архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЛИТАРТ стр.62, бр.1, година XX, 2013г.
Словашка поезия

Ян Смрек
(1898-1982)

Монолог за диалога

Вземете, измъчете мойто тяло,
но дух съм аз - и то несъкрушим.
Поезия съм, музика, начало,
безкрайна точка, кръг необозрим.

Приказвах с този бивш човек и някак
изпуснах се, а той не беше мил:
такива като мен затвор ги чака,
не знам какво говоря, смел съм бил.

И този червей, в дрехи издокаран,
видя ме как изчезвам в този миг,
как тялото ми се превръща в пáра,
в една безплътна мисъл и светлик.

На тайната полиция ли каже,
ще дойде тя, ще съм си у дома.
В ръцете им съм. На врата ми даже
ще се затегне примката сама,

но нека тези стихове обеси!
Макар написани върху вода,
чете ги вече оня век чудесен,
през който ще ни лъхне свобода.

30.07.1951

("Странно е, че си до мене", 2002)


Милан Руфус
(1928-2009)

Пресъхнали кладенчета

Умира изворът,
тъй както кучето издъхва.
И водата няма,
безмълвно вярна толкова години,
вдън земята
от нас ще си замине.
Безсмислено е да отместваш камъка,
защото гробът ѝ е празен.

Каквото имахме, го нямаме,
горчивата съдба ни е позната.
И вятър, прах и глина ще запълнят
избодените очни дупки на земята.

("Страници от съдбата", 1998)


Любомир Фелдек
(р. 1936)

Концерт на Моцарт

Пийнали от кръчмата излязохме, един
мъж пред нас с момче вървеше, май че негов син,
някъде към шестгодишен, слабичък наглед.
Без да ни погледнат, вмъкнаха се бързешката
на Вентурска улица дванайсет през вратата,
от прозореца веднага чу се менует.

Ама чакай, как момчето можеше да стигне
до пианото? Та време нямаше човек да мигне,
след като изчезна то от зрителния ни обсéг.
Свиреше ли, в залата ли беше сáмо?
Някой друг не свиреше ли? Може би баща му?
Има ли пиано там изобщо в този век?

Биеха от виното комай сърцата лудо.
Е, да срещнеш Моцарт, та това е чудо.
Ала Моцарт можеше ги чудесата!
Пийнали, зад рококовия цигарен дим,
край пиянска глъчка до зори ще поседим,
докато от флейтата вълшебна пламнат небесата.

("Слънчогледите отлитат на юг", 2004)


Дана Подрацка
(р. 1954)

Възпитание за видения

Това го видях в дебютантски филм -
найлонов плик се понесе над паважа,
изду се от вятъра
и се отдаде на полета,
Като танцуваше своето фламенко
пред будката,
пред прозорците на болницата "Майка Тереза",
сякаш това бе душа,
сияеща мъглявина,
която се е присъединила

към проекта на храм,
към разпит на политзатворник,
към чиния, паднала от ръцете
и търкулната на земята.

Прилошава ми чак, душа, когато гледам
kак по белите камъни се премяташ
kъм сърцето, винаги
kъм сърцето.

("Ще претърся живота си", 2011)


Войтех Михалик
(1926-2001)

Жена

Красива съм, та даже ме обзема страх.
Но как ще се сближи уплахата с мечтата?
Ту обещание, ту дързост в мен се мята.
А който ме обича, гали се о тях.

Мъжете са глупци чудесни - звезден прах
полепнал им е посреднощ по имената.
Любов - това е трепет. Аз съм непозната
девойка и жена, и ангел съм, и грях.

И мъдро знам, че твоя болка съм дори.
Съдба сурова трябва да ме направлява -
да разбереш, че твоя съм верига здрава.

Обичай ме, но обич робска избери:
докоснеш ли ме ти, изцяло изгори.
Навярно ще те съжаля едва тогава.

("Тръпчива любов", 1967)


Лацо Новомески
(1904-1976)

Смърт на гарата

Бе момък бледолик, чудат, несмел,
в очите тъмни - странни мисли скрити.

И за змия той хлъзгавата релса взел,
умря, ухапан от далечините.

("Излъгаха ли те мечтите", 1969)


Йозеф Михалкович
(р. 1935)

Трая си

Престилка за постилка,
покривка за завивка
и някаква си прясна мазка,
за да съхне,
пробутваше ни тази майка.
И бъдещето ни връхлита,
а миналото - кой го пита.
И като нокти
окови нови ни растат.
А магията
на родната ни реч
с тихия си говор вече
на този свят объркан пречи.

("Зимовища на душата", 2012)


Игор Хохел
(р. 1953)

* * *

Есента вече рита
с дъждовен ботуш вратата

готвим се да презимуваме

но най-напред
трябва живота си да устроим

ще свалим статуите
и ще поставим други

ще оставим градината да обрасне с бурени
и тьй ще възстановим автентичния свят на бръмбарите

и де-що други неща
трябва да свършим

за да можем да почнем отново

да преживеем
което вече е било

("x x x Обичам ...", 2010)


Ян Кошка
(1936-2006)

Човекът ангел

Човекът ангел витае,
закачен на подемния кран
и като рéчe, каза:
"Исках хората от страха да избавя.
Да им кажа: Няма да умирате!
Вечни сте! Радвайте се!
Най-подир сте спасени!
И го рекох на всички,
които някога ми повярваха,
защото им липсвах.
Много исках,
но аз съм само един измислен човек.
Човекът умира.
Измислицата на човека умира.
Ако нещо в този живот развалите,
няма да го поправите в никакъв друг."

("Да си поемеш дъх", 2006)

Превод от словашки: Димитър Стефанов
горе