българо-украинските научни и литературни връзки не само дават тласък за ускореното духовно възраждане на българския народ през ХIХ в., но и съдействат за широкото информиране на руската и украинската общественост за историята, езика, фолклора, литературата, традициите и обичаите на българите.

   Литература

   1. Арнаудов, М. Творци на Българското възраждане. Първи възрожденци. С., 1969, том I.
   2. История на България, том 6. Българско възраждане 1856-1878. С., 1987, дял III.
   3. Пенев, Б. История на новата българска литература. С., 1976.
   4. Поглубко, К. Из истории болгаро-российских культурных связей 40-х-70-х г. Кишинев, 1976.
   5. Потапенко, Е. Болгаро-русско-украинские педагогические связи ХIХ в. Киiв, Виша школа, 1992.
   6. Селиванова, Л. Новая страница болгаро-русско-украинских связей. В: Известия на Народната библиотека и Софийския държавен университет. С., 1963, том III (IХ).
   7. Шайкевич, Б. Одеса - огнище на българската култура. Одеса, Маяк, 1995.
   8. Шумада, Н. Болгарськi фольклористи першоi половини ХIХ ст. в Одесi. В: Слов'янське лiтературознавство I фольклористика. 1977, вип.12.
горе