архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ОБЩЕСТВО стр.20, бр.1, година XX, 2013г.
Великоморавската мисия на Кирил и Методий и Словакия
Татяна Вайсова
Тази година се навършват 1150 години от пристигането на светите братя Кирил и Методий във Великоморавия. Юбилеят ще бъде тържествено отбелязан в Словакия.



   Великоморавия е част от историческото минало на Словашката република, чиято днешна територия някога е принадлежала към най-старата държава на западните славяни. От историческа гледна точка великоморавската мисия е кратък 22-годишен период между 863 - 885 г. Въпреки това значението на делото на светите братя за славянските общества е огромно и надхвърля както границите на Великоморавия, така и политическия замисъл на великоморавския княз Ростислав, по чиято покана Кирил и Методий пристигат във Великоморавия.

   Всъщност християнизацията на Великоморавия започва преди пристигането на Кирил и Методий. Мисионери идват основно от северни италиански региони, както и от Източнофранкското кралство. Франките са особено активни. Още през 828 г. архиепископът на Залцбург Адалрам освещава църква в Нитра - център на Княжество Нитра, което показва, че този регион е принадлежал към залцбургската сфера за християнизиране.

   С християнството идва пълната промяна на обществото, а заедно с нея и на политическата власт. Източнофранкското кралство разпространява своето влияние чрез германски свещеници, които проповядват на латински език, но покрай франкските свещеници действат и по-малък брой византийски. Великоморавия е арена на борбата за влияние между двата центъра на християнската църква, която скоро ще стигне и до своята схизма (1054 г.). Княз Ростислав подобно на българския княз Борис съзнава, че не може да укрепи своето владение, без да обедини жителите около един език и една култура, като най-ефективният инструмент за тази цел е създаването на собствена църковна организация. Княз Ростислав не намира подкрепа от римския папа Николай I. През 862 г. по съвет на византийските свещеници князът се обръща с молба към византийския император Михаил III да му изпрати свещеници и учители, които да подготвят местни свещеници и да положат основи за великоморавската църковна организация, като проповядват християнството на славянски език.

   Разбира се, в контекста на "двубоя" за влиянието положителният отговор на Константинопол не е случайност, макар че за такава мощна империя Великоморавия е прекалено далечна, периферна територия. Важно е да се отбележи, че по това време столицата на Източноримската империя е и център на образования свят и наистина е способна да отговори на такава доста специфична за онова време молба, когато литургичният език е само гръцки и латински.

   Кирил и Методий, които сполучливо са избрани от императора Михаил III, наистина не са първите византийци, стъпили на територията на Великоморавия, но без съмнение те са най-образованите и най-талантливите. Те успешно изпълняват мисията си - основават Великоморавското училище (863г.), което през 885г. вече има 200 абсолвенти - бъдещи славянски духовници и администратори. Не знаем със сигурност къде точно се е намирало училището, но археологическите проучвания установяват, че в крепостта Девин е съществувало църковно училище. Усилието за църковната еманципация на Великоморавия е короновано с успех, когато през 870 г. папа Адриан II назначава Методий за папски легат и архиепископ на Панония и Великоморавия, с което Великоморавия е извадена от църковната сфера на Бавария и подчинена директно на Рим. Така е създадена първата славянска епископия и Методий е нейният първи архиепископ. Но Кирил и Методий не само успешно изпълняват мисията си, тяхното дело надхвърля нейните цели и надживява Великоморавия и Византия. Най-благоприятна почва то намира в България и впоследствие се разпространява и в други славянски държави.

   Политическата конюнктура след Ростислав води до прогонването на учениците на светите братя от Великоморавия и територията й става част от Западния свят, но делото им остава в съзнанието на западните славяни. То доказва колко важни са писмеността и езикът, как те спасяват народите от изчезване, от какво значение са образованието и знанието за тяхното развитие. Това е най-значимото послание за словаците, борили се столетия за своето национално оцеляване. Преводите на Библията, на Евангелието, на литургичните текстове на славянския език правят религиозния живот на славяните по-интензивен и стават основа на възникването на литературата. Така славяните се появяват на сцената на европейската културна история, дотогава само биполярна, и славянската култура участва в създаването на Европа.

   Съзнанието, че словаците някога, макар и много отдавна, са имали на своята територия автономна църковна единица, че предците им са имали участие в създаването на славянската култура, играе огромна роля по време на Словашкото национално възраждане, чието начало е в края на XVIII в. Великоморавската и кирилометодиевската традиция са опората на националното самосъзнание за словаците. След хилядата години в Унгарското кралство те са извор на гордост и на националното самоопределение. Ето защо светите братя Кирил и Методий са почитани в Словакия като тези, които са стояли до люлката на културното и религиозното раждане на словашкия народ.
горе