архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЕТНОКУЛТУРА стр.59, бр.2, година XI, 2004г.
БЪЛГАРСКИТЕ ДРУЖЕСТВА И ОРГАНИЗАЦИИ В УКРАЙНА
   Вначалото на своята дейност Асоциацията на българските национално-културни дружества и организации в Украйна наброяваше 13 български дружества и организации, към дата 1 април 2004 г. те станаха 67. Създадоха се дружества и в такива региони, където няма компактно заселване с българи, но като резултат от естествена миграция броят на българите се увеличава във всички региони на Украйна. Така, освен Одеска и Запорожка област, където българите живеят компактно, български дружества се създадоха в градовете Донецк, Луганск, Днепропетровск, Киев, Харков, Ужгород, Николаев, в Херсонска област - Нова Каховка, в Кировоградска област - Олшанка. А в Кримското републиканско българско дружество членуват 22 български дружества и организации. За първите три месеца на 2004 г. са създадени още 2 дружества в българските бесарабски села: Кулевча (Саратско) и Чийшия (Болградско). Планира се да се създадат български дружества и в други български села в Одеска и Запорожка област.
   Дейността на aсоциацията се състои в нейната обединяваща роля - факт, който предизвиква все повече интерес у българите в Украйна. Само през 2003 г. изявиха желание да влязат в състава на aсоциацията новорегистрираните дружества в градовете Ужгород и Теплодар, започна да работи Българският културен център в гр. Днепропетровск, създават се дружества в български селища на Украйна.
   2003 г. за aсоциацията бе ознаменува с важни събития и нови постижения. Годината започна с едно много интересно за българската диаспора мероприятие - конкурс "Човек на годината - 2002", което се проведе във Всеукраинския център на българската култура в Одеса. Провеждането на този конкурс стана традиция и през януари 2004 г. конкурсът "Човек на годината -2003" се проведе за втори път. Конкурсът целеше да се отбележат значителните постижения на българите от Украйна в различни сфери на обществена, педагогическа, културна, спортна, производствена и други дейности. Номинанти станаха през 2003 г. - 12 , а през 2004 - 10 души. Те бяха наградени с диплома и именен паметен знак.
   Изминалите 2002 и 2003 г. бяха плодотворни и важни за асоциацията.
   Едно от тях бе - 10-годишнината на асоциацията. Юбилеят бе тържественно отеблязан във всички български дружества и организации в Украйна. В Одеса се проведе Всеукраински български събор, в който участваха няколко хиляди българи и много гости от цяла Украйна.
   На тази дата бяха посветени и други важни мероприятия, като изложба по етнография и приложно изкуство, изложба по изобразително изкуство.
   Едно от най-забележителните събития стана издадената книга - "Всеукраинской болгарской Ассоциации - 10 лет" и нейното представяне.
   През 2003 г. ръководството на асоциацията организира и взе участие в редица важни мероприятия. Едно от тях е поклонението пред паметника на хан Кубрат в с. Малая Перещепина, Полтавска област. Паметникът бе издигнат на това място през 2001 г. Оттогава посещението на паметника на хан Кубрат от асоциацията стана традиционно. Много важен е фактът, че самите жители на с. Малая Перещепина и от целия Новосанжарски район, а също и ръководството на този регион подкрепят идеята за провеждане на празнични мероприятия, свързани с името на хан Кубрат.
   От година на година все нови и нови български селища отбелязват юбилейни годишнини от преселването на българите от България в Украйна. Асоциацията взема активно участие в подготовката и провеждането на празненствата по случай тези юбилеи. През изминалата година асоциацията участваше в празнуването на 200-годишния юбилей на с. Терновка, Николаевска област, на 190-годишния юбилей - на с. Чийшия, Болградско, Одеска област, а по-рано и в празнуването на 160-годишния юбилей на Чийшийското средно училище, на 190-годишния юбилей на с. Чушмелия, Болградско, Одеска област и др.
   Такива тесни връзки със селищата, предимно населени с българи, сближават асоциацията с населението и дават добри резултати. Така например с. Чийшия (Болградско) е прочуто с най-добрия български ансамбъл, в училището е добре организирано изучаването на българския език. В селото и малък, и голям добре познава и тачи българската история, народните традиции и обичаи. Това се забелязва и в много други бесарабски български села.
   Тази 2004 г. навършва 230 години и селището от градски тип Олшанка, Кировоградска област. Тук се проследява най-старото заселване на територията на Украйна с българи. В най-близко време 200-годишен юбилей ще отбележат с. Кубанка и с. Катаржино, Ивановско, Одеска област, 190-годишен юбилей ще отбележи и с. Каменка, Измаилско, Одеска област.
   През тази година се отбелязва и 10-годишният юбилей на Кримското републиканско българско дружество, 15 години на Одеското областно българско дружество. Все по-активно работи и Одеският областен съюз на българската младеж. През 2003 г. с активна подкрепа на асоциацията съюзът организира концертно-агитационно турне по най-големите български села в Одеска област. През първите месеци на 2004 г. вече са проведени редица младежки купони, посветени на Деня на влюбените, на Деня на жената, и други мероприятия с участието на млади българи.
    В своята възрожденска дейност асоциацията отделя голямо внимание и за провеждането на мероприятия, свързани с държавни и народни български празници, като например 3 март - Ден на освобождението на Р България от османско иго, 24 май - Ден на славянската писменост и българската култура, 1 ноември - Ден на будителите, коледни и новогодишни празници, 14 февруари - Трифон Зарезан, и мн. др. Отделя се внимание и на празнуванията на украински празници - 24 август - Ден на независимостта на Украйна, 9 май - Ден на победата, 28 юни - Ден на Конституцията на Украйна, и др.
    Тези дати тържествено и на високо ниво се отбелязват и във всички региони на Украйна. Всяка година в Одеса се провежда седмица, посветена на Деня на славянската писменост и българската култура, съпроводена от празнични концерти, провежда се Кирило-методиевска конференция. В празненствата винаги участват представители на други славянски народи: украинци, руснаци, поляци, беларуси, чехи и т. н.
   Голяма заслуга на асоциацията с активно участие и подкрепа на представителите на изпълнителната власт е и това, че се откриват нови и действат вече съществуващи български културни центрове. Сред тях видно място заема Всеукраинският център на българската култура, който след пълната реставрация стана един от най-престижните центрове в Одеса. Активно работят Одеският областен български културен център в Болград, Българският културен център в Киев, българските клубове в градовете Бердянск, Измаил, Николаев (Терновка), Рени и други. Работят българските културни центрове в Крим, а също и новорегистрираният - в Днепропетровск. С появата на нови културни центрове се създават нови възможности за възрожденска дейност. Днес те са основни огнища за запазване и развитие на българската култура. Към българските културни центрове се създават и български неделни училища. Българите имат възможност да учат родния си език, литература, история и етнография.
   Така при Одеското българско дружество работи българско неделно училище. Занятията редовно се провеждат в сградата на Всеукраинския център. Веднъж на месец (месец и половина) в центъра се провеждат изложби по изобразително изкуство, детско творчество, фотоизложби. Освен тържествените мероприятия, посветени на празнични дати, центърът провежда срещи с поети и писатели, презентации на новоиздадени книги, “кръгли маси” и др. За съжаление както Всеукраинският център на българската култура, така и другите български центрове се нуждаят от народни музикални инструменти, национално облекло, методическа литература, парична подкрепа.
    В Украйна е добре развита художествената самодейност. В много селища на Одеска и Запорожка област българските колективи носят званието "Народни".
   Прочутите български колективи в Украйна са: "Извор" (с. Чийшия, Болградско), "Кадънжа" (с. Кубей, Болградско), "Росна китка" (с. Василевка, Болградско), "Хоро" (Болградска гимназия), "Радуга" (с. Каменка, Измаилско), "Катлабукски гласове" (с. Богатое, Измаилско), "Криничанка" и "Родничок" (с. Чушмелий, Болградско), "Дулакчия" (с. Диветлий, Арцизко), "Хоро" и "Камчик" (с. Заря, Саратско), "Гердан" (с. Бургуджий, Арцизко) и много други.
   Голяма помощ в решаването на проблемите играят средствата за масова информация. Активно работят вестниците: "Украйна: българско обозрение" - отразяващ живота на дружествата и организациите, членуващи в асоциацията, и изцяло на българите в Украйна, и "Роден край" - държавен вестник за българите в Украйна с културно-просветителска насоченост. В регионите, компактно заселени с българи, в районните вестници излизат странички на български език. Българите от Крим имат възможност да четат своя български вестник "Извор".
   Принос в българското възрожденско движение дава и редакцията на българските радио- и телепредавания "Роден край". През изминалата 2003 г. в телепредаването "Роден край" в пряк ефир бяха организирани "кръгли маси" с участието на българска младеж, учители по български език, представители от различни български дружества и организации на различни теми. Предаванията "Роден край" популяризират българската култура, фолклор, изкуство.
   В последно време асоциацията сериозно подкрепя книгоиздаването, в частност издаването на произведения от български автори, живеещи в Украйна. Така само през 2003 г. излязоха от печат редица книги по история на българските села в Украйна, художествени произведения като: "Всеукраинской болгарской Ассоциации - 10 лет", втора книга "Българска Бесарабия" (Болградски български културен център), "Разпръснати по света" (автор Иван Ненов), книга за с. Чийшия (Болградско), за с. Заря (Саратско) и др. Голяма благодарност изразяваме на издателство "Маяк" в Одеса, благодарение на което всички тези и други наши книги виждат бял свят.
    Един от най-важните въпроси, с които се занимава асоциацията, е изучаването на българския език и литература. На заседанията на Координационния съвет на асоциацията редовно се обсъжда въпросът за преподаването на българския език в училищата с компактно българско население. В перспектива за 2004 г. и последващите години асоциацията планира да съдейства в създаването на неделни училища в различни градове на Украйна.
    Все повече се разширяват връзките с побратимените селища и градове между Украйна и България. Така жителите на с. Катаржино (Ивановско, Одеска област) посетиха с. Дражево (Ямболско, България), с. Благоево (Ивановско, Одеска област) гостуваше у жителите на с. Шарково (България), а Арцизкото дружество отново прие гости от селище Борован (Добричко), с които съществуват вече трайни връзки.
   Един от належащите въпроси пред асоциацията за в бъдеще е осъществяването на връзки с обществени български организации от други държави с цел обмяна на опит. В тази връзка от съществено значение ще е помощта на Агенцията за българите в чужбина (България).
    Асоциацията на българските национално-културни дружества и организации в Украйна стои на прага на значителни преобразувания, когато тя трябва достойно да представлява интересите на цялата българска общност в Украйна, помагайки в решаването не само на национално-културните въпроси, но и на въпросите за социалната осигуреност на българския етнос в съвременния етап на формирането на украинската държава. Затова асоциацията взе важно решение за реформиране на организацията и по-широкото обхващане на българската общност - прерастване на Асоциацията на българските национално-културни дружества и организации в Украйна в Асоциация на българите в Украйна.
Асоциация на българските
национално-културни
дружества и организации
в Украйна
горе