архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЛИТАРТ стр.61, бр.1, година XX, 2013г.
С обич и радост за словашката поезия
Димитър Стефанов
Димитър Стефанов е автор на четиридесет книги със стихотворения, поеми, сонети, хайку, миниатюри, размисли и критични погледи върху обществото и литературата. Негови книги са преведени в Словакия, Чехия, Сърбия, Англия, Македония, а отделни творби - в много европейски страни, в САЩ, Индия и Япония, на повече от двайсет езика. Превел е седемдесет книги от словашки, чешки, старочешки, руски, сръбски и македонски, а чрез дословен текст - и поетически произведения от старофренски, хинди, японски и немски. Най-много са преводите му от словашки - 38 книги, от които 25 с поезия. Димитър Стефанов е носител на редица национални награди за творчеството си и за преводаческата си дейност, два пъти получава в Братислава най-престижната награда "П.О.Хвиездослав" за превод и заслуги към словашката литература, както и златен медал на Словашкото външно министерство. Член е на Българския ПЕН-център, почетен член на Клуба на независимите писатели, Братислава. Димитър Стефанов е и почетен доктор по литература на Световната академия за изкуство и култура (WAAC).



   Словашката поезия... Вече десетилетия я чета, търся в нея човешкото и съдбовното, успоредявам различното и неочакваното, превеждам онова, което най-много ме впечатли. Често си спомням думите на източния мъдрец: Които знаят истината, не са равни на ония, които я обичат, а тия, които я обичат, не са равни на ония, които й се радват...

   В моето отношение към словашката литература винаги са присъствали обичта и радостта. Те са навсякъде - от ония далечни вълнения над страниците на магнетичния роман "Червено вино" от Франтишек Хечко до стиховете на Смрек и Новомески, Михалик и Валек, Руфус и Фелдек, Кошка и Замбор, Подрацка и Лидия Вадкерти-Гаворникова, Ян Ондруш и Ян Стахо, Хохел, Михалкович и още много чудесни поети на миналото и настоящето. Много мисли, чувства и търсене на творчески решения се нароиха у мен особено когато съставях и превеждах четирите антологии на словашката поезия на XX в.

   Първата антология беше "Най-после обичта" на млади словашки поети, която излезе още през 1975 г. Издателската практика тогава беше такава, че преводните антологии бяха колективно дело, но все пак аз успях да преведа половината от представените творби. След промяната другите три мои антологии със словашки поети вече бяха авторски - и подборът, и преводът. Тогава стигнах до заключението, че ако преводачът е само познавач на една чужда поезия, антологията може да бъде по-обемиста и представително задължителна, но може би по-скучна. Самият преводач добавя към личната антологията и нещо от своята творческа същност и душевност.

   И ето я "Малка звездна музика", съставена от 101 словашки стихотворения, която излезе през 1996 г. Защо "Малка звездна музика"? Явна е алюзията ми с "Малка нощна музика" на Моцарт. Защото именно от дома на улица "Вентурска" в старинната част на Братислава след концерта на шестгодишния Волфганг през 1762 г. по Европа тръгва славата на детето чудо. Всъщност и словашката поезия на XX в. ми се яви като едно дете чудо на европейската култура и на творческия славянски дух. Последваха две други мои лични антологии - "Истината с прекрасно дълги крака" (2000 г.) и "Възможна нежност" (2001 г.).

   Моето творческо и преводаческо отношение към словашката поезия никога не е било еднопосочно и еднозначно. Когато започнах да превеждам стихотворенията на Ян Смрек за книгата му "Странно е, че си до мене", аз се натъкнах на изданието "Против нощта" от 1993 г. с негови стихотворения, приживе непубликувани, писани в периода 1948-1954 г. срещу тоталитарното насилие и обществената несправедливост. Тези стихове промениха едностранната ми преценка за класика Ян Смрек като поет само на любовта и виталното чувство към природата. Той ме наведе на мисълта, че у всеки истински творец има критичен, опозиционен дух, който се превръща в морален коректив на обществото.

   Словашкият литературен живот също като поезията може да предложи много теми и съдби за размисъл. Например отношението на обществото към творците в Словакия е доста обективизирано и грижовно. Има закон за творческите фондове на писателските и другите културни сдружения. Излезе и обемист речник на всички словашки писатели на XX в., включващ дори и никъде нечленуващи млади автори, ако са издали най-малко две книги. Словашкото Министерство на културата подкрепя много сериозно издаването на словашка литература не само в страната, но и в чужбина.

   Словашката поезия за мен е била не само най-продължително преводаческо поприще и търсене на различното, но и срещи със словашките творци, интересни разговори, взаимно разбиране и уважение, спомени... Странно е, че когато срещна думата Словакия, винаги я свързвам най-напред със словото, защото явно то е нейната същност... Предлагайки подборка от кратки стихотворения на словашки поети, аз отново усещам тръпката на радостното чувство...
горе