архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
абонамент
subscription
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЛИЧНОСТИ стр.53, бр.1, година XVII, 2010г.
Известни личности от Грузия


   БЕКА И БЕШКЕН ОПИЗАРИ

   През XII - XIII в. в Грузия сред най-известните майстори на златни изработки с щанца (отсичане) са представителите на Опизката художествена школа при манастира в Опиза в района на Тао. Грузинските златни украси се утвърждават като еталон за майсторство през X в.

   През втората половина на XII и началото на XIII в. тази техника се свързва с имената на майсторите Бека и Бешкен Опизари. Географски и биографични данни за тях не са известни, но за тяхната художествена индивидуалност и майсторство говорят произведенията им.

   Творчеството на Бека и Бешкен Опизари, които създават собствен художествен стил (на Опизката школа), се базира на художествената традиция на грузинските златни изработки с отсичане. Те създават голям брой богато украсени икони, като поставят високи стандарти за бъдещото развитие на релефната пластика в Грузия. Техни гравюри и икони са съхранени и до днес.

   СУЛХАН-САБА ОРБЕЛИАНИ
(1658 - 1725)


   Сулхан-Саба Орбелиани е грузински благородник, писател, преводач, учен, монах, като е считан за първия грузински дипломат.

   Орбелиани е отгледан в двора на цар Гиорги XI, където получава знания в много области. На 20-25-годишна възраст пише сборника басни и приказки "Мъдрост от въображението", който е резултат на собствените му наблюдения на живота. В книгата показва дълбоко познаване на всички страни на човешката природа и дава отговори на много въпроси.

   Следващият му труд е Грузинският речник, който съдържа и енциклопедични елементи. По това време светът не познава енциклопедията. Първият том е публикуван през 1754 г.

   Сулхан-Саба Орбелиани прави обиколка на европейските страни, за да търси помощ и да разшири връзките на страната си. Минава през Константинопол, Марсилия, Париж, Рим и други италиански градове. В Париж се представя пред Луи XIV, а в Италия - пред папа Клементе XI. Той прави впечатление със своите маниери, делови предложения и дипломатически талант. Опитът на Орбелиани да сближи Грузия със западноевропейските страни се оказва неуспешен заради конкретните исторически промени, които настъпват почти веднага след неговото пътуване.

   ИЛЯ ЧАВЧАВАДЗЕ
(1837 - 1907)


   Княз Иля Чавчавадзе е грузински поет, писател, журналист, преводач от английски език и адвокат, който оглавява възраждането на грузинското национално движение през втората половина на XIX в., по време на руското господство в Грузия.

   Той яростно защитава употребата на грузинския език, развитието на грузинската литература, възраждането на грузинската автокефална църква и накрая възстановяването на грузинската държавност, на която е сложен край с превръщането на Грузия в част от Руската империя.

   След като служи като член на Горната камара на първата руска Дума, през 1907 г. Иля решава да се завърне в Грузия. На 28 август 1907 г. Чавчавадзе и съпругата му са убити от засада на път от Тбилиси към Сагурамо.

   Днес е считан за един от основателите на модерна Грузия. Канонизиран е от Грузинската православна църква като Свети Иля Праведния, а грузинците го почитат като "баща на родината".

   НИКО НИКОЛАДЗЕ
(1843 - 1928)


   Нико Николадзе е известен грузински публицист, прозападен просветител и публична личност, свързана с грузинската либерална журналистика и с множество икономически и социални проекти.

   Още през първата си година в Юридическия факултет в Университета в Санкт Петербург е изключен заради участието си в студентски протести. След това отива да учи в Цюрих и става първият грузинец, получил докторска степен (по право) в чужбина.

   Когато се завръща в Грузия, взима участие в националноосвободителното движение, вдъхновено от Иля Чавчавадзе. Николадзе се присъединява към по-радикално крило на това движение и се превръща в най-влиятелния му водач. По-късно тази група е първата грузинска политическа формация, която акцентира върху важността на урбанизацията и икономическия живот в Грузия. От 1894 до 1912 г. е кмет на Поти. Той превръща това малко пристанищно градче на Черно море във важен морски град и търговски център. По време на Първата грузинска република (1918 - 1921) активно участва в обществения и икономическия живот. В чужбина е, когато на кратката независимост на Грузия е сложен край от нахлуването на болшевишките войски през 1921 г. Все пак Николадзе решава да се върне в съветска Грузия, където се оттегля в свят на теория и преподаване на образование вместо насилствена революция.

   ЕКВТИМЕ ТАКАИШВИЛИ
(1863 - 1953)


   Грузинският историк, археолог и общественик Еквтиме Такаишвили е роден в с. Лихаури, в семейството на местен благородник. През 1887 г. завършва Санкт-Петербургския университет. От 1887 до 1917 г. преподава история в редица престижни училища в Грузия. От 1907 до 1921 г. е председател на Грузинското общество за история и етнография. Между 1907 и 1910 г. организира археологически експедиции до историческия грузински район Тао-Кларджети (днес част от Турция). Съосновател е на Грузинската националдемократическа партия (1917) и е избран за заместник-председател на Великото народно събрание на Демократична република Грузия (1919 - 1921).

   През 1918 г. е сред основателите на Държавния университет в Тбилиси. С нахлуването на Червената армия през 1921 г. той губи постовете си в университета и парламента и заедно с правителството отива в изгнание във Франция. Заедно със себе си взема 39 огромни кутии, които съдържат предмети от материалната култура на Грузия. Въпреки че съкровището официално принадлежи на грузинското правителство в изгнание, Еквтиме Такаишвили е човекът, който съхранява тази огромна колекция. Независимо от множеството опити на европейските музеи да купят част от това съкровище и имайки предвид тежките икономически условия, при които живее, той никога не си помисля да продаде дори и един експонат от тази безценна колекция, като успява да я съхрани до края на живота си. През 1935 г. Такаишвили води преговори с френското правителство да върне на Грузия колекцията, но до края на Втората световна война това не се осъществява. След 1944 г. Такаишвили се завръща в Тбилиси, където прекарва дните до края на живота си под домашен арест.

   Автор е на многобройни научни трудове за историята и археологията на Грузия и Кавказ, които имат огромна стойност до днес. Втора гимназия в Тбилиси носи неговото име, а Грузинската православна църква го канонизира.

   ОТАР ЙОСЕЛИАНИ
(1934)


   Отар Йоселиани е грузинско-френски филмов режисьор. Заради цензурата филмите му са непрекъснато забранявани в СССР, което го принуждава да емигрира във Франция.

   Първият пълнометражен филм на Йоселиани - "Ноември" (1966) - печели наградата на ФИПРЕССИ на филмовия фестивал в Кан. Филмът му "Пасторал" не е пуснат след завършването му през 1976 г., а изчезва в съветските архиви за няколко години, след което има само ограничено разпространение. Още веднъж Йоселиани получава потвърждение, че артистичната му свобода е открадната. След успеха на "Пасторал" на филмовия фестивал в Берлин през 1982 г., Йоселиани емигрира от Съветския съюз във Франция.

   През 1984 г. заснема "Любимците на луната" във Франция, който има международен успех и му носи награда на фестивала във Венеция същата година. През следващите години получава още награди на фестивала във Венеция ("И тогава имаше светлина" (1989), "Разбойници, глава VII" (1996)). С "Понеделник сутрин" (2002) печели "Сребърна мечка" на фестивала в Берлин.

   ГИЯ КАНЧЕЛИ
(1935)


   Гия Канчели е грузински композитор, роден в Тбилиси, живеещ в Белгия. В музиката му има отделни примери за фолклорно и религиозно вдъхновение, особено в началото на Третата симфония и скорошната му творба "Магнум Игнотум".

   От 1991 г. Канчели живее в Западна Европа - първо в Берлин, а от 1995 г. в Антверп, където е композитор на Кралската фламандска филхармония. Написва седем симфонии и това, което самият той нарича "литургия за виола и оркестър", наречена "Оплакани от вихъра".

   В Грузия композициите на Канчели са добре познати в театъра, от който извлича много от творбите си. Две десетилетия работи като музикален директор в театър "Руставели" в Тбилиси. Заедно с режисьора от "Руставели" Роберт Стуруа композира операта "Музика за живот", която през декември 1999 г. се играе в Националния немски театър във Ваймар. Канчели е автор и на музиката към десетки филми.

   РОБЕРТ СТУРУА
(1938)


   Роберт Стуруа е грузински театрален режисьор, който получава световно признание заради оригиналните си интерпретации на пиесите на Брехт, Шекспир, Чехов. Работи в Драматичен театър "Шота Руставели" в Тбилиси, но е поставял пиеси по целия свят.

   Първият успех на Стуруа е "Лов на вещици" от Артър Милър през 1965 г. По-късно поставя с огромен успех "Кавказкият тебеширен кръг" от Брехт (1975), "Ричард III" (Лондон и Единбург, 1979-80) и "Крал Лир" (Ню Йорк, 1990). От общо 37 пиеси на Шекспир Стуруа е поставил 17, като става прочут с тяхната парадоксална интерпретация. Заедно с Алън Рикман поставя "Хамлет" в Лондон и тази постановка е обявена за едно от десетте най-добри представления по Шекспир за последните 50 години. През 90-те постановките на Стуруа се обръщат към вътрешния свят ("Животът е сън" на Калдерон, "Добрият човек от Сечуан" от Брехт, "Ламара" от Григол Робакидзе). А през новото хилядолетие диалогът на режисьора с публиката става още по-философски и фокусиран върху размисли за вечността и тънката линия между живота и смъртта. През 2001 и 2006 г. в Тбилиси поставя две нови версии на "Хамлет", а през 2002 г. - "В очакване на Годо" от Бекет.

   Пиесите на Стуруа съчетават трагично и комично, политически фарс и мелодрама, класическа комедия и философия.
горе